Решение № 2893 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2012 г.

Решение № 2893 от 28.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14733/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Делчев Ланджев, от гр. Панагюрище против решение № 499/10.10.2012 г. по адм. дело № 212/2012 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 499/10.10.2012 г. по адм. дело № 212/2012 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Методи Делчев Ланджев, от гр. Панагюрище, подадена срещу решение № 06/29.02.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че жалбоподателят притежава осигурителен стаж от трета категория - 5 години, 4 месеца и 29 дни; от втора категория - 1 г. и 6 дни и от първа категория - 15 години, 9 месеца и 13 дни. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия е имал навършени 52 години. Общият сбор на възрастта и осигурителния стаж след превръщането му към трета категория е 85 години, 2 месеца и 15 дни. Спорен между страните е осигурителният стаж придобит при условията на втора категория труд. Изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза е дала заключение, че дори и спорният стаж да бъде признат от първа категория сбора от годините и осигурителния стаж би се увеличил с пет месеца. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО до 31.12.2014 г. включително, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд могат да се пенсионират, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете и са навършили преди 01.01.2012 г. 52 години за мъжете при първа категория труд. Законодателят е възприел кумулативна наличност на изброените материалноправни предпоставки и отсъствието на една от тях осуетява възникването на правото на пенсия. Законосъобразно и обосновано административният съд е приел, че жалбоподателят не притежава необходимия минимален сбор от осигурителен стаж и възраст, поради което не са налице условията на § 4 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия. Основанията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са бланкетно заявени с касационната жалба и не са налични при проверка на съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение