Решение № 8481 от 13.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9449/2020 г.

Агенция Митници е подала касационна жалба срещу решение 811/01.07.2020 г. по адм. дело 1008/2020 г. на Административния съд Варна, с което е осъдена да заплати на Милки Груп Био ЕАД със седалище и адрес на управление град София обезщетение в размер на 1104 лева за имуществена вреда, причинена от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление 384/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на зам.-директора на Териториална дирекция Северна Морска в Агенция Митници, представляваща заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение по НАХ дело 2630/2019 г. на Районния съд Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и разноски в размер на 385 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Милки Груп Био ЕАД със седалище и адрес на управление град София не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Административният съд е установил, че с наказателно постановление 384/2018/2019 г. от 15.05.2019 г. на заместник-директора на Териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници, издадено на основание чл. 234, ал. 2, т. 1 във връзка с ал. 1, т. 1 от Закона за митниците, на Милки Груп Био ЕАД със седалище и адрес на управление София е наложена имуществена санкция в размер на 13 108,66 лева, представляваща 100 % от размера на избегнатите публични държавни вземания. По жалба на дружеството с решение 1747/01.10.2019 г. по НАХД 2630/2019 г. на Районния съд Варна наказателното постановление било отменено. Решението е оставено в сила с решение 2504/19.12.2019 г. по адм. дело 2937/2019 г. на Административния съд Варна. Съгласно представеното по НАХД 2630/2019 г. по описа на Районния съд Варна пълномощно, Милки Груп Био ЕАД упълномощило адвокат С. Желязкова да го представлява по делото до окончателното му свършване във всички инстанции. Със сключените между тях договори за правна защита и съдействие е уговорено възнаграждение от 1104 лева с ДДС, дължимо след издаването на фактура. По делото е представена фактура 546/03.06.2019 г. и преводно нареждане на "Алианц банк България" от 04.06.2019 г., видно от което Милки Груп Био ЕАД заплатило на адвокат Желязкова сумите по фактури от 515 до 570 от 03.06.2019 г., представляващи възнаграждение за правни услуги. От правна страна административният съд приел, че по делото е доказано наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за ангажиране на имуществената отговорност на Агенция Митници незаконосъобразно наказателно постановление, отменено от съда, имуществена вреда, пряка и непосредствена причинна връзка между издаденото наказателно постановление и имуществената вреда. В мотивите си съдът се позовал на приетото Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. по описа на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд. В отговор на направените от ответника доводи за отсъствието на доказателства за имуществена вреда, първоинстанционният съд изложил съображения, че настъпилата за дружеството Милки Груп Био ЕАД имуществена вреда се доказва с приложеното по административнонаказателното дело пълномощно за процесуалното представителство, договор за правна защита и съдействие и фактура за 1104 лева. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Направените касационни оплаквания са неоснователни. Административният съд се е произнесъл в съответствие с Тълкувателно решение 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело 2/2016 г., според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната власт. При наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че Агенция Митници следва да носи имуществена отговорност за причинената на ищеца вреда, представляваща направеният от него разход за адвокатско възнаграждение. Възникването на вреда в имуществото на дружеството е доказано с представените в производствата пред Районния съд Варна пълномощно и договор за правна защита и съдействие, които имат достоверна дата, както и с платежните документи, удостоверяващи плащането на уговореното в договора адвокатско възнаграждение по банков път. По делото е представено преводно нареждане В съответствие на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на гражданската колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело 3/2004 г,. лихвата върху присъденото обезщетение е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. В случая тя е присъдена от датата на предявяване на иска, както е поискано в исковата молба. При отсъствието на соченото касационно основание решението е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд