Решение № 13204 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2010 г.

Решение № 13204 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2709/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Стийвънс транс" ЕООД, гр. Благоевград, ул. "Тодор Александров" № 47, ет. 3, офис 8 срещу решение № 101 от 16.12.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 5771/2009 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което отмени заповед № РД-01-157 от 20.03.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно и обосновано като в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът приел, че жалбоподателят притежава лицензия на Общността за международен превоз на товари № 9332. Поради прекратяване на трудовите правоотношения с ръководителя на транспортната дейност жалбоподателят бил уведомен с писмо, изх. № 13-00-528 от 4.06.2008 г. на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да представи в четиринадесетдневен срок необходимите документи за нов ръководител на транспортната дейност. В дадения срок документите не са били представени. С оглед на това съдът приел, че към датата на издаване на заповедта - 20.03.2009 г., жалбоподателят не отговарял на изискванията на чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за автомобилни превози и на чл. 8, ал. 1, т. 6, 7, 10 и 11 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Наредба № 11). Поради това направил извода, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния закон - чл. 11, ал. 1, б. "б" Закона за автомобилните превози и чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11. Тези изводи на съда са правилни и обосновани. По делото няма спор за факти. Безспорно е, че касаторът притежавал лицензия на Общността за извършване на международен превоз. Не се спори, че трудовите правоотношения с ръководителя на транспортната дейност са прекратени. Безспорно е също, че в дадения му от административния орган срок, както и до издаване на оспорваната заповед, касаторът не е представил исканите от закона доказателства за благонадеждност и професионална компетентност по смисъла на чл. 7, ал. 4 и 5 Закона за автомобилни превози. При така установената безспорна фактическа обстановка касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Тези му твърдения не са подкрепени нито в касационната жалба, нито в съдебно заседание с каквито и да било доводи. При извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът констатира, че решението е валидно и допустимо. Същото е постановено и в съответствие със закона. Правилно съдът приел, че непредставянето на исканите от чл. 8, ал. 1, т. 6, 7, 10 и 11 от Наредба № 11 документи за лицето, което ръководи транспортната дейност в период, повече от половин години, е достатъчно законово основание административният орган да отнеме лицензията. Правилен, в съответствие със законовите разпоредби, е и изводът на съда, че с непредставянето на тези документи касаторът престава да отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Закона за автомобилните превози, с което осъществява предпоставките за отнемане на лицензията по чл. 11, ал. 1, б. "б" от същия закон. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда за неоснователност на твърденията на касатора за представяне на необходимите документи в срок. Видно от доказателствата по делото документите на назначения ръководител на транспортната дейност са представени на административния орган след издаване на оспорваната заповед - на 8.04.2009 г. Както правилно сочи в мотивите си съдът, това е основание за подаване на ново искане за издаване на лицензия, но не и основание за отмяна на оспорената заповед. При извършената проверка съдът не констатира извършени от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Поради изложеното съдът счита, че обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,