Решение № 1459 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11533/2008 г.

от 6.02.2008 година да издаде скица на имот № 339 по плана на новообразуваните имоти в местността "Зеленика". Възраженията са били, че жалбоподателят е вписан, като собственик в регистъра на собствениците - неразделна част от плана и че скицата му е необходима пред нотариус. От писмените доказателства по приложената административна преписка и представените допълнително от страните е установено, че административното производство е образувано по заявление от 4.02.2008 година от Иванчо Стойчев Иванов за издаване на скица на имот № 339 в местността "Зеленика", землището на град Варна, необходима му за обстоятелствена проверка. Към нея е приложил копие от разписен лист и регистър на собствениците към кадастралния план, където е вписан като собственик, но без документи. Искането му се явява трето по ред. Първото е подадено на 7.04.2005 година за издаване на скица на имот № 339, необходима за представяне в съда. Жалбоподателят е твърдял, че е ползвател на имота. Кметът е отказал изрично издаване на документа с писмо от 31.05.2005 година, поради недоказано надлежно предоставяне на ползувателски права. Отказът е получен от подателя на 2.06.2005 година. През 2007 година той е подал отново заявление за издаване на скица, необходима му за снабдяване с нотариален акт. Издаването е отказано на 21.05.2007 година, поради съображенията, изложени в първия отказ. В заявлението от 4.02.2008 година, положило началото на настоящото административно производство отново се сочи необходимост от скица за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. При тези данни по делото съдът е приел, че липсата на приложен план на новообразуваните имоти не е пречка да се издаде скица. По отношение довода на административния орган за забрана по силата на чл. 19, ал. 8 ЗСПЗЗ е съобразил, че имотът не попада във фонда, управляван и стопанисван от общината, поради което забраната не се прилага. На последно място е приел, че макар и да не е изрично формулирана, действителната причина за отказа от издаване на скица е, че заявителят не се легитимира, като собственик на имота. В тази връзка е изложил обстойни мотиви, че правото на преценка в случая принадлежи не на административния орган, а на нотариуса, който би бил сезиран с искането за издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност. Преценил е отказа от този аспект и е счел, че е налице превратно упражняване на власт. Отменил го е, като незаконосъобразен и е върнал преписката на кмета за издаване на скица в 7-дневен срок от получаването й. Така постановеното решение е неправилно в частта му, в която преписката е върната на административния орган със задължение да издаде искания документ. В частта му, в която е отменен отказът е правилно, но по съображения, напълно различни от изложените от съда. Административното производство е проведено при действието на АПК и се регулира от правилата, въведени в него. Издаването на скица на земеделски имот има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Ето защо с подаване на искането за издаването му, административният орган е бил задължен да извърши проверка за наличието или липсата на процесуалните предпоставки за издаването му, които обуславят допустимост на административния процес по силата на чл. 27, ал. 2 АПК. В точка първа от нормата е въведена, като абсолютна процесуална предпоставка липсата на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. При наличие на такъв акт, административният орган е бил задължен да постанови отказ да разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуалния административен акт. В конкретния случай са налице влязъл в сила отказ от 2005 година и повторен такъв от 2007 година. Те са между същите страни и със същия предмет - издаване на скица за имот № 339. И двете са подадени след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - одобрен със заповед № РД-1-7706/385 (от 20.09.2002 година на областния управител - т. е. при напълно идентична фактическа обстановка. При това второто заявление от 2007 година е и за същата нужда - снабдяване с нотариален акт. След като административният орган се е произнесъл и двата пъти с отказ, то искането от 2008 година е недопустимо, поради наличие на отрицателната процесуална предпоставка по чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК. Единственото законосъобразно поведение на административния орган е било да откаже да разгледа искането по същество с възможност за развитие на процедура за обжалване по реда на раздел IV от глава десета на АПК. Като е издал такъв по съществото на искането, е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила - основание за оспорване по чл. 146, т. 3 АПК, водещо до незаконосъобразността му. Поради това отказът да се издаде скица подлежи на отмяна. Решението на съда в тази му част се явява правилно, като краен резултат и следва да се остави в сила, но по съображенията, изложени в настоящия съдебен акт. При наличие на недопустимо искане за започване на административно производство, административният орган е бил длъжен да откаже разглеждането му. Ето защо съдът неправилно е върнал преписката със задължение за административния орган да издаде скицата. Решението в тази му част е неправилно и следва да се отмени, като изрично се откаже да се разгледа искането.