Решение № 4393 от 10.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2021 г.

Решение № 4393 от 10.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11926/2021 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационните жалби на Комисия за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, чрез пълномощника юрк. Кантарев, и на "Мебели Лудвиг България" ЕООД, представлявано от управителя С. Р. и прокуриста М. Танчева, чрез адв. В. Даскалов, против решение № 9451/16.09.2021 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12716/2018 г., в съответните неблагоприятни за страните части. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на оспореното решение, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяната му в оспорените части и присъждане на направените разноски, а при условията на евентуалност от страна на касатора "Мебели Лудвиг България" ЕООД - само намаляване размера на наложената санкция. В съдебно заседание касационните жалби се поддържат от пълномощниците на касаторите, които излагат доводи в подкрепа на наведените касационни основания. Упълномощеният представител на касатора "Мебели Лудвиг България" ЕООД - адв. Даскалов, представя и писмена защита, в която допълнително обосновава формулираните оплаквания от първоинстанционното съдебно решение и формулираните въз основа на тях искания до касационната инстанция. Ответникът "Еником-М" EООД, чрез пълномощника адв. Хрусанова, оспорва касационните жалби и отправя искане да бъде оставено в сила атакуваното решение на Върховния административен съд, четвърто отделение, както и да бъдат присъдени на дружеството сторените разноски. Допълнителни аргументи са изложени в писмените белеки на пълномощника адв. Хрусанова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби и на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационните жалби доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, имаща правен интерес от обжалването, против съответните части от подлежащо на касационно оспорване съдебно решение съгласно чл. 64, ал. 1 ЗЗК, неблагоприятни за тях, са допустими, а разгледани по същество, неоснователни, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Върховния административен съд, четвърто отделение е било решение № 928/04.09.2018 г. на КЗК по преписка № КЗК- 779/2017 г. Решението на КЗК е постановено в производство по реда на глава ХІІ ЗЗК, образувано по искане на "Еником- М" ООД по чл. 38, ал. 1, т. 3 от същия закон за установяване на извършени нарушения от "Мебели Лудвиг България" ЕООД по чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК и чл. 29 ЗЗК. С т. 1 от решението на КЗК е установено извършено нарушение от "Мебели Лудвиг България" ЕООД по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33 от ЗЗК, във връзка с рекламиране на продукти с намаление от "препоръчани цени от производител" или от "досегашни продажни цени" от страна на дружеството, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 6 % от нетните приходи от продажби за финансовата 2017 г., равняващи се на 462 840 лв.; с т. 2 е установено извършено нарушение от "Мебели Лудвиг България" ЕООД по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК във връзка с рекламата "Всички кухни на 1/2 цена" от страна на същото дружество, за което му е наложена имуществена санкция в размер на 1 % от нетните приходи от продажби за финансовата 2017 г., равняващи се на 77 140 лв. С т. 3 от решението е установено, че не е извършено нарушение по чл. 29 от ЗЗК от страна на "Мебели Лудвиг България" ЕООД, като решенитео в тази част не е било предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС. С т. 4 са възложени разноски на "Мебели Лудвиг България" ЕООД в размер на 2 500 лв. С решението си Върховният административен съд е: 1. отменил решението на КЗК само в частта му, в която на "Мебели Лудвиг България" ЕООД е наложена имуществена санкция за разликата над 231 420 лв. за установено нарушение от страна на дружеството по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33 от ЗЗК във връзка с рекламиране на продукти с намаление от "препоръчани цени от производител" или от "досегашни продажни цени".; 2. оставил е в сила решението на КЗК в останалата му част и 3. осъдил е "Мебели Лудвиг България" ЕООД да заплати на "Еником -М" ЕООД разноски в размер на 5 000 лв., както и КЗК да заплати на "Мебели Лудвиг България" ЕООД разноски в размер на 1 000 лв. Настоящата касационна инстанция преценява оспореното първоинстанционно решение като допустимо, валидно и правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон. Тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е обосновал правилен извод за валидност и законосъобразност на решението на КЗК в оспорените му части. Приел е, че същото е издадено от компетентен орган при спазване на изискванията за кворум, в писмена форма и изложени подробни мотиви, както и при спазване на административнопроизводствените правила. На основание чл. 220 АПК преценката за съответствието на решението с приложимия материален закон следва да се извърши въз основа на установените от първоинстанционния съд в неговото решение факти. Настоящият състав не споделя тезата на касатора "Мебели Лудвиг България" ЕООД, че съдът неправилно е установил фактите по делото, което е основание за неговата отмяна като необосновано. Относимите към спора факти са точно установени от КЗК и от съда, и в синтезирани мотиви се свеждат до следното: Кампаниите, в които дружеството рекламира съответните намаления (намаление на цени от "* цена, препоръчана от производителя" и от "**досегашни продажни цени"), представляват трайна практика на "Мебели Лудвиг България" ЕООД, обхващаща периода 2012 г. – 2018 г., която се осъществява при идентичност на представянето на ценообразуването в рамките на намаленията, както и идентичност в способите и начините на рекламирането им. Т. е. това е трайно търговско поведение, осъществено в дълъг период от около 5 години, а не единична или спорадична рекламна кампания. Видно от установените факти от КЗК (т. 4 от частта на фактическите установявания) "Мебели Лудвиг България" ЕООД провежда промоции в магазин КОМО, в рамките на които представя на клиентите намаления на продукти както от "стара цена", така и такива от "препоръчителна цена". В производството не се оспорва фактът, че информацията за това от каква цена се прави намалението е представена на потребителите. В разпространяваните от дружество брошури и на електронната страница www. como. bg намаленията са представени чрез идентични по смисъл съобщения (т. 6 и т. 9 от установените факти от КЗК). До всеки продукт, за който се твърди, че се продава с намаление, са означени промоционалната цена на продукта, цена (задраскана), от която се прави намалението, като до нея е поставен знак "*" или "**", и съответното намаление, означено в проценти. Също така значението на символното отбелязване "*" или "**" в брошурите е предоставено общо за всички продукти чрез изричен текст във вътрешността на каталога, както и на последната страница. От текста е видно, че отбелязани цени с една звезда са цени, препоръчани от производителя, а тези, отбелязани с две звезди, са "досегашните продажни цени" на дружеството. Сходен е начинът на отбелязване и в сайта, където намаленията са представени в раздел "Промоции". На електронната страница ответното дружество използва знаково обозначение единствено две звезди и обяснение, че така отбелязаните цени са препоръчаните цени. За намаленията, за които липсва подобно означение, директно се посочва, че се правят от "стара цена". Същевременно КЗК е изследвала предлаганите от КОМО продукти и рекламирани в изрично посочените от молителя брошури: брошура, валидна за периода 03.02.2017 г. – 26.02.2017 г. (озаглавена "Добре дошли в света на стила и дизайна! Вчера все още на международните изложение за мебели – днес вече в COMO"); брошура, валидна за периода 03.03.2017 г. – 30.03.2017 г. ("Ние ще обзаведен вашите мечти!... "); брошура, валидна за периода 31.03.2017 г. – 04.05.2017 г. ("При нас Ви очакват страхотни цени за рождения ни ден") и брошура, валидна за периода 28.07.2017 г. – 31.08.2017 г. ("Най-доброто от нашите големи летни намаления"). В рамките на изследването е направен анализ на представената от ответната страна информация и документи (фактури, договори, поръчки), сочещи цените на всеки от продуктите по брошури в рамките на два месеца преди валидността на брошурата, периода на валидност на брошурата и периода, обхващащ два месеца след изтичане на брошурата. Този подход е позволил поведението на дружеството във връзка с рекламираните намаления да бъде проследено за период, обхващащ времето от декември месец 2016 г. до октомври месец 2017 г., като в същото време бъде събрана и анализирана информацията за всеки продукт поотделно, необходима, за да бъде направена преценката доколко с рекламираните в брошурите намаления на потребителите се предоставят реални отстъпки. При анализ на събраната информация за продуктите от всяка от изследваните брошури КЗК е установила несъответствия между рекламните съобщения в брошурите и реалната фактическа обстановка във връзка с предлаганите намаления, които са дали основание използваните от ответното дружество реклами да бъдат определени като заблуждаващи по смисъла на чл. 32 във връзка с чл. 33 от ЗЗК. Констатираните несъответствия са подробно конкретизирани от КЗК в обжалваното решение на стр. 41- 45. По-нататък, по отношение на рекламните кампании "Всички кухни на половин (1/2) цена", КЗК е установила, че рекламата на продажба на кухни следва да бъде предмет на самостоятелен анализ доколкото при процесното промоционално предлагане на кухни в магазин КОМО се наблюдават определени специфики /разпространяване чрез промокарти на магазина, рекламни брошури, радио и интернет (на сайта на дружеството и социални мрежи), както и чрез плакати на територията на магазина/ в сравнение с продажбата на другите продукти – мебели и продукти за дома. В решението на КЗК е прието, че в различните способи на реклама на кухни се наблюдават разлики в посланието – при текстовото изписване текстът гласи "Всички кухни на 1/2 цена", докато в рекламния клип дикторският текст е "поръчай сега твоята кухня на половин цена", от което може да се направи извод, че предмет на промоцията е всеки модел кухня, предлаган в магазин КОМО. И в двата случая посланието носи един и същ смисъл – предприятието-рекламодател предоставя намаление за потребителите от цената на предлаганите в магазина кухни и неговата цел е да популяризира и привлече потребителите към предлаганите в магазин КОМО продукти – кухни при съответните промоционални условия. Според КЗК, с използването на израза "поръчай само сега" в рекламния радиоклип, се постига внушение, че рекламираната промоция продължава кратко време, което цели да подтикне потребителя да реализира покупка (поръчка на кухня) от ответното дружество при условията на спешност. Наред с това, в хода на проучването е установено, че такива промоционални кампании са проведени от "Мебели Лудвиг България" ЕООД няколко пъти в рамките на 2017 г., до 26.10.2017 г., когато тази практика е преустановена. По тези основни съображения, допълнително подкрепени с редица други относими аргументи, КЗК е приела, че с действията си "Мебели Лудвиг България" ЕООД е извършило нарушение на чл. 32, ал. 1, във връзка с чл. 33 от ЗЗК във връзка с рекламните послания за намаления от препоръчана цена от производител и от досегашни продажни цени, а така също и нарушение по чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 33 от ЗЗК във връзка с рекламата "Всички кухни на половин (1/2) цена". Настоящият състав намира, че обосновано и законосъобразно първостепенният съд е споделил извода на КЗК за извършени нарушения по чл. 32 вр. чл. 33 от ЗЗК. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, заблуждаваща е всяка реклама, която по някакъв начин, включително и по начина, по който е представена, подвежда или може да подведе лицата, до които достига. Необходимо е това подвеждане да е в състояние да повлияе върху икономическото поведение на лицата т. е., да създаде мотивация у тях да закупят определена стока или да ползват дадена услуга, или да се въздържат от закупуване на стока, или ползване на услуга на конкурент. Съгласно ал. 2 на цитирания член, заблудата, която възниква, може да е по отношение на характеристиките на стоките или услугите; цената или начина на образуването й; условията за доставка или изпълнение; както и по отношение на данните за рекламодателя или рекламиращия. Правният извод който се налага е, че за да бъде определено дадено послание като заблуждаваща реклама по смисъла на чл. 33 от ЗЗК следва да бъдат налице няколко предпоставки в условията на кумулация: 1) да бъде установено наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК; 2) посланието да подвежда или да може да подведе лицата, до които е адресирано или достига и 3) да повлияе на икономическо поведение на субектите като по този начин да нанася или да е способно да нанесе вреди на конкурент. Наличието на реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК е установено по несъмнен начин в разглеждания случай и не е спорно между страните. От 2012 г. "Мебели Лудвиг България" ЕООД използва рекламна стратегия за намаление на цена, "препоръчана от производител" и "досегашна продажна цена" посредством рекламни брошури, каталози, онлайн магазин, радио реклама, плакати и табели, поставени на различни места в шоурума на търговеца. Тази стратегия е била предлагана по отношение на различни стоки и артикули, оферирани от "Мебели Лудвиг България" ЕООД. Наред с това е провеждана и специална рекламна кампания "Всички кухни на 1/2 цена" от "продуктовата листа на производител" за поръчки, направени на място в шоурума на КОМО чрез хартиени брошури, на уебстраницата на търговеца, радио реклама, постери и плакати на територията на магазина. С оглед на тези установявания, обосновано съдът е заключил, че посланията на търговеца са адресирани до широк кръг субекти и представляват реклама по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЗК - съобщение във връзка с търговската дейност на "Мебели Лудвиг България" ЕООД, което има за цел да насърчи реализацията на предлаганите от него стоки. Рекламното послание е използвано в множество рекламни материали, за да привлече вниманието на потребителите към определена характеристика на презентирания продукт- неговата "намалена" цена. Не е спорно, че в разглеждания случай начинът на поднасяне на рекламното послание създава визуална и смислова представа за отстъпка от "препоръчана цена от производител" и "досегашна продажна цена", включително по отношение на кухни, които са поръчани на място. Този извод сам по себе си не би бил достатъчен, за да бъде ангажирана отговорността на дружеството, в случай, че се установи, че рекламираните намаления от "препоръчителна" или "досегашна продажна" цена в действителност представляват реална отстъпка, предлагана от търговеца. В случая, обаче, както правилно са приели КЗК и съдът, "Мебели Лудвиг България" ЕООД прилага объркващи за потребителите похвати, като използва в рекламите си цветово отграничение и задраскани цени, типични за комуникирането на реални намаления и отстъпки, но по същество основани на цени, които са неясно и почти невидимо посочени със ситен шрифт. Така например, за голяма част от продуктите, за които, макар и да се сочи, че са с намаление от препоръчана цена, безспорно се установява че съответният доставчик/ производител не предлага такава цена. В този контекст съдът обосновано е споделил тезата на КЗК, че от гледна точка на потребителите, при наличие на обявено намаление от препоръчителната цена, очакванията са свързани с представата, че при предлагане на продукт на такава намалена цена получават по- изгодна за тях цена. В този смисъл подобно заявено от търговеца на дребно намаление е в състояние да направи продукта атрактивен за клиентите, подтиквайки ги към покупка на същия, без да е налице реално намаление. Първостепенният съд обосновано е съобразил и друго относимо обстоятелство, установено по категоричен начин в административното производство, а именно, че за почти всички продукти, обявени в брошурите като "намалени от препоръчана от производител цена", "Мебели Лудвиг България" ЕООД не са били продавани в нито един момент на сочената като препоръчителна цена, още повече в период най- малко един месец преди датата на промоцията, както изискват разпоредбите на чл. 64 и чл. 65 от Закона за защита на потребителите. Напротив, за много голяма част от продуктите се установява, че цената, на която дружеството продава съответния продукт два месеца преди и два месеца след промоцията, съвпада с рекламираната промоционалната цена, видно от Таблица № 1, Таблица № 3, Таблица № 5 и Таблица № 7, визуализирани в частта на установените факти от КЗК. Изложеното налага извода, че правилно КЗК и впоследствие тричленният състав на ВАС са приели, че рекламираните намаления на практика не предоставят отстъпка, доколкото в рамките на конкретната промоция потребителите могат да закупят стоката на същата цена, на която и всеки друг ден преди или след изтичане на промоцията, тоест не е налице реално намаление. Аналогичен извод обосновано е формиран и по отношение на част от стоките, за които изрично е посочено, че намалението се прави от "стара цена". Така, може да бъде изведен обобщаващият извод, че търговецът в преобладаващата част от случаите /с изключение на единични изключения/ не е правил реална отстъпка от обичайна, реална цена, а е рекламирал отстъпка от неприлагана предходна цена или от цена, която е сочил като препоръчителна от производител, но която всъщност, в 95% от случаите се оказва несъществуваща. Гореописаното поведение не съответства на добросъвестната търговска практика за определянето на цените и прилагането на отстъпки при провеждане на рекламни кампании. Нормално е в практиката си предприятията да насърчават потребителското търсене именно чрез обещание за отстъпки от цената. В настоящия случай, обаче, както правилно е прието и в обжалваното решение, те представляват единствено средство за привличане на потребителите и постигане на повишаване на оборотите на търговеца от различни продукти в рамките на кратки периоди. Това поведение на "Мебели Лудвиг България" ЕООД му е създало конкурентно предимство. Наред с това е било увреждащо или потенциално в състояние да увреди интересите на конкурентите, като ги постави в неконкурентно положение. Аналогични са изводите за наличието на заблуждаваща реклама и по отношение на осъществяването на рекламна кампания чрез радиоклип със съдържание "Иди в Комо, поръчай само сега твоята кухня на половин цена... ". Най- същественото по тази част от спора е, че поставеният акцент в рекламното послание предопределя формирането у потребителя на представата, че промоцията е изключително ограничена по време, като по този начин се цели да бъде подтикнат потребителя да реализира покупка /поръчка на кухня/ от ответното дружество при условията на спешност. Всъщност, обаче, в рамките на цялостния период от януари до края на октомври 2017 г., касаторът "Мебели Лудвиг България" ЕООД е предлагал в различни подпериоди / например 02.01.2017 г. - 31.01.2017 г.; 05.05.2017 г. - 31.05.2017 г.; 01.09.2017 г. - 24.09.2017 г. и много други/ кухненско обзавеждане при промоционални условия, които се изразяват в намаление в размер на 50 % от цената на кухните, за които потребителите правят поръчка на място в магазин КОМО. На 26.10.2017 г., тази практика е преустановена. При тези данни, обосновано съдът е споделил извода на КЗК, че макар през визираните периоди на 2017 г. да е било налице реално намаление на кухни при посочените промоционални условия, то заблуждаващ по смисъла на чл. 33, ал. 1 от ЗЗК е начинът, по който промоцията на кухни се рекламира. Следва да се подчертае, че при равни други условия, едно намаление от 50%, което несъмнено съставлява висок процент намаление, промотирано като такова с изключително стеснен времеви обхват, е от естество да мотивира потребителите да реализират покупка именно на кухните, предлагани от дружеството- касатор в магазин Комо вместо от конкурентни мебелни магазини, които предлагат конкурентни продукти. В касационната жалба на "Мебели Лудвиг България" ЕООД се посочват имена на определени негови партньори, като се акцентира върху обстоятелството, че са налице реални продажби на техни стоки на препоръчани цени в анализирания перид. На този довод, макар и с лаконични мотиви, е даден отговор в обжалваното решение, който се споделя от настоящата инстанция. Фактът, че дружеството извършва продажби на стоки на препоръчителна цена в случаи, в които действително е посочена такава препоръчителна цена, не променя съществения за правилното решаване на спора факт, а именно, че в рекламни кампании през 2016 г. и 2017 г., на потребителите са рекламирани намаления на стоки, за които липсват определени препоръчителни цени. Друг акцент в касационната жалба на дружеството е оплакването, че решаващият тричленен състав не е взел предвид изводите на вещото лице в изслушаната съдебно- счетоводна експертиза- основно и допълнително заключение. И това възражение е неоснователно по следните съображения: Първо - част от въпросите касаят обстоятелството какъв е пазарният дял на "Мебели Лудвиг България" ЕООД от цялостният пазар на мебели и стоки за дома през 2016 г. и 2017 г. Съгласно трайната практика на КЗК и ВАС, изследването на съответния пазар е относимо само в случаите, в които е образувано производство от Комисията за защита срещу нарушения на антитръстовото законодателство, т. к. тази защита не може да бъде осъществена без предварително детайлно изследване и дефиниране на съответния пазар, неговите участници, реални и потенциални, и тяхната фактическа пазарна мощ. В случаите, при които са установени нарушения на забраната за нелоялна конкуренция, какъвто е процесният, изследването на пазарният дял е неотносимо. На следващо място - всички останали въпроси се свеждат до обстоятелства, сред които "анализ на информацията от осемте таблици, посочени в мотивите на обжалваното решение с оглед преценка доколко данните, използвани в таблиците, съответстват на данните, които са представени от "Мебели Лудвиг България" ЕООД на КЗК; доколко всяка таблица обхваща всички продукти, съдържащи се в представената рекламна брошура; на всяка отделна таблица колко продукта са предложени като "намалени от стара цена" на дружеството и колко са предложени като намалени от "препоръчана цена от производител"; какъв търговски оборот е реализиран през процесния период чрез продажби на стоки, които са рекламирани като стоки с цени, намалени спрямо "препоръчана цена от производител" и др. Според експерта на част от въпросите не е възможно да бъде даден отговор /напр. въпрос 3. 1. /, а в останалата част експертните отговори не съдържат /или съдържат в пренебрежима степен/ отклонения от фактическите констатации на КЗК. При тези данни, обосновано първостепенният съд не е градил изводите си на основното и допълнително заключение на съдебно- счетоводната експертиза, тъй като същата, от една страна, не установява релевантни за спора обстоятелства, а, от друга- не опровергава изводите, до които е стигнала Комисията. Не намират опора в данните по делото и оплакванията в касационната жалба на КЗК. Обоснован е изводът на първостепенният съд, че макар Комисията да е приела, че установените нарушения по глава VII са извършени във времеви параметри 2016 г. - 2017 г., при определяне размера на санкцията е съобразявала период на нарушението, считано от 2012 г. Това объркване вероятно се е породило от факта, че в констативната част на решението на КЗК е установено, че от 2012 г. "Мебели Лудвиг България" ЕООД използва рекламна стратегия за намаление от "препоръчана от производител цена" и "досегашна продажна цена". Това действително е така, но установените нарушения са в периода 2016-2017 година, при това не непрестанно, а в определени изследвани периоди обикновено от по един или два месеца. В решението на КЗК, при анализа на извършеното нарушение в промоционалната кампания "Всички кухни на 1/2 цена", на стр. 48 необосновано е извършено позоваване на т. 20 от установените факти при излагането на тезата, че "на промокартите, валидни през януари 2018 г. е написано само през януари". Всъщност, в т. 20 е записано следното: "На клиентска карта СОМО plus с валидност януари 2017 г. /02.01.2017 г. - 31.01.2017 г. / има следния надпис: "СОМО Само през януари! Всички кухни нпо поръчка на 1/2 цена!*". Под текста се сочи сайтът www. como. bg. Най- долу има надпис "*Промоцията е валидна за периода 02. 01. - 31.01.2017 г. Важи само за поръчки на кухни, направени на място в магазина спрямо продуктовата листа на производителя". Иначе казано, касае се отново за период от един месец през януари 2017 г., а не 2018 г., както е прието от КЗК. При тези данни, решаващият първостепенен състав обосновано е счел, че доколкото изводите на КЗК за извършени нарушения по чл. 32, ал. 1 вр. чл. 33, ал. 1 от ЗЗК се отнасят само до периодите 2016 г. и 2017 г., изрично конкретизирани в мотивната част на акта на КЗК, то налице са основания за намаляване размера на наложената санкция, при отчитане на значително по-кратката продължителност на същите. Противно на твърденията в касационната жалба на КЗК, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 100, ал. 1, т. 6 от ЗЗК намалената от съда санкция да бъде ревизирана. Приетият от първостепенния съд размер на имуществената санкция за установеното нарушение по чл. 32 вр. чл. 33 от ЗЗК във връзка с рекламиране на продукти с намаление от "препоръчани цени от производител" или от "досегашни продажни цени" е съобразен с приложимите материалноправни норми, при съобразяване на всички фактори, значими за нейния размер: от една страна относителната продължителност на периода на нарушението от една година, като отегчаващо обстоятелство, а, от друга, като смекчаващо, незабавното преустановяване на нарушението след образуването на производството пред КЗК. С оглед тези съображения, настоящата касационна инстанция преценява като правилно обжалваното съдебно решение, а касационните жалби - като неоснователни. При този изход на спора, основателна е претенцията за присъждане на разноски в размер на 4 800 лв. адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, заявена от "Еником -М" EООД, съобразно приложения списък и представените доказателства за извършено плащане. Касаторът "Мебели Лудвиг България" ЕООД следва да бъде осъден да му заплати посочената сума. Касаторът КЗК не дължи заплащане на претендираните разноски от ответника, тъй като последният има правен интерес от уважаване на тази жалба, какъвто не е изходът на спора по нея. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия