Решение № 4591 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11575/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Митница Русе към Агенция Митници, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Якимов, против Решение 110 от 09.10.2023 г., постановено по адм. дело 239/2022 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отменено Решение рег. 32-195108/14.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе към Агенция Митници", и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, като от изложените съображения се извеждат касационните основания по чл. 209 т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Застъпва се тезата, че в противовес със събраните по делото доказателства са изводите на съда, че при издаването на оспореното Решение е допуснато нарушение на правилото на чл. 22, § 6 от Кодекса (очевидно касаторът им в предвид Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския Парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза), че митническите органи не са се справили с възложената им доказателствена тежест да докажат основателните си съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както и че не е обосновано приложението на чл. 74, § 3 от МКС. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в условията на евентуалност. Ответникът по касационната жалба Илко ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Ичев, по подробно изложени съображения в отговора на касационната жалба, оспорва същата и наведените в нея съображения, като настоява за оставяне в сила на атакувания съдебен акт. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната прокуратура на РБългария дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Ловеч е Решение рег. 32-195108/14.06.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе към Агенция Митници", с което на основание чл. 29 вр. чл. 22, § 1; чл. 48; чл. 74, § 3; чл. 77, § 1, вр. чл. 85, § 1; чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент (ЕС) 952/2013 г. или само МКС, бел.моя), във вр. с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (наричан по-долу само Регламент за изпълнение или Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, бел.моя), чл. 19, ал.1 ,чл. 84, ал. 1 т. 1 от Закона за Митниците (ЗМ) и чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от Закона за данък добавена стойност (ЗДДС) и чл. 59, ал. 1 от АПК, е отказано приемането на митническата стойност на стока по Митническа декларация (МД) с MRN 19BG004205004467R0 от 07.10.2019 г.; определена е митническа стойност на стоката в размер на 4 212,12 лева; разпоредена е съответната корекция на митническата декларация, вкл. са коригирани клетки метод на определяне на стойността от 1 на 6; статистическа стойност и митническа стойност от 3 372,71 лева на 4 212,12 лева; Задължения А00 4212,12 лева, дължим размер: от 337,27 лева на 421,21 лева и В00 4 883,33 лева, дължим размер: от 792 лева на 976,67 лева и като краен резултат са определени като дължими суми за доплащане: вносно мито А00 в размер на 83,94 лева и ДДС 184,67 лева, ведно с лихва за забава. По отношение правилността на операциите по подадени от Илко ЕООД МД-ции, вкл. и процесната, е извършен последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 84а и сл. от ЗМ, възложен със Заповед ЗТД-4000-354(32-356485) от 09.11.2021 г. на Директора на ТД Митница Русе, изменена със Заповед ЗТД-4000-6(32-9692) от 11.01.2022 г. на същия орган. Резултатите от проверката са изложени в Доклад BG004000/1/13 от 24.03.2022 г. (рег. 32-97828/24.03.2022 г.), изготвен от проверяващия екип, установяванията в който показват в обобщение следното: От дружеството Илко" ЕООД са внесени общо 173 броя стоки, поставени под режим допускане за свободно обращение с общо 149 броя МД за периода от 01.12.2018 г. до 31.10.2021 г., част от които и спорната стока по процесната МД. Същата е декларирана като употребяван лек автомобил; марка Субару; модел Кросстрек; тип бензин; бр. места 5; товароносимост 500; цвят: син; работен обем: 2 000 куб.см.; мощност: 160 HPSAE, шаси JF2GPBLC6GH202365; код по ТАРИК 8703239000; митническа облагаема стойност (МОС) 3 372,71 лева при условия на доставката EXW. За същата са начислени и заплатени държавни вземания както следва мито 337,27 лева и ДДС 792 лева. Въз основа на изисканите и представени от проверявания субект доказателства, вкл. и счетоводната му отчетност, и обяснения, е установено, че : 1. Заприхождаването на стоките е по дебита на сметка 304 срещу кредита на сметка 401 Доставчици, осчетоводяването на транспортните и други разходи е по дебита на сметка 304 срещу кредита на съответно сметка 401; сметка 457 разчети с митницата; 2. Начисляването на ДДС е по дебита на сметка 4531 срещу кредита на сметка 457; 3. Плащането дебит сметка 401 срещу кредит съответно сметка 501 каса в лева или 503 разплащателна сметка в лева; 4. Последващи разходи след митническото оформяне намират отражение по сметки от гр. 60; 5. Стоките се отписват по формираните цени на придобиване; 7. Изискани са и представени от Фрилайн ООД дружеството, осъществило спедицията на стоките по проверяваните МД, като по процесната МД не са установени недекларирани/различни от декларираните разходи за транспорт, участващи при определянето на МОС; 7. Автомобилите са закупувани чрез онлайн търг с явно наддаване, като няма директна връзка с продавача, плащания се правят към организатора на търга SOLD THROUG COPART, като същите са периодични, а не по конкретна доставка, за която цел дружеството разполага с кредитен лимит, като в представените платежни документи се посочва плащане Илко ЕООД, купувач 415881. Установяванията относно определянето на нов размер на митническото задължение, в хода на този контрол се свеждат до това, че дружеството не е представило договори, поръчки, заявки за покупки на стоките, в т.ч. разпечатка от потребителския си профил в аукциона, което да потвърди реално платената или подлежаща на плащане цена, не е представило други документи, които да са в подкрепа на декларираната митническа стойност, което потвърждава основателността на съмненията в декларираната митическа стойност, което било възприето като достатъчно основание за отхвърляне на декларираната митническа облагаема стойност по реда на чл. 70 от Регламента 952/2013, за 69 броя употребявани автомобили, и да се пристъпи към определянето й по един от вторичните методи за това на основание чл. 140 § 2 от Регламента за изпълнение. В този порядък и въз основа на справка в МИС3А, от която са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, държави на изпращане/износа САЩ и Канада от 01.12.2018 г. 31.10.2021 г., по които митническата стойност е възприета за декларирана законно на основание чл. 70 от МКС и съответно приета от митническите органи, първият от вторичните методи по чл. 74, § 2, б.а от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради неоткриване на достатъчно изчерпателна информация по показателите дефиниращи дадени стоки като идентични по смисъла на общностното законодателство; вторият вторичен метод по чл. 74, § 2 , б. б от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради факта, че част от внесените автомобили са катастрофирали, наводнени или с неработещ двигател, което прави практически невъзможно да се установи сходна стока със сходни характеристики; третият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. в от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липса на база данни за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки, вкл. идентични и сходни стоки, вкл. и с аргументите, изнесени по-горе относно невъзможността за установяване на идентични, респ. сходни стоки; четвъртият вторичен метод по чл. 74, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 952/2013 година е приет за неприложим поради липсата на база данни за разходите и стойността на материалите, разходите по производството и за допълнителните елементи, както и информация за размера на обичайната печалба и общи разходи. В същия доклад като приложим е възприет последният резервен метод по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 година. Органите, съставили доклада, са описали и начина на изчисляване на новата митническа стойност въз основа на изготвена на основание чл. 84а, ал. 5 от ЗМ по Възлагателно писмо 32-30999/28.01.2022 г. на Директора на ТД Митница Русе експертна пазарна оценка от инж. Р. Илчев вещо лице от списъка на Окръжен съд гр. Видин, притежаващ Лиценз за оценител 6721 от 06.03.1998 г. от Агенцията по приватизация гр. София и Сертификат 5/18.06.2005 г. за автоексперт оценител, който експерт е дал пазарна цена на общо 80 бр. автомобили, вкл. и на спорния, по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци и по методите на амортизационна възстановителна стойност и пазарни сравнения, включваща в себе си и разходи за транспорт до мястото на въвеждане на автомобилите в ЕС, мито, разходи за транспорт на територията на ЕС след въвеждането им и ДДС, след извличане на данни от така дадените експертни оценки, видно от Таблица 13, приложена към настоящия доклад. Този доклад е връчен на проверяваното лице, но към доклада липсват приложени както въпросното Експертно становище (последното и невръчено на проверяването лице, както повелява чл. 84 ал. 2 от ЗМ), така и Таблица 13. Други относими към спора констатации липсват. Съгласно чл. 84 к от ЗМ се твърди да е проведено и заключително обсъждане на данните от Доклад BG004000/1/13 от 24.03.2022 г. (рег. 32-97828/24.03.2022 г.) и приложенията към него, но нито съставения нарочен Протокол за това, нито приложенията към самия доклад, още по-малко, въпросната Таблица 13, са част от материалите по административната преписка, изпратена на съда, въпреки нееднократното задължаване на ответника за това, единствено са представени доказателства, че Докладът (неясно дали и приложенията) е връчен на проверяваното лице на дата 30.03.2022 г. В Доклад BG004000/1/13 от 24.03.2022 г. (рег. 32-97828/24.03.2022 г.), се съдържат указания вкл. и митническо учреждение, поставило стоките под режим, BG004205 МП Пристанище Лом при ТД Митница Русе, да предприеме действия за вземане под отчет и досъбиране на дължими суми за мито и ДДС. Последвало е Писмо Рег. 32-131472/20.04.2022 г. /л.24/ по описа на ТД Митница Русе в Агенция Митници, с което Илко ЕООД е уведомено по реда на чл. 29 и чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за откриване на административно производство по оспорване и промяна на митническата стойност на стоките, декларирани по конкретно индивидуализирани МД, една от които и МД с MRN 19BG004205004467R0 от 07.10.2019 г., в съответствие с констатациите в Доклад BG004000/1/13 от 24.03.2022 г. (рег. 32-97828/24.03.2022 г.) на Отдел Последващ Контрол към ТД Митница Русе, и му е предоставена възможност да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен срок от получаване на уведомлението. С документ, озаглавен Оспорване с рег. 32-161429 от 18.05.2022 г., в така дадения му 30-дневен срок (горното писмо е връчено на 30.04.2022 г., л. 25), дружеството е възразило срещу изложеното в Доклада като неотговарящо на обективната действителност, несъобразено с конкретиката на казуса и без извършена конкретна физическа проверка на процесните автомобили и установяване тяхното състояние, и съставляващо неправомерна намеса в търговката дейност. Доказателства не са приложени. Последвало е издаването на оспореното пред съда Решение, съдържащо идентични съображения от фактическа и правна страна, съответно разпоредителна част, посочена по-горе. В съдебната фаза на процеса е прието без възражения от страните заключение по ССчЕ, вещото лице по която, след запознаване с материалите по делото и проверка на място в счетоводството на дружеството (така разпита на експерта) е установило коректността на счетоводните отразявания при Илко ЕООД във връзка с покупко-продажбата на спорния автомобил; формирана историческа цена на същия по дебита на сметка 304 Стоки в размер общо на 3 959,98 лева придобивна стойност 2 654,25 лева, съставляваща левовата равностойност на 1 500 щатски долара (отразената покупка цена в приложените доказателства; 968,46 лева транспортни разходи (вкл. и такива след въвеждането му на територията на РБългария) и 337,27 лева платени митни сборове, в съответствие с приложимия НСС 2 Стоково материални запаси; продажна цена в размер на 5 160 лева с ДДС по фактура 9000000128 от 24.02.2022 г. и реализирана печалба в размер на 340,02 лева. При тези фактически установявания, първостепенният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, но е незаконосъобразен, като постановен при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. В този порядък съдът е приел, че митническите органи в нарушение на чл. 22, § 6 от МКС не са надлежно мотивирали и в този смисъл не са надлежно уведомили лицето за възникналите си съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение, вкл. и с аргумента, че в нарушение на чл. 84л, ал. 2 от ЗМ към Доклада, обективиращ резултатите от съществения последващ контрол на декларирането по смисъла на чл. 84, ал. 1, т. 2 от ЗМ, не е приложено основното доказателство, обосноваващи тезата на митническите органи Заключението на експерта, както междувпрочем в нарушение на чл. 84 ал. 2 от ЗМ екземпляр от същото не е и връчено на проверяваното лице. Възприето е и неправилно приложение на материалния закон - чл. 140 от Регламента за изпълнение и неправилно прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013. Мотивите за това могат да бъдат обобщени по следния начин: 1. Няма данни в административната преписка, нито в констатациите на обжалвания административен акт, които да сочат, че митническите органи са оспорили или по друг начин са поставили под съмнение автентичността на фактурата и на другите документи, приложени към МД и отнасящи се до уговорената и подлежащата на плащане доставна цена на автомобила; 2. Липсват доказателства митнически органи да са поискали от "Илко" ЕООД допълнителни доказателства или сведения за установяване точността на декларираната договорна стойност на тази стока и дружеството да не ги е представило, при положение че всъщност на тяхно разположение е била цялата налична документация, вкл. и счетоводна отчетност на дружеството, правилността на които счетоводни отразявания е потвърдена и посредством заключението на вещото лице по ССчЕ; 3. Не е посочена причината, поради която не са зачетени така представените доказателства, т.е. необосновани и неясни са т.нар. съмнения по смисъла на чл. 140, § 1 от Регламент (ЕС) 2015/2447; 4. С оглед на така установеното съдът е стигнал до извод, че митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да са изложени конкретни фактически обстоятелства и доводи за невъзможността за определяне на митническата стойност по някой от предходните методи, изключвани в посочената по-горе последователност. АС - Ловеч е приел, че напълно формално от страна на митническия орган е посочено, че са изчерпани всички възможности за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013, без да са изложени в решението конкретни мотиви, касаещи хипотезите по б. а), б. б), б. в) и б. г), а и въз основа на експертна оценка, която неправилно е кредитиран от митническите органи и не можеща да послужи за определяне на МОС. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. По законосъобразността на решението: Касационният съд намира изводите на АС Ловеч за обосновани относно фактите и обстоятелствата по делото и за сторени при правилно тълкуване и приложение на материалния закон. Всъщност спорът между страните се концентрира върху отговора на четири въпроса допуснато ли е нарушение на правото на защита на вносителя при издаването на акта; обосновали ли са митническите органи "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447; доказали ли са изключването на възможността за определяне на митническата облагаема стойност по някой от методите, дефинирани в чл. 74 § 2 от МКС, като предпоставка за определянето й по метода в чл. 74 § 3 от същия Кодекс и спазили ли са правилата на чл. 144 от Регламента за изпълнение, във връзка с чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения внос на база собствени на митническите органи установявания при използване данните от изготвената по възлагане експертна оценка. На първо място следва да се посочи, че настоящият касационен състав преценява като правилен, а и обоснован, изводът на първостепенния съд, че Решението на Директора на ТД "Митница Русе" е постановено при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Много точно е възприел съставът на Административен съд Ловеч, че липсва подробна мотивировка, която да е и сведена до знанието на проверяваното лице, относно причините, поради които са на лице според административния орган "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламента за изпълнение такива не се съдържа и в изпратеното в изпълнение на задължението, дефинирано в чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 от МКС, писмо до Илко ЕООД, аналогично конкретно изложени и то по спорния внос не се съдържат и в изготвения Доклад от осъществения последващ контрол на декларирането. Не е изпълнено и изискването на чл. 8, § 1, б. а) и б. в) от Регламента за изпълнение в съобщението по чл. 22, § 6 от МКС да се посочват документите и информацията, които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето решение, при положение, че е реферирано единствено и само към Доклада, а към него каза се липсва приложена изготвената Експерта оценка, липсва дори и т.нар. Таблица 13, а от съдържанието му нищо не сочи към констатации относно съмнения в правилността на декларирането конкретно по разглежданата МД. Аргументите за противното, изложени от касатора, не могат да бъдат споделени. С Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Цитираното от първостепенният съд Решение от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 на СЕС е в същия смисъл. Като е прието изрично в т. 36 от мотивите на същото Все пак запитващата юрисдикция, която единствено е запозната пряко с отнесения пред нея спор, следва да определи дали съмненията на митническия орган в главното производство са били основателни, за да пристъпи към посочените вторични методи, и дали този орган е дал на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които са били основани тези съмнения.. В случая така допуснатото процесуално нарушение следва да бъде квалифицирано и като съществено такова, доколкото е довело и до постановяването на административния акт в нарушение на материалния закон. Безспорно е, че независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения, дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена (виж т. 52 от Решение на СЕС от 28 февруари 2008 по дело C-263/06, Carboni e derivati Srl и т. 31 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело C-291/15 EURO 2004 Hungary Kft по тълкуването на чл. 181а от отменения Регламент (ЕИО) 2454/93, съответстващ на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 според таблицата на съответствието в приложение 90 към Делегиран регламент(ЕС) 2015/2446). Категорично тежестта за доказване наличието на основателни съмнения като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност е върху митническите органи и въз основа на предоставените му доказателства съдът следва да определи дали съмненията на митническия орган са основателни (т. 36 от цитираното решение на СЕС по делото EURO 2004 Hungary Kft). В случая, противно на аргументите в касационната жалба, не може да се приеме, че с тази доказателствена тежест митническите органи са се справили, още повече при посочената по-горе липса на конкретика относно фактите, с които се обосновава т.нар. основателни съмнения, визирани от правилото на чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение. Както правилно е посочил и първостепенният съд, по делото са приложени документите, доказващи придобиването на автомобила и продажната му стойност. Илко ЕООД е представило своевременно на митническите органи фактура, сертификат за собственост, товарителница и платежните нареждания, които не са били оспорени досежно тяхната автентичност, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава, още повече при механизма на придобиването на вещта и плащането на цената (очевидно обичайна търговска практика), който не е и спорен между страните в процеса. Нещо повече, съгласно приетата и неоспорена ССчЕ, всички доставки на Илко ЕООД са заведени аналитично в счетоводството на дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация. В заключение, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките административният орган да пристъпи към прилагане на вторичните способи по чл. 74, било то § 2 или § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. за определяне на митническата стойност, което е достатъчно основание за отмяна на оспореното Решение. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че принципно правилно първостепенният съд е приел, че когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от същия регламент при последователно прилагане на методите в чл. 74, докато се стигне до този, по който може да се определи митническата стойност на стоките. Посочените критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващото го правило в установената поредност (Решение на СЕС от 12 декември 2013 г. по дело С-116/12, Christodoulou и др., т. 43, Решение на СЕС от 9 юни 2022 по дело C-599/20, "Baltic Master" UAB, т. 45 и др.). Като се има предвид отношението на субсидиарност, което е налице между различните, предвидени в чл. 74 МКС методи за определяне на митническата стойност, принципно правилно първостепенният съд е приел и, че митническите органи следва да положат дължимата грижа при използването на всеки един от последователните методи, предвидени в тази разпоредба, преди да направят извод за неговата неприложимост. (Решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16 LS Customs Services, т. 52, 9 юни 2022 по дело C-187/21, FAWKES Kft, т. 35). В този контекст, с оглед на задължението си за полагане на дължимата грижа, митническите органи са длъжни да проучат всички източници на информация и базите данни, с които разполагат, за да определят митническата стойност по възможно най-точния начин и най-близко до реалността (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, EU: C: 2017: 839, т. 56 и от 20 юни 2019 г., Oribalt Rоga, C-1/18, EU: C: 2019: 519, т. 27). Съгласно това задължение всеки митнически орган е длъжен да използва националната база данни, която той управлява и попълва. Доколкото тя му предоставя необходимите данни, не може да се изисква служебно или при обикновено поискване системно да се опитва да получи достъп до източници на информация или до бази данни. Евентуалното задължение на митнически орган на държавата членка, в която се извършва митническото оформяне, да използва сведения от базите данни, създадени и управлявани от митническите органи на другите държави членки или от службите на Съюза, зависи от обстоятелството дали съответният митнически орган е в състояние да установи митническата стойност въз основа на данните, с които разполага (виж т. 39 и т. 42 от цитираното по-горе решение по делото FAWKES по прилагането на чл. 30, § 2 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 74, § 2 от сега действащия Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). Най-сетне задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи при прилагането на Митническия кодекс, трябва да позволява ясно и недвусмислено установяване на причините, поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на митническата стойност (виж в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 44 по тълкуването на чл. 6, § 3 от отменения Регламент (ЕИО) 2913/92, съответстващ на чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) 952/13 според таблиците за съответствие към него и към Регламент (ЕО) 450/2008). При данните по делото от една страна по третия формулиран като спорен въпрос между страните в процеса, следва да се споделят доводите на касатора за необоснованост и неправилност на изводите на първостепенния съд за несправяне от негова страна с така възложената му доказателствена тежест. На първо място ясна и точна е мотивировката в оспореното Решение, че всеки един от методите по чл. 74, § 2, б. "а" и б. "б" от МКС е изключен на база надлежна проверка в МИСЗА (източник на информация и едновременно с това съставляваща базата данни, с която разполагат националните митнически органи по смисъла на горецитираната практика на СЕС), при което е установена невъзможност, по начина, по който се извършва описание на стоките в МД по вноса, в съвкупност с конкретните идентифициращи процесния автомобил белези (по специално с тотална щета), да бъдат установени данни за осъществен внос на "идентични", съответно "сходни" стоки, по смисъла на легалните определения, дадени в чл. 1, § 1, съответно т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, за да се стигне до правилното прилагане на посочените методи, така както е разписана в чл. 141 от Регламента за изпълнение. Съответно приложението на чл. 74, § 2, б. "в" и б. "г" от МКС са изключени също с твърдения, че митническите органи на практика не разполагат и не могат да набавят необходимата им за тяхното приложение информация, вкл. и на ниво ЕС. Или в конкретиката на казуса от страна на административния орган са изложени твърдения за отрицателни факти, поради което и не може да се приеме, че в негова доказателствена тежест е да ги установи. Напротив жалбоподателят, в качеството му на лице, което черпи благоприятни за себе си правни последици от твърдяния от него положителен факт от обективната действителност, по правилото както на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК, е следвало да докаже, че във въпросната национална база данни е налична информация, която да позволи да бъде приложен някой от методите по чл. 74, § 2 от МКС. Следва да се отбележи, че по делото не се е поддържало твърдение, че митническият орган не е извършил необходимата проверка и анализ на данните, за да е било необходимо доказването на този именно факт от негова страна. На следващо място обаче, не могат да бъдат споделени доводите на касатора, и тук настоящият касационен състав се солидализира с изводите на първостепенния съд, относно неправилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 1 и § 2 от Регламента за изпълнение и относимата към прилагането му практика на СЕС. Според чл. 74, § 3 МКС, когато митническата стойност не може да се определи съгласно § 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. Според § 1 и § 2 от чл. 144 от Регламента за прилагане, озаглавен "Резервен метод", при определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74, § 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. По тълкуването на чл. 31, § 1 от Митническия кодекс на Общността (отм.), съответстващ на чл. 74, § 3 от настоящия кодекс, СЕС е постановил Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB, в което в т. 51, т. 54 и т. 55 приема, че данните, съдържащи се в национална база данни относно стоки, попадащи в същия код по ТАРИК и произхождащи от същия продавач като разглежданите стоки, представляват "налични данни" в Съюза по смисъла на чл. 31, § 1 МКО, които могат да се използват като основа за определяне на митническата стойност на разглежданите стоки. Позоваването на тези данни представлява средство за определяне на тази стойност, което е едновременно "разумно" и съвместимо както с принципите, така и с общите разпоредби на международните споразумения и с разпоредбите, посочени в същия член, когато деклараторът не предоставя достатъчно точна или надеждна информация относно митническата стойност на съответните стоки и когато посочените в митническата декларация данни са общи. В случая е приложен методът по чл. 74, § 3 от МКС във вр. с чл. 144, § 2 от Регламента за изпълнение. В изпълнение на задължението за мотивираност на административния акт на митнически орган, припомнено в цитираната по-горе практика на СЕС, касаторът се е домогнал да задължението си да изложи "в решението си за установяване на размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена митническата стойност на стоките, за да се позволи на неговия адресат да защити правата си при възможно най-добри условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение" (вж. в този смисъл решение 9 ноември 2017 г., LS Customs Services, C-46/16, т. 45). Така митническият орган излага съображения, че "митническата стойност следва да се определи на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013, а именно чрез възлагане изготвянето на експертни пазарни оценки от компетентно лице автоексперт оценител, и като краен резултат за употребявания пътнически автомобил МОС е определена след извлечени данни от изготвената законосъобразно експертна оценка, от която са приспаднати разходите за ДДС, мито и вътрешен транспорт. В това отношение е достатъчно да се отбележи, и това не е в разрез с тезата на касатора, че както е разяснено в Решение от 9 юни 2022 г. по дело С-599/20, "Baltic Master" UAB "Митническият кодекс на Общността се основава на система на деклариране, за да се ограничат, доколкото е възможно, митническите формалности и проверки, като същевременно се предотвратят измамите или нередностите, които могат да нанесат вреди на бюджета на Съюза (решение от 9 юли 2020 г., Unipack, C-391/19, EU: C: 2020: 547, т. 22)", и че "митническите стойности, определени чрез прилагане на тази разпоредба (чл. 31, § 1 от МКО, на която съответства чл. 74, § 3 от МКС, бел. моя), трябва в максимално възможната степен да се основава на по-рано определяни митнически стойности", в който смисъл "методите за остойностяване, които трябва да се използват по силата на посочената разпоредба, трябва да бъдат описаните в членове 2930, параграф 2 от Кодекса, но че разумната гъвкавост при прилагането на тези методи е в съответствие с целите и разпоредбите на член 31, параграф 2 от посочения кодекс". Аналогично и сега действащият Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 изисква на първо място "При определяне на митническата стойност по член 74, параграф 3 от Кодекса може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности" (§ 1), и едва "когато не може да се определи митническа стойност по параграф 1, да се използват други подходящи методи" (§ 2), при съблюдаване и дефинираните пак там ограничения. Достига се до извода, че във всички случаи, и при определянето на МОС по т. нар. "резервен метод" по чл. 74, § 3 от МКС, остойностяването преди всичко следва да се основава на по-рано определени митнически стойности при внос на стоки на територията на ЕС, каквито не са използваните данни от експерта, послужили като основа за изчисленията на митническите органи, последните сами по себе си неясно какви, при липсата на приложени доказателства, а и развити съображения в самото оспорено решение. В случаи като процесния, в които с оглед специфични характеристики на декларираните стоки (например повредите на лекия автомобил), логично е да се приеме за доказано, че е невъзможно да се открие в митническата система по вноса информация за внос на идентични и/или сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 4 и т. 14 от Регламента за изпълнение, но не може да се приеме, че липсват каквито и да било данни за внос на стоки със сходни параметри (марка, модел, мощност, година на производство, страна на произход, страна на вноса и прочие, вкл. "употребяван", "катастрофирал", "с повреди"), които да бъдат използвани за нуждите на прилагане на метода по чл. 74, § 3 от МКС, при съблюдаване правилото за "разумна гъвкавост" (коригиране на стойността съобразно установените различия в състоянието и/или характеристиките на стоките). Няма пречка, според настоящият касационен състав, за тези нужди да бъдат използвани и експертни знания в съответната област, разбира се при съблюдаване и ограниченията в чл. 144, § 2, б. "а" до "ж" от Регламента за изпълнение. Разбира се нищо от това не е сторено в хода на административното производство, в резултат на което не могат да се споделят доводите на касатора, че е доказал правилното приложение на метода по чл. 74, § 3 от МКС. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че митническият орган неправилно е приложил метода по на чл. 74 § 3 от Кодекса във вр. с чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, което също е достатъчно основание за да се възприеме незаконосъобразността на издадения от него административен акт. Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, съответно на материалноправните норми, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не дължат разноски, а на ответника по касация се дължат такива в размер на 1 200 лева, уговорен и изплатен адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението по смисъла на чл. 78 ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, сторено от процесуалния представител на Директора на ТД Митница Русе, доколкото адвокатското възнаграждение е съобразено с нормата на чл. 9 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като напълно съответства и на фактическата и правна сложност на казуса и осъществения обем процесуално представителство. На основание § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест на Агенция Митници. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд в състав на осмо отделение