Решение № 1597 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2019 г.

Решение № 1597 от 31.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3599/2019 г., II о., докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на В. Ц. и И. Ц., двамата от [населено място] срещу решение № 1207 от 5.12.2018 г. постановено по адм. дело № 1010/2017 г. на Административен съд – С. област, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № 18/2029/23.03.2017 г. издадена от Началника на СГКК-С. област. По подробно изложени в жалбата доводи се оспорва решението, като неправилно, постановено в нарушение не материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Софийска област, в отговор на касационната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното решение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски за процесуално представителство. Ответникът - Н. Н., чрез адв. Демирова, счита касационната жалба за неоснователна и моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответните страни – Е. В. и П. М. не ангажират становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправните норми. Позовал се е на разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), като е приел, че в настоящия случай е налице несъответствие между отразеното в кадастралната карта и действителното положение към момента на одобряване на кадастралната карта. При извършената съдебна проверка е установил, че е налице непълнота при одобряване на КК, която правилно е поправена от органа по реда на чл. 54 ЗКИР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, а именно установени непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралния регистър. Легалното определение за непълнота и грешка е дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, като редакцията към момента на издаване на оспорената заповед от 5.07.2016 г. (ДВ бр. 61 от 2015 г.) гласи "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". В настоящия случай правилно съдът е приел, че е налице такова основание, тъй като видно от доказателствата по делото към момента на одобряване на КК и КР за гр. К. е налице разлика между имотната граница и построената масивна ограда между ПИ с идентификатори 389789.900.2700 и 38978.900.3680. Правилно съдът е посочил, че при съдебна проверка дали е налице обективно несъответствие между отразеното в КК и действителното положение към момента на одобряването на КК, се установява, че е налице непълнота при одобряване на КК. След като е било налице такова основание, то правилно съдът е приел, в случая са изпълнени предпоставките на разпоредбата за допускане на промяна в КК с отстраняване на непълнотите и грешките в нея. С оглед изложеното, неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебното решение е постановено при правилно приложение и тълкуване на относимите материалноправни норми. Не се установиха допуснати от съдебния състав нарушения на съдопроизводствените правила, които да налагат връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението е обосновано, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти, са възприети мотивирани и логически поддържани правни изводи. С оглед изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, второ отделение,