Решение № 142 от 27.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 679/2008 г.

Решение № 142 от 27.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 679/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на А. И. Т. от с. С. махала, община Лом, област Монтана срещу въззивното решение на Монтанския окръжен съд от 13. ХI.2007 г. постановено по в.гр.д. № 264/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 34, ал. 2 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С решение на Ломския районен съд от 17.VI.2002 г. по гр.д. № 1521/1994 г. във фазата по извършване на делбата е обявен за окончателен разделителен протокол за делба на наследствените недвижими имоти в три варианта, които по съдържание взаимно се изключват - имотите за разпределени в образуваните два дяла по различен начин. Това решение е влязло в сила като необжалвано. Не е теглен жребий, а и самото решение от 17.VI.2002 г. не съдържа конкретизирани права и задължения на участващите в делбата съделители - т. е. не представлява годен източник на права и задължения. Впоследствие с решение от 12.I.2004 г. по същото дело Ломският районен съд е постановил възлагане в общ дял на съделителите Ц. А. К. и А. Ц. А.на два от обособените в УПИ недвижими имоти с обща стойност 2037 лв., а в дял на А. И. Т. са поставени другите два УПИ, единия от които застроен с жилищна сграда, чиято обща стойност е 8277 лв. За уравнение на дяловете А. Т. е осъден да заплати на Ц. А. К. и А. Ц. А. сумата 4925.34 лв. в 6 месечен срок от влизане на решението в сила. И това решение е влязло в сила като необжалвано през месец февруари 2004 г. След изтичане на срока за заплащане на сумата за уравнение на дяловете А. Ц. А. е поискал на основание чл. 288, ал. 7 от ГПК обезсилване на решението и изнасяне на имотите на публична продан. С решение от 4.IV.2005 г. на Ломския районен съд по същото дело в производството по чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.) е обезсилено решението от 12.I.2004 г. относно възлагане на дворните места, представляващи УПИ V-26 в кв.5 по плана на с. С. махла с построената в него жилищна сграда и УПИ VI-26 в кв. 5 на същото село п. неплащане в срока по чл. 288, ал. 6 от ГПК (отм.) на сумата за уравнение на дяловете в размер на 4925.34 лв. Двата имота са изнесени на публична продан със същото решение, което е влязло в сила като необжалвано през 2005 г. На 16.III.2007 г. А. И. Т. е поискал тълкуване на постановеното решение от 17.VI.2002 г. на Ломския районен съд относно съставяне на окончателния разделителен протокол, на основание чл. 194, ал. 1 от ГПК (отм.). Поддържа се, че то съдържа неясноти, конкретизирани в 4 пункта от молбата. С решение от 7.V.2007 г. Ломският районен съд по същото дело е оставил без уважение молбата на А. И. Т. за тълкуване като неоснователна, тъй като от този съдебен акт не възникват права за страните и с него не приключва делбения процес. Обжалваното с настоящата касационна жалба решение на Монтанския окръжен съд от 13. ХI.2007 г. постановено по в.гр.д. № 264/2007 г. споделя изводите за неоснователност на исканото тълкуване на решението на Ломския районен съд, тъй като съдебният акт не съдържа неясноти, а от друга страна в резултат на тълкуването не може да създават нови права за страните и да се присъжда нещо, различно от тълкуваното решение. Върховният касационен съд намира, че не е налице основание за тълкуване на решението на Ломския районен съд от 17.VI.2002 г. Този съдебен акт не е заключителен по извършване на делбата в конкретния случай. След него е постановено възлагане на имотите, а след това са изнесени на публична продан получените от молителя два имота поради неплащане на сумата за уравнение на дяловете в определения от закона срок. В производството по тълкуване по чл. 194, ал. 1 от ГПК (отм.) не следва да се обсъжда правилността на процесуалните действия на съда, нито на постановените съдебни актове, а само да се отстранят неяснотите в решението, ако такива съществуват. Доводите в касационната жалба касаят правилността на действията на съда по извършване на делбата, поради което не са относими към производството по чл. 194, ал. 1 от ГПК (отм.). По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение