Решение № 7043 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5468/2016 г.

Решение № 7043 от 13.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5468/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по молба на "Е. Л." ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. "И. В." .№..., ет. ..., ап. ..., представлявано от управителя А. Н. Т., чрез адв. Г. Г., за отмяна на влязло в сила Решение № 7249 от 17.06.2015 г. на Върховния административен съд, състав на първо отделение, по адм. д. № 13541/2014 г. В молбата се твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 3 и 4 АПК, 1 предвид обстоятелството, че с Решение № 2683 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2014 г. е била обявена нищожността на Ревизионен акт № 151301172/15.08.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП В. Търново, потвърден с Решение № 535/18.11.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП. С решението, чиято отмяна се иска, е оставено в сила решение на Великотърновски административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството-молител против Акт за дерегистрация по ЗДДС № 150991300001043/24.01.2013 г. От съществено значение за постановяване на съдебния акт, чиято отмяна се иска, е обстоятелството, че с Ревизионен акт № 151301172/15.08.2013 г. на дружеството са установени публични задължения в размер на 933 731,34 лв., поради което обявяването на РА за нищожен има значение за решението по законосъобразността на Акта за дерегистрация по същество. Иска се отмяна на посоченото съдебно решение и на Акта за дерегистрация по ЗДДС, както и присъждане на разноски. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на Дирекция "ОДОП" В. Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Я. Г., оспорва молбата по съображения в писмен отговор. Поддържа, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 3 и т. 4 АПК; както и че, по същество, установените с РА № 151301172/15.08.2013 г. публични задължения не са били взети предвид при издаването на Акта за дерегистрация по ЗДДС. П. се възражение за прекомерност на претендираните разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди предпоставките за допустимост на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира молбата процесуално допустима, като подадена за отмяна на съдебен акт по чл. 237, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 240 АПК, от страна, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска, е неблагоприятен, а по съществото й съобрази следното: Вярно е поддържаното от ответника по молбата за отмяна, че не са налице основания т. 4 на чл. 239 за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Това е така, защото Решение № 2683 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2014 г. и решението, чиято отмяна се иска, не изпълняват законовото изискване на текста между същите страни, за същото искане и на същото основание да е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. С първото се обявява нищожността на ревизионен акт, с който на молителя са установени публични задължения, а с второто се оставя в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на молителя против Акт за дерегистрация по ЗДДС. Неоснователно в молбата за отмяна се поддържа, че между акта за дерегистрация и ревизионния акт/впоследствие обявен за нищожен/ има връзка. Това е така, защото в мотивите на потвърждаващото акта за дерегистрация Решение № 177 от 15.04.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" В. Търново изрично е посочено, че и без установените с РА № 15-1201792/30.10.2012 г. публични задължения са налице основания за дерегистрация на дружеството по ЗДДС. РА № 15-1201792/30.10.2012 г. е отменен при обжалване по административен ред и в резултат на повторната при това ревизия е издаден РА № 151301172/15.08.2013 г., обявен за нищожен с Решение № 2683 от 10.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5800/2014 г. Предвид изложеното, решението на ВАС, с което е обявена посочената нищожност не представлява ново обстоятелство от съществено значение за решаването на спора по законосъобразността на акта за дерегистрация, нито последният е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. При този изход на процеса на ответника по молбата за отмяна следва да се присъдят 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,