Решение № 4226 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2016 г.

Решение № 4226 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5749/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място], против решение № 41/6.04.2014 г., постановено по адм. дело № 498/2015 г. на Административен съд – Видин, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] против уведомително писмо изх. № 02-050-2600/3706 от 15.10.2015 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" – София – РА, за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2014 г. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено уведомителното писмо, алтернативно да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът – изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуалния си представител изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че констатациите на административния орган са потвърдени от извършените експертизи. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд град Видин е образувано по жалба на [фирма] против Уведомително писмо изх. № 02-050-2600/3706 от 15.10.2015 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за извършена оторизация и финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2014 г., с което е отказано финансово подпомагане по подаденото от [фирма] заявление за подпомагане с УИН 05.23.0614/95732 за кампания 2014 г., направление "Биологично растениевъдство" и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 27622, 78 лв. С решението, предмет на настоящото производство Административен съд – Видин, е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови този резултат е приел, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган в кръга на неговата материална компетентност и при спазване на установена форма и при правилно приложение на материалния закон. От приложената административна преписка съдът е установил, че на 14.05.2014 г., търговското дружество е подало заявление за подпомагане за 2014 г. УИН 05.23.0614/97732 по мярка 214 Агроекологични плащания (АЕП), като е заявило подпомагане общо 53, 62 ха в област Видин. Констатирал е, че още при подаване на заявлението в резултат на извършена административна проверка на въведените данни са показани нередовности в БЗС, като излизащи извън площите, допустими за подпомагане. По заявлението за подпомагане са извършени административни проверки, включващи кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства, като установените резултати са отразени за всеки един от БЗС поотделно, като обобщаването е описано таблично в издадения акт. От страна на административния орган са констатирани двойно заявени площи и недопустими за подпомагане в размер на 23, 04 ха от 53, 62 ха заявени по мярка 214 "Агроекологични плащания". Тъй като установената наддекларирана площ съставлява 75, 34 %, което е над 50 %, са наложени санкции на цялата допустима за подпомагане площ и искането за подпомагане е отказано изцяло. Приложена е разпоредбата на чл. 16 от Регламент 65/2011 г., съгласно която субсидия не се изплаща и се налага санкция за бъдещ период, която в конкретния случай е определена на 27 622, 78 лв. От страна на административния орган са изложени две групи причини: първата са констатирани застъпвания, за които жалбоподателят и останалите земеделски стопани са уведомени и независимо от това от тях не са предприети каквито и да било действия за реализиране на процедурата по изясняване и отстраняване, предвидена в чл. 17 от Наредба № 5/2009 година. Втората е попадане на части от заявените парцели извън одобрения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014 година. За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал две съдебно-технически експертизи: от вещото лице Иван Велков от 5.01.2016 г. и от вещото лице Даринка Джонова от 24.02.2016 г. В извършената експертиза от 24.02.2016 г. са отразени причините за недопустимост за финансово подпомагане – наличие на нестопанисвани площи и застъпвания с парцели на други кандидати, като процентът на наддеклариране е изчислен на 75, 34, което е над 50 % от заявената площ. Съдът е приел заключението на вещото лице и е приел експертизата за обективно и безпристрастно извършена. Относно заключението на експертизата извършена от вещото лице Велков, съдът е счел, че констатациите в нея са верни, но са към 2016 г., а делото касае период през 2014 г. и не следва да има отношение към процесния административен акт. По изложените съображения е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно като краен резултат. Неоснователен е основният довод на касационния жалбоподател за неправилно издирена и приложена правна норма. От събраните по делото доказателства се установява, че за част от заявените за подпомагане имоти е налице основанието за отказ от финансово подпомагане по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. (Наредба № 11). Според последната разпоредба финансова помощ по мярка "Агроекологични плащания" не се предоставя или се намалява, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването на площите не е отстранено. В случая е установено, че за имотите, описани в таблицата от уведомителното писмо и легендата към нея за една и съща площ са подадени повече от едно заявление за подпомагане. Видно от данните по делото и заключението на вещите лица част от декларираните от [фирма] площи се "застъпват", т. е. съвпадат със заявени от друг кандидат земеделски блокове. При извършената административна проверка във връзка с двойно заявени площи, Държавен фонд "Земеделие" е отказал плащане по подаденото заявление за част от парцелите, след като при изпълнение на процедурата по чл. 17, ал. 6 и чл. 18 (отм.); от Наредба № 5/27.02.2009 г. във връзка с чл. 37, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. и извършени проверки, посочени в чл. 20 от Регламент 73/2009 г., е установил, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и са недопустими за подпомагане. Съгласно чл. 37, ал. 4 на касатора са извършени две проверки на място. При първата проверка на място съгласно заповед № 262981/7.07.2014 г., е установена АЕП декларирана площ – 53, 62 допустима площ 32, 51 ха. Тази проверка е извършена в присъствие на предсатвител на фирмата, което обстоятелство се доказва от приложен по делото "контролен лист", в който подробно са описани всички несъответствие. Кандидата е уведомен за резултата и му е изпратено уведомително писмо на констатираните несъответствия, като му е предоставена възможност да изложи възраженията си в писмен вид. Такова възражение не е налично по делото. Втората проверка на място съгласно заповед за ПнМ № 262982/21.07.2014 г. е извършена съгласно методика за прилагане на кръстосано съответствие в България към Заповед № РД 09-520/31.07.2014 г. и Заповед № РД 09-819/9.12.2014 г. на министъра на Земеделието и храните. Касатора е уведомен за проверката и отделно от това му е изпратено уведомително писмо относно констатираните несъответствия по което писмо няма данни да са направени възражения. Тези факти се подкрепят и от изготвената и приета от съда съдебно- техническа експертиза в която вещото лице след подробен анализ на заявените от кандидата за подпомагане БЗС-та е констатирало недопустими за подпомагане площи. Като причини за недопустимост е посочено: наличието на нестопанисвани площи и застъпвания на парцели с други кандидати. Следователно обосновано съдът е приел, че по предявеното от жалбоподателя искане за подпомагане е налице недопустима за подпомагане площ от 23, 04 ха, което съставлява 75, 34 % към установената площ от 30, 58 ха. Установеното от фактическа страна налага несъмнен извод, че за процесната площ е налице основание за отказ на поисканото подпомагане по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ в приложимата редакция/, във връзка с чл. 17, ал. 1, т. 4 от наредба № 11/6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП", според която финансова помощ по мярка "АЕП" не се предоставя, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. В този смисъл напълно ирелевантно за процесния спор е наведеното твърдение в жалбата по отношение действителното обработване на процесните парцели. Неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото е и твърдението за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Доводите в тази насока са бланкетни, неконкретизирани и недоказани. Решението на съда е правилно, постановено е при спазване на материалния и процесуалния закон и и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основания чл. 143, ал. 4 от АПК основателно е искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Същите са в размер на 200 лева, определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение