Решение № 6389 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2015 г.

Решение № 6389 от 30.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8976/2015 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 12413/11.08.2015 г. по регистъра на ВАС, подадена от "С." ЕООД, гр. София, в несъстоятелност, чрез адв. Д., упълномощен от синдик Ц. Д., /пълномощно на л. 536/ против решение № 2806/21.04.2015 г. по адм. д. № 10659/13 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "С." ЕООД в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление в гр. София, срещу РА № 2101204390/2.04.2013 г. на ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 1666/30.09.2013 г. на ДД "ОДОП"-София и е осъдено дружеството да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 8227 лв. В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, неправилност като постановено в нарушение на закона и несъобразено с фактическите обстоятелства. Твърди се въвеждането на задължения на получателя на доставки, надхвърлящи изискванията по общностното право и практиката на Съда на Европейския съюз. Санкционирането на получателя с лишаване от право на данъчен кредит за обстоятелства, за които не знае и не е бил задължен от закона да знае, представлява обективна отговорност, която не е допустима. Иска отмяна на решението. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, представляван от юрк. С. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила по изложени съображения и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА с установени задължения по ЗДДС в размер на 330 023, 32 лв. и лихви - 51 481, 70 лв. за данъчни периоди 1.04.2011 г. - 30.04.2012 г. от непризнат данъчен кредит по фактури, издадени от: "М-т." ЕООД, "Б.-ком" ЕООД, "М. г." ЕООД, "А." ООД, "БГ Т. к." ЕООД, "ВВР 28" ООД, "К.-е. 77" ЕООД, "П. с." ООД, "Р.-М" ЕООД, "Б." ЕООД и "Т." ЕООД. Основанието за отказ е при липса на предпоставки по чл. 68 и чл. 69 ЗДДС, поради недоказани реални доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. С обосновката за недоказани реални доставки е преобразуван финансовия резултат по чл. 26, т. 2, вр. чл. 16, ал. 1 ЗКПО за 2011 г. със стойността по описаните фактури и е променен декларирания от дружеството финансов резултат от отрицателен - 416 409, 37 лева, на положителен 1 712 070, 63 лв. и дължим корпоративен данък за внасяне 171 207, 06 лв. Първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения срещу РА, ангажираните доказателства и съдебно-счетоводна експертиза - основно и допълнително заключение. Направен е подробен анализ по доставчици на издадените от тях фактури, както и на представени от жалбоподателя договори, включително и допълнително - в хода на съдебното производство. Общата констатация на ревизиращите органи за всички доставчици, че не могат да бъдат открити на данъчните им адреси, не е опровергана в хода на оспорването, включително и от вещото лице по назначената експертиза с приети основно и допълнителни заключения. Обстоятелството, че процесните фактури са осчетоводени при жалбоподателя е съобразено от ревизията, но то не е достатъчно да обоснове извода, че са налице реално осъществени доставки на стоки и услуги. Не са представени доказателства за безспорна установеност, че фактурите отразяват реално осъществени доставки на стоки и услуги. Във всеки случай правото на данъчен кредит следва да бъде преценявано конкретно, съобразно събраните доказателства и установените факти, както е процедирал първоинстанционният съд. Видно от първоинстанционното решение съдът е изложил подробно не само фактически установеното, но и подробно е мотивирал изводите за нереалност на доставките и законосъобразност на постановения с РА отказ да се признае право на данъчен кредит по процесните фактури, подробно описани с посочен доставчик и предмет, съобразени с данните по представени Договори към някои от фактурите и обсъдени в решението на първоинстанционния съд. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че отказът на данъчен кредит е по неправилно вменена отговорност на получателя за действия на доставчика. Съдът е изследвал всички доказателства, представени от жалбоподателя както в хода на административния, така и в хода на съдебния процес. Обсъдено е съдържанието на фактурите, съответно на Договори към някои от тях и са констатирани непълноти и неконкретизиране предметът на сделката и невъзможност за пълна съпоставка на данни по различните документи. Правилни са изводите на съда, че при двустранност на операцията доставка/получаване и двете страните по сделката следва да притежават всички относими към спора доказателства. Представени от жалбоподателя доказателства - договори, едва в хода на съдебното производство, без обяснителна причина за непредставянето им в хода на ревизията, обосновава извод, че така представените документи са изготвени единствено за целите на процеса и във връзка със защитната теза на жалбоподателя. Във връзка с непризнатата реалност на фактурираните доставки съдът правилно е извел приложимостта на чл. 26, т. 2, във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 от ЗКПО. Увеличението на финансовия резултат за 2011 г. със стойността по фактурите, неотразяващи реални стопански операции, е законосъобразно. С оглед на тази фактическа обстановка, безспорно установена в производството пред първоинстанционния съд, правилно на основание чл. 68 и чл. 69, вр. чл. 6 и чл. 9 ЗДДС е потвърден отказът на данъчен кредит по РА и установените във връзка със същите фактури задължения по ЗКПО- Решението като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция се дължи своевременно заявено от процесуалния представител юрк. С. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 8300 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение.