Решение № 9595 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2009 г.

ВАСI отделение14.07.2009 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА решение от 7.01.2009 г. по адм. д. № 2996/2005 г. на Софийския градски съд, в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Паула Кристи" ООД, правоприемник на СД "Паула Кристи Гороломови и сие" против ДРА № 67()19.3.2003 г. на Ирина Алексова - ръководител екип в ДП-Илинден, в частта за непризнат данъчен кредит 4778,24 лв. по фактури на ЕТ "Ремонт комерс Асан Асанов". ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 7.01.2009 г. по адм. д. № 2996/2005 г. на Софийския градски съд, в останалата му част. ОСЪЖДА "Паула Кристи" ООД да заплати на НАП-ЦУ-ДОУИ-София още 425,48 лв. юрисконсулско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9595 от 14.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4607/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 121 и сл. ДПК (отм.) във връзка с § 5 ал. 4 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Паула Кристи" ООД моли да бъде отменено решение от 7.1.2009 г. по адм. д. № 2996/2005 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА № 67/19.3.2003 г. на ДП-Илинден като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли жалбата против ДРА да бъде уважена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на СД "Паула Кристи Гороломови и сие" против ДРА № 67/19.3.2003 г. на ДП-Илинден, с който не е признат данъчен кредит общо 20 311, 62лв за периода м. 1.2001 г. - 30.11.2001 г. по фактури на ЕТ "Ремонт комерс Асан Асанов" и "Евроексим" ЕООД на основание чл. 109, ал. 11 и 12 т. 1 ДПК (отм.). В мотивите си съдът е приел, че ДРА е издаден от компетентен орган. Съдът е приел, че по доставките на "Евроексим" ЕООД не е установен да са реално осъществени и да е начислен данъка по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.), проверка в счетоводството не е извършена от вещото лице, тъй като доставчикът не е намерен на адреса. За съставеният ДРА на прекия доставчик съдът е приел, че не установява осъществяване на доставките по спорните фактури. По доставките на ЕТ "Ремонт комерс Асан Асанов" вещото лице не е извършило проверка в счетоводството на прекия доставчик, поради неустановен контакт с него, поради което не е установено начисляване на данъка. Спорните фактури са от м. 8.2001 г., а е представен ДРА на прекия доставчик за част от 2000 г., който не установява обстоятелства, касаещи процесните фактури. Прието е също, че непосочването на размера на данъчното предимство в ДРА не освобождава касатора от задължението да докаже, че доставките са осъществени. Съдът е приел, че не са оборени констатациите в ДРА и е отхвърлил жалбата. Съдът неправилно е отхвърлил жалбата срещу ДРА в частта, с която не е признат данъчен кредит по фактури от м. 8.2001 г. на ЕТ "Ремонт комерс Асан Асанов" в размер 4778, 24 лв. В тази част при първото разглеждане на делото по а. х. д. № 3283/2003 г. на СГС жалбата против ДРА е отхвърлена с решение от 10.09.2004 г., което не е било обжалвано в тази част пред ВАС и е влязло в сила. Решението на СГС е било обжалвано само в частта относно фактурите на "Евроексим" ЕООД и е отменено само в тази част, като е върнато за ново разглеждане на СГС. Обжалваното в настоящото дело решение на СГС е недопустимо в частта, с която съдът повторно е отхвърлил жалбата против ДРА в частта за непризнат данъчен кредит 4778, 24 лв. по фактури на ЕТ "Ремонт комерс Асан Асанова" и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено. Относно фактурите на "Евроексим" ЕООД възприетата от съда фактическа обстановка е съответна на събраните по делото доказателства с известни уточнения. В ДРА е констатирано, че данъкът е начислен по чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от прекия доставчик "Евроексим" ЕООД с изключение на една фактура от м. 8.2001 г., данъчният кредит не е признат, поради липса на доставка по чл. 6 ЗДДС (отм.) и чл. 64 ЗДДС (отм.), предходният доставчик ЕТ "Найчо Михайлов-Хаджията" не разполага със складове, транспортни средства и договори със своите доставчици за доставката на пшеницата, слънчоглед и грозде. Транспорта бил осъществен от касатора. Изводът на съда, че не са оборени констатациите по ДРА за липса на осъществени доставки по фактурите на прекия доставчик е правилен. В съдебно заседание на 17.05.2007 г. представителят на касатора е заявил, че не разполага с приемо-предавателни протоколи и договор с "Евроексим" ЕООД. Дал е обяснения, че житото се заприходява в складовата база на касатора по фактурите за изкупуване на продукцията. Съдът е приел за безспорно установено, че касаторът няма приемо-предавателни протоколи. По делото спорът е относно факта осъществени ли са доставките. След като не са представени приемо-предавателни протоколи между касатора и прекият му доставчик обосновано съдът е приел, че доставките по спорните фактури не са осъществени. В приложеният ДРА, съставен на прекият доставчик, не се съдържат констатации, касаещи настоящия спор и правилно съдът е приел, че не установява осъществяване на доставките по процесните фактури. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК в размер 425,48 лв., тъй като от цялото дължимо юрисконсулско възнаграждение по делото окръжният съд е присъдил само 418 лв. Предвид крайният изход на делото касаторът няма право на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,