Решение № 13802 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2009 г.
ВАСI отделение17.11.2009 г.докладчик т Бисерка Коцева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 15.03.2009 г. по адм. д. № 1633/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение. ОСЪЖДА "Кария Груп" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Николай Митков Николов да заплати на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ НАП разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 700 лв. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13802 от 17.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7339/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Кария Груп" ЕООД гр. София, чрез адв. Р. Кежова от САК срещу решението от 15.03.2009 г. по адм. д. № 1633/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания ДРА № 400/05.10.2005 г. на данъчен орган при ТДД - София, потвърден с Решение № 3423/23.12.2005 г. на директор на РДД София, в частта на непризнат данъчен кредит в размер на общо 36 850,60 лв. за данъчен период м. август 2004 г. В касационната жалба и в съдебно заседание чрез адв. Кисьова се поддържа, че съдът неправилно е приел, че по делото няма данни, че първоначалната ф-ра № 19/11.08.2004 г. е била погрешно съставена. Поддържа, че единствената фактура, която е била редовно издадена и отразява облагаема доставка е тази от дата 06.08.2004 г., защото фактурата от 11.08.2004 г. никога не е подписвана от управителя на дружеството, нито е била отразявана н счетоводните документи на дружеството. Поради това счита, че ф-рата от 11.08.2004 г. - под същия № 19 не е оригинал и съответно не е подлежала на анулиране, а се касае до сгрешена компютърна чернова. Моли да се отмени решението. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Михайлова е оспорил жалбата като неоснователна. Поддържа за невярно твърдението, че се касае до фактура, която не е подписана от жалбоподателя, а за такава, която е заверена и е с печат и е представена пред митническите власти. Моли да се остави без уважение жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна, по изложените в съдебно заседание съображения. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. Спорът по настоящия казус се свежда единствено до това дали ф-рата № 19 от 11.08.2004 г. е сгрешена чернова, която е анулирана от доставчика - "Балкан Ей Ти Си" ООД с предмет на доставката 57 600 кг. кориандър, защото под същия номер съществува и друга издадена от същия доставчик фактура, но от друга дата - 06.08.2004 г. и за различно количество - 82600 кг. кориандър. Или при положение, че от доставчика на жалбоподателя са издадени две ф-ри с един и същ номер-№ 19, но с различни дати, за различно количество кориандър и с различна стойност, при това и първата от 11.08.2004 г. съдържа текста оригинал, то следва да се отговори дали жалбоподателят въз основа на редовна данъчна ф-ра може да претендира право на ДК по фактурите, респ. по коя от двете. СГС е дал правилен отговор на въпроса, изхождайки от данните по делото, че на практика жалбоподателят не притежава редовна данъчна фактура по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 1 ЗСч, с която да се удостовери възникнало данъчно събитие и начислен данък. Това е така, защото на практика "погрешно" съставената от първата дата ф-ра № 19 не е била анулирана, т. е. грешката не е била отстранена по реда на чл. 93, ал. 6 от ЗДДС и чл. 14 от ЗСч и по време на извършване на ревизията и фактурата от същата дата - 11.08.2004 г. е ползвана пред митническите власти. Това обстоятелство се удостоверява чрез приложено писмо от Агенция "Митници" (Л. 81) с приложена извадка от регистър "Износ" и заверени копия на ф-ри за износа на кориандър, осъществен от "Кария Груп" ООД за периода м. август 2004 г. Приложената ДФ № 19/11.08.2004 г. оригинал със заверка "вярно с оригинала" е за 57600 кг. кориандър с данъчна основа 108 288,00 лв. и ДДС 21 657,60 лв. Издадена е също ДФ № 19/06.08.2004 г. за 82600 кг. кориандър с данъчна основа 163553.00 лв. и ДДС 32 710,60 лв. Удостоверява се и чрез приетата в съдебното производство ССЕ е установено, освен което вещото лице е констатирало, че в счетоводството на жалбоподателя-"Кария Груп" ЕООД, съгласно оборотна ведомост за периода м. август 2004 г. и хронологията на сметка 303 през м. август 2004 г. са заприходени 71 тона кориандър, което количество пък не съответства на посоченото и в двете фактури. При тези безспорни данни по делото приетото от СГС, че жалбоподателят не притежава редовна ДФ, поради което условието чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС за ползване на данъчен кредит не е било изпълнено е законосъобразен правен извод. Не се касае до сгрешена компютърна чернова, както касаторът се домогва да докаже, защото чрез доказателствата по делото се установява и това не е оборено, че на практика съществуват две ф-ри с един и същ номер
от една и съща дата, при това и двете "оригинал", но за различно количество стока, с различни данъчна основа и ДДС, при това "грешно съставената" не е анулирана, съгласно чл. 93, ал. 6 ЗДДС . По отношение непризнат ДК в размер на общо 4140 лв. по ф-ри №№ 24/31.08.2004 г. и 25/31.08.2004 г., издадени от "Балкан Ай Ти Си" ООД, в които като предмет на стопанската операция е вписано - "аванс за доставка на ел. апаратура за управление на поточна семепочистваща линия" и аванс за доставка на Пектус-231, К-546, К-547 СГС е приел, че не е извършено авансово плащане на цената на стоката, предмет на процесните доставки. Към датата на издаване на процесните ф-ри не е налице извършено плащане, следователно не е възникнало данъчно събитие и за доставчика не е възникнало задължение да издаде данъчни фактури и да начисли данък по тях. Част от данъчната основа по процесните ф-ри е платена през м. септември 2004 г., а останалата част е платена едва през м. март 2005 г. Данъкът е платен по ДДС - сметка на 15.12.2004 г., но при положение, че не е възникнало данъчно събитие, то за доставчика не е налице основание за издаване на ДФ. В случая е налице хипотезата чл. 65, ал. 4, т. 3 ЗДДС - доставчикът е начисли данък без да е налице основание за това. Постановеното решение и в частта, касаеща обжалвания ДРА по отношение на ДФ - №№ 24 и 25 и двете от 31.08.2004 г. е законосъобразно. Следва да се приеме, че жалбоподателят не е оборил констатациите в акта в тази част и по време на съдебното производство. Тези две фактури не са били предмет на поставената от самия жалбоподател задача на назначеното вещо лице, респ. по отношение на тях няма заключение на вещото лице, поради което изводът, че към издаването на ДФ не е налице данъчно събитие по смисъла на чл. 24 във вр. с чл. 25, т. 2 от ЗДДС, защото не е извършено авансовото плащане по тях следва да се приеме за правилен правен извод. Или обжалваното решение като правилно следва да се остави изцяло в сила. С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски - за юрисконсултско възнаграждение, то такива му се дължат в размер на 700 лв.