Решение № 7447 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2010 г.

Решение № 7447 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2143/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано е по касационната жалба на ВНД Директор на дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" - МВР чрез процесуален представител против решение № 107 от 15.12.2009 г. постановено по административно дело № 6333 по описа за 2009 г. на Административен съд - София град. Релевира доводи с оплакване за неправилност, поради нарушение на материалния закон - чл. 243 ППЗМВР във вр. чл. 230 ЗМВР и моли за отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Христо Атанасов Златков счита касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отменил Заповед № 1067/29.07.2009 г. на директора на Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност", с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 чл. 226, ал. 1, т. 1, чл. 228, т. 3 от ЗМВР във вр. чл. 225, ал. 1 от ЗМВР на Христо Атанасов Златков - началник на сектор "Организирани престъпни групи, за насилие и контрол върху престъпен бизнес", към отдел "Контрартероризъм" при дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" - МВР е наложено дисциплинарно наказание "мъмрене", за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Преценявайки законосъобразността на административната заповед на основанията, посочени от оспорващия, представените от страните и събраните и проверени впоследствие доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна и административната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна като постановена в нарушение на административно-производствените правила. Този свой извод съдът е мотивирал с това, че по делото липсват доказателства че наказаното лице, е било изслушано или са приети писмените му обяснения. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Делото е изяснено от фактическа страна и може и следва да бъде решено по същество от настоящата инстанция независимо от процесуалните пропуски на първоинстанционния съд изразяващи се в това, че се е ограничил в мотивите си само върху едно от основанията по чл. 146 АПК. Извода на съда за нарушение на административно-производствените правила е необоснован, затова и неправилен поради следното: С изготвената справка рег. № 13581-1/19.06.2009 г. за резултатите от извършената проверка по Заповед № 3-693/9.06.2009 г. на директора на ДПОТП, служителя е бил запознат и във връзка с нея и вмененото му дисциплинарно нарушение е депозирал писмени възражения - рег. № 14481/3.07.2009 г., които са възприети от наказващия органи и са инкорпорирани в обжалваната заповед, с което изцяло е изпълнена процедурата предвидена в чл. 243, ал. 4 във вр. чл. 237, ал. 4 ППЗМВР и Инструкция Iз-1015/2006 г. за дисциплинарната практика в МВР. Поради това не е налице констатираното от съда нарушение на административно-производствените правила. Независимо от това, обжалваната заповед е била незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон и поради липсата на форма - несъответствие на фактическите с правните основания, посочени в нея. На служителя е било вменено деяние, което не е състав на нарушение по посочените в заповедта правни основания - чл. 3, ал. 4, чл. 28, ал. 4 и чл. 30, ал. 3 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г. за организацията на дежурството в МВР. Тази инструкция в чл. 1 и 2 урежда организацията на дежурните центрове и дежурните части (ОДЦ и ОДЧ) и задълженията на служителите в тези центрове и части. По делото е установено, че касационния ответник не е служител в ОДЦ и ОДЧ и няма как да му бъдат вменени визираните в обстоятелствената част на заповедта задължения. Такива задължения не се извеждат пряко и длъжностната му характеристика. При упражняване на правомощията си в дисциплинарното производство наказващият орган е длъжен да дава точна правна квалификация на нарушенията на служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани по описания по-горе начин. Когато е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налагат наказания на онези основания, в чийто фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Вероятно деянието на служителя е създало известни затруднения в работата на МВР в конкретната обстановка и поради това може би осъществява състав на друго нарушение (друга правна квалификация), но така формулирано в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 3, ал. 4, чл. 28, ал. 4 и чл. 30, ал. 3 от Инструкция № I-66/15.09.1994 г. Посочените норми са бланкетни и регламентират дейност на дежурните служители в ОДЦ и ОДЧ и им вменяват конкретни задължения, каквито не може нито по тълкувателен път, нито по аналогия да се вменят като такива и на началник на сектор "Организирани престъпни групи, за насилие и контрол върху престъпен бизнес", към отдел "Контрартероризъм" при дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" - МВР. При тази фактическа установеност, обжалваната заповед с оглед приложимото право правилно е преценена като незаконосъобразна и при тези допълнителни мотиви, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,