Решение № 13033 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8382/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

С решение 1293 от 27.02.2024 г., постановено по адм. д. 6168/2023 г. Административен съд София-град (АССГ) е отменил по жалба на П. Я. И., адрес: град София, [жк], [номер], Решение 32 169031/04.05.2023 г. на директора на Териториална Дирекция (ТД) Митница Бургас при Агенция Митници (АМ), с което по митническа декларация (МД) MRN 20BG001008016037R0/29.01.2020 г. са определени допълнителни задължения за мито и данък добавена стойност за внесена и допусната в свободно обращение стока.

С определение 4539 от 29.04.2024 г. по същото дело АССГ е отхвърлил подаденото от П. Я. И. искане по чл. 248 ГПК за изменение и допълване на оспореното съдебно решение в частта за разноските.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от директора на ТД Митница Бургас, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ж. Савова. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението на АССГ. Излагат се съображения, които по същество навеждат на неправилност на решението поради противоречието му с материалния закон по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се Върховният административен съд (ВАС) да постанови решение, с което да отмени решението на АССГ и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения митнически акт. В допълнително представено писмено становище (л. 40, горе) по делото се претендира присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции и разноски за държавна такса за касационно обжалване. Представя се списък по чл. 80 ГПК (л. 41, горе). Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирани от ответната страна.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от П. Я. И., чрез упълномощения адв. Т. Тодоров - САК. В частната жалба се твърди, че при определяне на разноските за П. И. АССГ неправилно е приложил закона. Моли се за отмяна на сумата на разноските, присъдени с оспореното първоинстанционно решение и присъждане на исканите съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба и частен жалбоподател П. Я. И., чрез адв. Тодоров взима становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмени бележки. Претендира разноски за водене на делото пред касационната инстанция, съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие (л. 43 и л. 44, горе).

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Решение 32-169031/04.05.2023 г., издадено от К. Н. Ф., за директора на ТД Митница Бургас, съгласно Заповед ЗТД-1000-324/03.05.2023 г., издадена от последния, с което на основание чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ), във връзка с чл. 29 и чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, буква а и § 2, чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК, за стока по митническа декларация (МД) с MRN 20BG001008016037R0/29.01.2020 г. е определена нова митническа стойност (МС) в размер на 3937,51 лева, спрямо която за вземане под отчет и досъбиране са определени държавни вземания за мито в размер на 286,76 лева и за ДДС в размер на 630,87 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен вносителят и декларатор П. Я. И. с адрес: град София, [жк], [номер].

За да се произнесе с оспореното решение АССГ е приел за установено от фактическа страна, че на 29.01.2020 г. в МБ Свободна зона Бургас е приета МД с MRN 20BG001008016037R0, с която е деклариран внос на стока под митнически режим допускане за свободно обращение. В МД стоката е описана като: употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: FIAT, модел: 500, тип: 500, първа рег.: 01/01/2012 г., цвят: GREY, р. обем: 1400, двигател няма данни, ШАСИ: 3C3CFFBR5CT510382 . За стоката е посочено още, че е с код на държавата на изпращане/износ Канада; код по ТАРИК: 87032290; метод за определяне на стойността договорна стойност на внасяните стоки; цена на стоката и валута 800.00 CAD (кл. 4/14 и кл. 4/10), идентификационен номер на контейнер MEDU8911053 (кл. 7/10), декларирани разходи за транспорт след пристигане на мястото на въвеждане 0.00 лева (кл. 4/9). В кл. 3/15 като вносител е посочено лицето П. Я. И., а в 3/19 от MRN като представител по осъществения внос е посочено дружеството Мирамар ЕООД, град Бургас.

При подаване на декларацията пред митническите органи са представени: фактура RA-Е19121005/10.12.2019 г., издадена от "9396-9053 QUEBEC Inc.", 4880 rue Berthiaume Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; опаковъчен лист RA-E19121005, издаден от "9396-9053 QUEBEC Inc. ", търговска товарителница MEDUMТ811020, талон L0965492.

На база на декларираните в МД данни, митническата стойност на стоката е определена съгласно чл. 70, пар. 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 по договорна стойност, в размер на 1069,93 лв., при което за извършения внос са начислени и заплатени вземания за мито в размер на 106.99 лева и за ДДС в размер на 235.38 лева.

Решаващият съд е възпроизвел подробно процедурата по извършения последващ контрол, описал е издадените в тази връзка писма и разменена кореспонденция между страните, а също и основанията на митническите органи да отхвърлят декларираната МС на стоките и да приемат, че поради изчерпването на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. а - б. г от Регламент (ЕС) 952/2013, следва приложимост на резервния метод по чл. 74, § 3 от същия Регламент при съобразяване принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията и на Глава 3 от Регламента.

В хода на съдебното производство са приобщени административната преписка и всички представени от страните доказателства. За приложените към МД документи (фактура, опаковъчен лист, товарителница и свидетелство за МПС) са представени заверени преводи на български език (л. 102-115).

От правна страна съдът приел, че оспореното митническо решение е издадено от компетентен орган, съгласно Заповед ЗТД-1000-324/03.05.2023 г. на директора на ТД Митница Бургас, в рамките на правомощията му, в съответствие с изискването за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.

Намерил обаче, че решението е издадено в противоречие с материалния закон. Мотивите за това се свеждат до следното:

1. Преди всичко съдът уточнил, че процесната МД с MRN 20BG001008016037R0/29.01.2020 г. е била предмет на последващ контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и в резултат на извършена проверка за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката, поради което по проверяваната МД е определена нова митническа стойност. В тази връзка съдът направил тълкуване на относимите правни разпоредби, в това число за т. нар. последващ контрол , за хипотезите, при които възникват и са налице основателни съмнения , за методите за определяне на митническата стойност, за доказателствената тежест и т.н. 2. Като съпоставил фактите по делото към приложимата правна рамка съдът посочил, че внесеният с процесната МД употребяван автомобил катастрофирал, е бил предмет на последващ контрол относно верността на данните за реално платената цена на придобиване на автомобила, тъй като у митническия орган са възникнали съмнения относно декларираната цена на придобиване. 3. Приел, че за да обосноват основателни съмнения относно декларираната стойност на стоката по проверяваната митническа декларация, митническите органи са се позовали на информацията от справка за деклариран износ, предоставена от канадските митнически власти, получена с писмо с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ, изготвено от Канадската служба за граничен контрол. Към писмото е приложен списък с превозни средства, декларирани за износ в Канада с местоназначение ЕС. Митническите органи са установили, че предоставената справка съдържа данни за износ на автомобил с идентични характеристики (модел, марка, шаси) с този, деклариран с проверяваната митническа декларация. Единствената разлика между данните за износ и данните за внос, която е установена, е по отношение на декларираната стойност декларираната износна митническа стойност е 2365.00 CAD, а декларираната при вноса митническа стойност на същия автомобил е 800.00 CAD. 4. Административният съд приел, че принципно информацията е предоставена по официален ред, при осъществяване на международно сътрудничество, и че същата е предоставена от официални митнически власти на територията на държавата на износа Канада, но няма първичен характер. Не е установено от страна на митническия орган на какви доказателства се основава информацията, посочена при деклариране на износа, съответно, че действителната договорена и платена цена на стоката е тази, посочена при деклариране на износа. 5. Приел е също така, че изводите на митническия орган за неприложимост на вторичните методи за остойностяване са незаконосъобразни и при явна недоказаност на твърденията за неприложимост на посочените вторични методи, митническият орган необосновано е преминал към прилагане на резервния метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност на внесената стока. В крайна сметка, митническият орган неправилно е приложил методът по чл. 74, пар. 3 от Регламента, въз основа на информация за декларираната стойност при износа на същата стока. Подобен подход за определяне на митническата стойност се явява недопустим на основание чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, според който тази стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне и др.

По изложените съображения съдът е заключил, че за стоката по МД с MRN 20BG001008016037R0/29.01.2020 г. незаконосъобразно е определена нова митническа стойност, поради което, се произнесъл с оспореното решение, с което отменил като незаконосъобразен акта на директора на ТД Митница Бургас.

Решението е неправилно.

По делото няма спор по фактите.

Доказателствата по административната преписка, послужили за издаването на оспорения митнически акт, както и допълнително представените такива, са налични по делото и са подробно обсъдени в мотивите на съдебното решение. От страна на първоинстанционния съд правилно е очертана правната рамка на спора и е направено тълкуване на относимите правни разпоредби. С оглед на становищата и позициите на страните правилно е дефиниран и спорният по делото въпрос, който касае това, дали при издаването на оспорения акт правилно е приложен материалния закон. Даденият отрицателен отговор от страна на АССГ не се споделя от настоящата съдебна инстанция, която го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на същия.

С подадената МД задълженото лице П. Я. И. е посочило пазарна стойност на внесения автомобил в размер на 800.00 CAD (канадски долара), равностойни на 1069,63 лв. На база на тази сума са определени и заплатени публични задължения за мито в размер на 106.99 лв. и ДДС в размер на 235.38 лв.

Поради възникнало съмнение относно декларираната пазарна стойност на вещта, на основание чл. 48 МКС и чл. 84, ал. 1,т. 1 ЗМ е извършен последващ контрол на декларирането. Изпратени са документи и информация до Централното митническо управление (ЦМУ) на Агенция Митници за иницииране на проверка по линия на международното сътрудничество. При проверката е следвало да бъде установена автентичността на документите, представени пред митническия орган при декларирането на стоката при поставянето й под режим допускане за свободно обръщение и дали декларираната стойност е последната договорна стойност на стоките, предадени за износ с местоназначение митническата територия на Съюза непосредствено преди въвеждането им в посочената територия. В тази връзка от Агенция Митници до канадските митнически власти Canada border Servicec Agency е било отправено запитване (л. 56, горе), за предоставяне на информация и документи за превозни средства, изнесени от Канада и допуснати до свободно обръщение в България. С писмо, заведено под с рег. 32-441111/16.12.2022 г. на ЦМУ г., по описа на ЦМУ, канадските митнически власти са предоставили поисканата информация, като същата е препратена от Агенция Митници на съответната ТД. При осъществения последващ контрол по отношение на внесения по MRN 20BG001008016037R0/29.01.2020 г. автомобил е установено съответствие в описанието на същия марка, модел, номер на шаси и прочие, като е налице единствено несъответствие в декларираната цена в митническата декларация при внос е посочена цена 800.00 CAD, а в износната в Канада 2365.00 CAD. Така наречената Канадска система за деклариране на износа (CERS) съдържа в себе си официална информация относно декларираната пазарна стойност на изнасяната стока/вещ. Официалният характер на информацията не се компрометира от обстоятелството, това е уеб портал на самообслужване, позволяващ на износителите да подават документи по електронен път, тъй като публикуването на информация на портала изисква регистрация с валиден бизнес номер с определена сметка за внос или износ, като износителят остава отговорен за това да гарантира, че истинската, точна и пълна информация е предоставена в предписаните срокове.

Писмото с информацията от канадските митнически власти, представлява официален документ, получен по линия на международното сътрудничество, поради което съдържащите се в него данни притежават висока степен на доказателствена стойност относно идентификацията на износната стока, както и относно декларираната от износителя/продавача цена. Доказателствената стойност на предоставената информация от канадските митнически власти следва да се преценява съвкупно с всички останали доказателства по делото. Същото важи и по отношение на представения от вносителите ведно с митническата декларация договор за покупко-продажба на вещта. С оглед на другите събрани доказателства по делото настоящата съдебна инстанция намира, че въпросната информация от канадските митнически следва да се кредитира власти с аргументи, че тя не е оспорена от задълженото лице, че тя е на база декларация, подадена от лице, което не е заинтересовано от посочването на размера на покупната/пазарната цена (така или иначе за износителя/продавача не възникват митнически задължения), че липсват данни за това каква цена е заплатил купувачът. Поради изложеното и АССГ правилно е приел, че наличието на основателни съмнения е доказано от административния орган при спазване на изискванията на чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и че тези основателни съмнения относно достоверността на декларираната митническа стойност са обосновани на база на официално издадени документи.

Не могат да бъдат споделени и изводите на първоинстанционния съд, че митническият орган не е изпълнил вмененото му задължение преди да прибегне към определяне на митническата стойност по процесната декларация по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 да изчерпи визираните в чл. 74, §2 вторични методи, съответно че изложените мотиви за неприлагането им са твърде общи, без да са налице данни, че е била събирана информация, насочена към ползване на въпросните методи и как е била събрана.

Принципно и в съответствие с материалния закон съдът е описал методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а) до г) от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС.

Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от него при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви от а до г , докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, те могат да отхвърлят декларираната цена.

При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от Регламента за наличие на идентични стоки административният орган е стигнал до извода, че не може да определи митническата стойност въз основа на такива, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на превозните средства, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминали километри и прочие данни. Посочено е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време. В случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. В резултат на проверката митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим допускане за свободно обращение в други митнически учреждения на територията на Република България.

Административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност да се определи чрез следващия метод, регламентиран в чл.74, § 2, буква б). Посочено е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани превозни средства по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход Канада, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители.

Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третия метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) 952/2013 поради това, че липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Посочено е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

Прието е също, че в конкретния случай разпоредбата на чл.74, § 2, буква г) от Регламент (ЕС) 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма представена информация от вносителя за себестойността на превозното средство от производителя.

Изложените в оспорения митнически акт мотиви относно невъзможността да бъдат използвани вторичните методи за определяне на новата митническа стойност се споделят от настоящата съдебна инстанция.

Следва да бъдат споделени аргументите на митническия орган за определяне на новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 3 МКС, респ. липса на посочване на конкретен способ за определяне на новата митническа стойност. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 Стойност на стоките за митнически цели от Регламент (ЕС) 952/2013. Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване.

Предвид изложеното, не могат да бъдат споделени мотивите на АССГ, че новата митническа стойност е определена незаконосъобразно и че административният орган не е положил дължимата грижа да определи новата стойност чрез извършване на съответни анализи и съпоставки във връзка с последователното приложение на вторичните методи.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че от страна на митническия орган е обосновано приложението на чл. 140, във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Като е отказал за приеме декларираната договорна стойност по MRN 20BG001008016037R0/29.01.2020 г. и е определил нова такава, въз основа на която са начислени допълнителни държавни вземания, дължими от П. Я. И. в посочения в решението размер, директорът на ТД Митница Бургас е издал законосъобразен административен акт.

Като е приел друго и е отменил постановеното митническо решение, АССГ е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на П. Я. И. против Решение 32-169031/04.05.2023 г., издадено от К. Н. Ф. - за директор на ТД Митница Бургас, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на процеса и предвид своевременно направено искане от процесуалния представител на касационния жалбоподател, ответникът по касация и частен жалбоподател пред настоящата инстанция П. Я. И., следва да бъде осъден да заплати на Агенция Митници в качеството си на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган касатор, разноски по делото в размер на 270.00 лв., включващи заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение за две съдебни инстанции. Съгласно чл. 220 ЗМ оспорването на решенията на митическите органи е по реда на АПК. Поради това разноските за юрисконсултско възнаграждение се определят на основание чл. 143 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в размера предвиден по Закона за правната помощ и съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ.

Предвид направените изводи по касационното оспорване, инстанционният контрол на обжалваното определение се обезсмисля. В този смисъл недължимо се явява произнасянето по частната жалба на ответника по касация срещу оспореното от него определение.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,