Решение № 16237 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2011 г.
ВАСVI отделение09.12.2011 г.докладчик Атанаска Дишева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 34/3.05.2011 г., постановено по адм. дело № 32/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 16237 от 9.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Стоянка Илиева Славова от с. Крушаре, Сливенска област, чрез пълномощника адв. Людмила Дякова, против решение № 34/3.05.2011 г., постановено по адм. дело № 32/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против решение № 1/13.01.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Сливен. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в касационната жалба касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният административен акт. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Сливен, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Сливен е отхвърлена жалбата на Стоянка Илиева Славова против решение № 1/13.01.2011 г. на директора на РУСО гр. Сливен, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № МП-18691/1/20.12.2010 г. на ръководителя на "ПО" при РУСО гр. Сливен, с което й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 4 КСО. За да постанови този акт съдът е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране жалбоподателката няма изискуемия сбор от продължителност на осигурителния стаж и възраст в размер на 94 точки, съгласно приложимата редакция на чл. 68 КСО. Съдът е приел, че спорът по делото е свързан с осигурителния стаж на жалбоподателката по удостоверение № 2 с изх. № 73/19.01.1982 г., издадено от кметството на с. Крушаре. В тази връзка е посочил, че приложимите нормативни актове за признаване на трудовия стаж на жалбоподателката като неработеща майка през спорния период са Постановление № 61 на МС от 28.12.1967 г. за насърчаване на раждаемостта и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените - майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и отглеждане на деца. При приложението на тези актове административният орган правилно е зачел трудов стаж на жалбоподателката с продължителност 18 дни, считано от 28.05.1979 г., когато е прекратено трудовото й правоотношение до 15.06.1979 г., когато е изтекъл срокът на платения и неплатен отпуск, който се признава за трудов стаж съгласно т. 9, предложение 4 от Постановлението и т. 2 и т. 4, вр. т. 13 от Инструкцията. Съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателката за приложение на чл. 9, ал. 7 КСО и чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ относно продължителността на срока, който се зачита за трудов стаж на неработещи майки, като се е позовал на разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че касаторката Стоянка Илиева Славова е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № МП-18691/30.11.2010 г. Въз основа на представените към заявлението документи е признат осигурителен стаж от трета категория общо 32 години, 8 месеца и 13 дни. Не е признат част от осигурителен стаж по удостоверение № 2 с изх. № 73/19.01.1982 г., издадено от кметство с. Крушаре, като от посочения по удостоверението период от 30.05.1979 г. до 24.02.1981 г. е признат осигурителен стаж с продължителност 18 дни, за периода от 28.05.1979 г. до 15.06.1979 г. По делото е безспорно установено също, че жалбоподателката е родила второто си дете Светлана Славова Андонова на 31.05.1978 г.; жалбоподателката е осигурявана по трудово правоотношение като деловодител в кметство с. Крушаре през периода 24.11.1975 г. до 28.05.1979 г., когато правоотношението й е прекратено; следващото трудово правоотношение е с начална дата от 25.02.1981 г., т. е. през периода от 28.05.1979 г. до 24.02.1981 г. жалбоподателката е била неработеща. Спорът по делото е свързан с отговора на въпроса какъв трудов стаж следва да бъде признат за посочения период, през който жалбоподателката е била неработеща. Отговорът, който е даден от първоинстанционния съд е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда относно приложимите нормативни актове във връзка с признаване на трудовия стаж на неработещите майки. В разпоредбата на т. 9, ал. 1 от Постановление № 61 на Министерския съвет от 28.12.1867 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2/9.01.1968 г., е регламентирано на работничките и служителките да се разрешава от първи януари 1968 г. платен отпуск при бременност и раждане, чийто размер е диференциран в зависимост от поредността на детето, като за второ дете отпускът е в размер на 150 календарни дни; в ал. 2 е регламентирано, че след изтичане на платения отпуск по предходната алинея при поискване от майката-работничка или служителка, следва да се разрешава неплатен отпуск за отглеждане на детето, чийто размер също е диференциран и при две деца е с продължителност до 9 месеца; в ал. 3 е предвидено, че този отпуск се зачита за трудов стаж по Кодекса на труда и Закона за пенсиите. В ал. 4 е предвидено, че на жените - майки, членове на ТКЗС или неработещи, при бременност и раждане и за отглеждане на деца, се зачита за съответен трудов стаж времето, отговарящо на размерите на предвидения в постановлението платен и неплатен отпуск, с който се ползват майките - работнички и служителки. Следователно за второ дете общата продължителност на платения и неплатения отпуск е 14 месеца, съответно това е общата продължителност на трудовия стаж, който може да бъде зачетен, включително за неработещите майки. В Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца, издадена от министъра на труда и социалните грижи, председателя на ЦС на ПС и председателя на ЦС на ТПК, обн. ДВ, бр. 15/20.02.1970 г., са дадени допълнителни указания по приложението на т. 9, ал. 4 и ал. 5 от ПМС № 61/1967 г. В т. 2, ал. 2 от Инструкция № 0-4, е посочено, че когато жената - майка през отделни етапи на периода на бременността, раждането и отглеждането на детето е работила като осигурена за всички осигурителни случаи по някои от посочените в предходната алинея нормативни актове (вкл. КТ), а през други не е работила или е била осигурена само за в случай на трудова злополука, трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 на ПМС № 61 се зачита само за периодите, през които жената не е била осигурена за всички осигурителни случаи. В т. 4 от Инструкция № 0-4 е посочено, че при раждане на второ дете на майката (осиновителката) се зачита за трудов стаж времето от 14 месеца, или 12 и 1/2 месечна възраст на детето, а в т. 13 е указано, че сроковете на времето, което се зачита за трудов стаж за родените деца по т. 4, 5, 7 и 8 се броят от 45-я ден, предшестващ раждането, а сроковете за възрастта на децата се броят от датата на раждането им. В съответствие с цитираните нормативни разпоредби и конкретната фактическа обстановка по делото, на жалбоподателката правилно е зачетен трудов стаж от 18 дни, считано от 28.05.1979 г. до 15.06.1979 г. Трудовият й стаж до датата на прекратяване на трудовото правоотношение с кметство с. Крушаре - до 27.05.1979 г. включително, е зачетен и по този въпрос няма спор по делото. Второто дете на жалбоподателката е родено на 31.05.1978 г., поради което в съответствие с т. 13 от Инструкция № 0-4 срокът на времето, което се зачита за трудов стаж, започва от датата 16.04.1978 г., която е датата на 45-я ден, предшестващ раждането на детето. Срокът, който се признава за трудов стаж при бременност, раждане и отглеждане на второ дете е 14 месеца, равнозначно на 12 и 1/2 месечна възраст на детето, съгласно т. 4 от Инструкция № 0-4 и т. 9, ал. 4, вр. ал. 1, 2 и 3 от ПМС № 61/1967 г., следователно този срок изтича на 15.06.1979 г. В случая административният орган е зачел трудов стаж именно до тази дата, като от датата на прекратяването на трудовото правоотношение - 28.05.1979 г., до датата на която изтича 14-месечният срок - 15.06.1979 г., когато жалбоподателката е била неработеща майка, правилно е зачетен трудов стаж с продължителност 18 дни. От изложеното следва, че на жалбоподателката е зачетен целият 14-месечен период за трудов стаж при бременност, раждане и отглеждане на второто й дете. Правилно административният орган не се е съобразил с удостоверение № 2 с изх. № 73/19.01.1982 г., издадено от кметството на с. Крушаре, според което за трудов стаж за бременност, раждане и отглеждане на второто дете на жалбоподателката следва да се зачете периода от 30.05.1979 г. до 24.02.1981 г. Въпреки че в това удостоверение е посочено, че се издава, за да послужи за установяване на трудов стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от ПМС № 61/1967 г., то очевидно е издадено при неправилно тълкуване и приложение на посочените разпоредби от постановлението и разясненията, дадени в Инструкция № 0-4/1970 г., съображения за което за изложени по-горе. Неоснователно е поддържаното в касационната жалба становище, че трудовият стаж на жалбоподателката за бременност, раждане и отглеждане на второто й дете следва да бъде зачетен при приложение на чл. 9, ал. 7 КСО и чл. 354, ал. 1, т. 6 КТ. Тези разпоредби не са приложими за конкретния случай, тъй като не са били действащо право към момента на полагане на труда, респективно към момента за който се преценява признаването на трудов стаж. Тези норми нямат обратно действие, а в § 9, ал. 1 ПЗР КСО е предвидено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Затова, първоинстанционният съд правилно е преценил приложимите нормативни разпоредби за признаване на трудовия стаж на жалбоподателката за спорния период. В съответствие с изложените съображения, правилно е прието, че жалбоподателката няма необходимия сбор от осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 - 4 КСО, в приложимата за периода редакция, поради което правилно е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като е достигнал до същия извод първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,