Решение № 3257 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2009 г.

Решение № 3257 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мария Георгиева Спасова-Кацева от гр. София, действаща чрез пълномощника си адв. Дудевска, срещу решение от 12.04.2009 г., постановено от Софийски градски съд, административно отделение, III-Г състав по административно дело № 1640/2005 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № ДИ-23-169 от 13.04.2005 г. на Началника на Столична РДНСК за забрана на ползването на строеж като неприет по установения ред. Касаторката моли решението и заповедта да бъдат отменени. В жалбата и в съдебно заседание повереникът й развива съображения, че решението е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, които оплаквания са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Навеждат се и доводи, че заповедта на Началника на Столична РДНСК е издадена при липса на компетентност и в противоречие с действащата нормативна уредба. Ответникът Дельо Николов Тодев оспорва жалбата. Ответниците Нестор Иванов Кацев, Тоде Николов Тодев и Началника на Столична РДНСК, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмено становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното с нея решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав установи, че касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: Със Заповед № ДИ-23-169/13.04.2005 г. на Началника на Столична РДНСК, издадена на основание чл. 178, ал. 5 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването на неприетия по установения ред строеж: "Преустройство на таван № 8 в ателие на две нива с капандури", находящ се в сградата в урегулиран поземлен имот, представляващ п. VI-6, кв. 412, по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, Район "Средец" - Столична община, ул. "Неофит Рилски" № 48, с ползвател Мария Георгиева Спасова. В хода на образуваното по жалба на Спасова срещу тази заповед съдебно производство, СГС, АО, III-Г състав, по надлежния процесуален ред е приобщил към доказателствения материал по делото относимите за казуса писмени доказателства, въз основа на които е приел в мотивите си, че заповедта е издадена от компетентен орган в установената от закона форма, при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби на закона, обследвал е щателно спазването на предвидената административна процедура по издаването й, обсъдил е и приложимите в случая материалноправни разпоредби, в резултат на което е стигнал до извода за законосъобразност на атакувания индивидуален административен акт и е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Верен е изводът на СГС, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. Неоснователно е касационното оплакване за липса на компетентност поради съставяне на констативния акт от служители на общината, и издаване на заповедта от началника на Столична РДНСК. Съгласно чл. 223, ал. 3 във връзка с ал. 2 от ЗУТ съставянето на констативните актове в случаи като процесния е включено в компетентността на служители от общинската администрация. Същевременно правомощието да издава заповеди по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ за нарушения на забраната по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ принадлежи на началника на ДНСК или на упълномощено от него длъжностно лице, като по делото е доказано, че Началникът на Столична РДНСК е надлежно упълномощен за целта с нарочна заповед. Трябва да се има предвид, че законосъобразността на административния акт по чл. 178, ал. 5 от ЗУТ зависи само от посочените в същия текст предпоставки. Цитираните в тази връзка в касационната жалба законови норми не са относими за процесния казус, а за друга хипотеза - спиране на строежа, която в случая не е налице. Обосновано е прието от решаващия съдебен състав, че след като строежът се ползва от жалбоподателката, без да е приет по установения ред, това обстоятелство само по себе си е достатъчно основание за издаване на процесната заповед, заради нарушаването на забраната по чл. 178, ал. 1 от ЗУТ - в съответствие с визираната разпоредба не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 от ЗУТ. Атакуваната пред СГС заповед е издадена въз основа на констативен акт от 24.03.2005 г. по проверка на общински служители на основание чл. 223, ал. 3 от ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи не са опровергани в хода на съдебното производство. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за забрана на ползването на процесния строеж е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на закона. Съгласно чл. 178, ал. 7 от ЗУТ, въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. Възраженията, направени в касационната жалба за противоречие с действащата нормативна уредба, са били предмет и на жалбата пред градския съд, като изводите му са правилни и се подкрепят изцяло от настоящия състав. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Потвърдената по същество с обжалваното решение заповед е постановена при наличие на компетентност и в съответствие с действащата нормативна уредба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав