Решение № 9618 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 869/2013 г.

Решение № 9618 от 26.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 869/2013 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 3 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "БГ Инвест" ООД - гр. Хасково чрез процесуалния му представител адв. Борислав Захариев срещу решение № 2344/30.10.2012 г., постановено по адм. дело № 538/2012 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 261105003/30.11.2011 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Пловдив в частта, потвърдена с решение № 141/8.02.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, каквото е новото наименование на дирекцията, считано от 01.01.2013 г. за допълнително определен ДДС в размер на 12 246,70 лв. и лихви от 7 240,90 лв., вследствие на извършена корекция на ползван данъчен кредит. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът не е обсъдил основните му доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт, вкл. и за прилагане на чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС. Касаторът се оплаква, че съдът не е обсъдил възражението му за незаконосъобразност на ревизионния акт поради нарушаване на разпоредбите на чл. 155, ал. 4 и ал. 8 ДОПК. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП в депозираното по делото писмено възражение на юриск. Рашко Стоянов я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "БГ Инвест" ООД срещу посочения по-горе ревизионен акт, първоинстанционният съд е приел, че макар да е сключен договор за лизинг с "Индустриал комерс" ООД № 4401/14.01.2004 г. и жалбоподателят да е изплатил лизинговите вноски и е заприходил лекия автомобил "Хюндай Санте Фе" - 6+1 места като актив в счетоводството и е начислил амортизации, не следва да се признава правото на данъчен кредит. Този си извод съдът е мотивирал с установеното и неоспорено от страните по делото, че след изплащане на процесния автомобил жалбоподателят го е преотстъпил на трето лице - "Ивест груп" ООД, поради което е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 и 3 във връзка с ал. 6 ЗДДС и правилно приходните органи са извършили корекцията на ползвания данъчен кредит. Според съда обстоятелството, че ревизираното дружество не е използвало процесния автомобил за своята икономическа дейност - стопанисване на коктейл клуб "Егоист" в гр. Хасково, е показателно, за да се приеме, че законосъобразно за ползвания данъчен кредит е извършена корекция. За неоснователно е прието възражението на жалбоподателя за неприлагане на чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС, като и прието, че корекцията е следвало да се извърши към 7.02.2007 г., до която дата автомобилът е бил в разпореждане на жалбоподателя. Обжалваното решение е правилно постановено. Установено е по делото, че договорът за лизинг, който е сключен между "БГ Инвест" ООД - лизингополучател и "Индустриал комерс" ООД - лизингодател е бил за експлоатационен лизинг, което означава, че само е уговорена опция за прехвърляне на стоката. По делото касаторът не е ангажирал никакви доказателства, че процесният автомобил е използван за икономическата му дейност. Заприходяването като актив в случая е недостатъчно, тъй като веднага след изплащане на лизинговите вноски, автомобилът е бил преотстъпен на трето лице по силата на тристранно споразумение между лизингодателя, лизингополучателя и третото лице. Следователно, намерението на касатора е било не да използва автомобилът за стопанската си дейност, а да го преотстъпи на трето лице. Една от предпоставките на общата разпоредба на чл. 69, ал. 1 ЗДДС, уреждаща правото на приспадане на данъчен кредит е, стоките и услугите да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Към момента на сключване на договора за лизинг е действала разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и според нея е стоката трябва да е използвана или ще се използва за в бъдеще за облагаеми доставки. Със сключеното тристранно споразумение от 07.02.2007 г. намерението на касатора е било автомобилът да не се използва за икономическата дейност на дружеството, а след изплащането на лизинговите вноски да се преотстъпи на трето лице. В решение по дело С-153/11 г. СЕС в Люксембург е приел, че чл. 168, буква a) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели. В решението на СЕС се акцентира върху това в главното производство да се определи дали данъчнозадълженото лице е придобило дълготрайния актив за нуждите на своята икономическа дейност и евентуално да прецени дали е налице измамна практика. В решение С-118/11 СЕС също е приел, че счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка. Счита се, че автомобил, който е нает по договор за лизинг и се счита за дълготраен актив, се използва за целите на облагаеми сделки, ако данъчнозадълженото лице в това си качество придобива този актив и го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, като дължимият при придобиването данък върху добавената стойност подлежи изцяло и незабавно на приспадане, при което всяка употреба на този актив за лични нужди на данъчнозадълженото лице или за нуждите на неговия персонал, или по-общо за цели, различни от икономическата дейност на лицето, се приравнява на възмездна доставка на услуги. Прието е от съда, че членове 168 и 176 от Директива 2006/112 допускат национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен актив стоки не са включени в имуществото на предприятието. При неустановяване, че процесният автомобил е използван за икономическата дейност на касатора - липса на пътни листове, разходи за гориво и др., а и касаторът не е ангажирал доказателства, с които да се опровергаят констатациите на ревизионния акт, то правилно първоинстанционният съд е постановил решението си в горния смисъл. В тежест на касационния жалбоподател е било да докаже всички положителни предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит и това му задължение е по общите правила на доказването, според които, този който твърди положителни факти е длъжен да ги докаже, но това не се отнася до отрицателните, каквито са твърденията на приходните органи. Към момента на преотстъпването на автомобила по силата на сключеното тристранно споразумение между лизингодателя, лизингополучателя и третото лице - 7.02.2007 г. са в сила разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС във връзка с чл. 79 ЗДДС и в този смисъл правилно приходната администрация, а впоследствие и съда са приели, че следва да се извърши корекция с ползвания данъчен кредит и законосъобразно е прието касаторът дължи ДДС в размер на 12 246,70 лв. в размера на ползвания данъчен кредит. Правилно съдът е приел, че в случая е неприложим чл. 80, ал. 1, т. 3 ЗДДС, тъй като по делото няма доказателства процесния автомобил да е използван за икономическата дейност на ревизираното дружество. При новата ревизия (предходният ревизионен акт е бил отменен от решаващия орган в тази част и преписката е върната за нова ревизия) не е допуснато нарушение на чл. 155, ал. 4 и 8 ДОПК, тъй като изрично решаващият орган е дал указания, че не следва да се приспада начисления ДДС на третото лице, съгласно тристранното споразумение, както и че с отменения от него ревизионен акт ДДС е бил начислен в по-малък размер и е дал указания как да се изчисли този размер. Макар да не е отговорил на това възражение на касатора, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито са твърденията в касационната жалба. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и при извършената проверка не се установи да са налице сочените от каса тора нарушения и затова то следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. На ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото съдебно производство, а не за всяка инстанция поотделно. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,