Решение № 17489 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2013 г.

Решение № 17489 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11002/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Юлия Людмилова Илиева от гр. София срещу Решение № 3422 от 20.05.2013 г. по адм. д. № 1677/2013 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменено Решение № 285/28.12.2012 г. на Комисията за защита от дискриминация (Комисията/КЗД) Иска се отмяната му с оплаквания за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация и "БТК"АД, гр. София, не изразяват становище по основателността на касационната жалба. Ответникът - Теодора Желязкова Донкова, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба и намира същата за неоснователна. Ответникът - Михаела Христова Калайджийска, чрез своя процесуален представител, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. Обжалваното пред първата съдебна инстанция по реда на чл. 145 - 178 АПК Решение № 285/28.12.2012 г. на КЗД е издадено по преписка № 90/2010 г., обективираща образувано по жалба на засегнато лице - Юлия Илиева, административно производство по Глава четвърта от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). С административния акт е установено, че спрямо Юлия Илиева е извършена пряка дискриминация поради положението й на майка на малко дете по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. от страна на "БТК"АД, гр. София, като на осн. чл. 78, ал. 1 ЗЗДискр. е наложена глоба в размер на 1000 лв. на Михаела Христова Калайджийска - директор на "БТК Обслужване на клиенти". Със същия административен акт е установено, че спрямо засегнатото лице е извършена пряка дискриминация поради положението й на майка на малко дете по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. поради положението й от нейния пряк ръководител Теодора Желязкова Донкова - мениджър в Централизиран съпорт офис на "БТК Обслужване на клиенти", като на осн. чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. й е наложена глоба в размер на 300 лв., а на осн. чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗдискр. на Михаела Христова Калайджийска - директор на "БТК Обслужване на клиенти" е предписано да предприеме действия за преустановяване на нарушенията на чл. 15, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДискр. по отношение на засегнатото лице като са посочени конкретни действия, които следва да бъдат предприети. За да отмени посоченото решение на колективния административен орган, първоинстанционният съд е приел, че не е достатъчно действията, за които се твърди, че имат дискриминационен характер да се основават на защитения признак, а е необходимо да е налице пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и защитения признак. Според решаващият съд, по отношение наличието на такава връзка между неосигуряването на професионално обучение и квалификация и отпуска поради майчинство на Юлия Илиева липсват каквито и да било доказателства. Само защитеният признак, в случая "майка на малко дете" на засегнатото лице не е достатъчно основание, за да се приеме, че е осъществен фактическия състав на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., а оттук и че по отношение на лицето е осъществена пряка дискриминация. Счел е, че от събраните по делото доказателства не се установява по отношение на Юлия Илиева да е допуснато нарушение на нормата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДискр. Крайният извод на съда е, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на специалния материалния закон. Решението е правилно. Безспорно е, че Юлия Илиева е майка на малко дете, която е отсъствала от работа повече от две години. Правилно АССГ е приел, че от доказателствата по делото не може да се обосноват изводи, че са осъществени всички елементи на фактическия състав на приложимата специална норма на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. В случая доказателствата по делото в тяхната съвкупност водят до извода за липса на действия, Юлия Илиева да е третирана по-неблагоприятно в сравнение с други служители в сходна ситуация поради положението й на майка на малко дете. Юлия Илиева се е завърнала на работа през месец март 2010 г. и през месец април и месец май същата година е преминала обучения при своя работодател, каквито обучения се провеждат за всички служители, завръщащи се на работа след продължително отсъствие. В този смисъл не е налице допуснато нарушение на нормата на чл. 15, ал. 2 ЗЗДискр., съгласно която след завръщане от отпуск по бременност и раждане и/или за отглеждане на дете при наличие на въведена технологична промяна на лицето по чл. 13, ал. 3 се осигурява обучение за придобиване на съответна на промените професионална квалификация, тъй като такова обучение в случая е осигурено на касатора. Решаващият съд правилно е приел, че както в първоначалната жалба на Юлия Илиева до Комисията, така и в допълнението към нея, оплакванията на касатора не се отнасят до неравното й третиране досежно професионалното й обучение и квалификация, които работодателят следва да предприеме съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗДискр., а преди всичко относно трудовото й възнаграждение и липсата на промяна в същото. Юлия Илиева през процесния период е оценявана по Вътрешните правила на работодателя (съгласно т. 3 от раздел I) и по т. нар. Корпоративна процедура за промяна на възнаграждението и стимулиране на служителите на база тяхното представяне, като тези правила са еднакви за всички служители, включително заемащите същата длъжност като тази на касатора. Оценяването на индивидуалното участие на Юлия Илиева в трудовия процес е започнало през месец май 2010 г., като АССГ правилно е достигнал до извода, че от преписката по делото липсват доказателства относно това Юлия Илиева да е поставена в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица при подобни обстоятелства и това по-неблагоприятно положение да е във връзка със защитения признак. Предвид изложеното, при липса на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на съдебният акт, касационната жалба се явява неоснователна. Разноски не се претендират. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,