Решение № 7190 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2012 г.

Решение № 7190 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2012 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ваня Руменова Григорова от гр. София, чрез пълномощника й адвокат Владимир Тодоровски, против решение № 5169 от 14.11.2011 г., постановено по административно дело № 7728 от 2011 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, 13-ти състав. С посоченото решение съдът е: 1) отхвърлил жалбата на касаторката против решение № 417 от 28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което са потвърдени разпореждане № 212-780912 от 09.06.2011 г. за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 07.02. - 30.04.2011 г. в размер на 2690,40 лева главница и 82,41 лева лихва; разпореждане № 212-00-1343-3 от 07.06.2011 г. за отмяна на разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г., с което е отпуснато ПОБ; и разпореждане № 212-00-1343-4 от 07.06.2011 г., с което е отказано отпускане на ПОБ поради упражняване на трудова дейност, за която лицето подлежи на осигуряване по чл. 4 КСО, и 2) осъдил касаторката да заплати на СУСО съдебни разноски в размер на 150 лева. Изложени са оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" (СУСО), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Иванова, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна. Предмет на проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - София-град, по реда на чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Ваня Руменова Григорова решение № 417 от 28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отхвърлена жалбата й срещу: разпореждане № 212-780912 от 09.06.2011 г., с което на основание чл. 114, ал. 1 и 3 КСО и чл. 54ж, ал. 2 КСО е разпоредено касаторката да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода от 07.02. - 30.04.2011 г. в размер на 2690,40 лева главница и 82,41 лева лихва; разпореждане № 212-00-1343-3 от 07.06.2011 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 2 НОИПОБ длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 КСО отменя разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г., с което е било отпуснато ПОБ поради представени нови документи - граждански договор, по данни от информационната система на НОИ, и разпореждане № 212-00-1343-4 от 07.06.2011 г., с което на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО е отказано отпускане на ПОБ, поради упражняване на трудова дейност, за която лицето подлежи на осигуряване по чл. 4 КСО. С атакувания административен акт главният директор на СУСО е отхвърлил жалбата срещу посочените разпореждания, като е приел, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на ПОБ (10.02.2011 г.) Григорова е упражнявала трудова дейност, за която подлежи на осигуряване по чл. 4 КСО и не е отговаряла на условието по чл. 54а, ал. 1, т. 3 КСО, съответно е нямала право на такова обезщетение. Позовал се е на заповед № 07-108 от 07.02.2011 г. за прекратяване на трудово правоотношение и на информация от Регистъра на осигурените лица, от които се установявало, че трудовите правоотношения на Григорова с "Транс Телеком" АД били прекратени, считано от 07.02.2011 г., тоест, към тази дата тя била осигурена по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Според административния орган лицето е било осигурявано и през целия февруари 2011 г., когато е работила по граждански договор с Териториалното статистическо бюро (ТСБ) - София. Извел е извод, че Ваня Григорова нямала право на ПОБ и недобросъвестно е получила сумата от 2690,40 лева за периода 07.02.-30.04.2011 г. За да отхвърли жалбата на касационната жалбоподателка срещу процесното решение № 417 от 28.07.2011 г. на гл. директор на СУСО, първоинстанционният съд е приел, че предвид полагането на труд без трудово правоотношение по силата на граждански договор с ТСБ - София през периода 01.02. - 28.02.2011 г., за който период е била осигурявана, Григорова невярно декларирала в т. 1 от заявлението си за отпускане на ПОБ, че не упражнява трудова дейност. Извел е извод, че това обстоятелство сочело на недобросъвестност от нейна страна и на основание чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следвало да се възстановят от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Този извод е незаконосъобразен, а постановеното въз основа на него решение е необосновано и неправилно. Административният съд - София-град неправилно е приел, че обезщетението за безработица е получено недобросъвестно и се дължи неговото връщане. От фактическа страна е установено, че със заявление вх. № 212-00-1343 от 10.02.2011 г. касаторката е поискала да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Към този момент същата е с прекратено трудово правоотношение, считано от 07.02.2011 г., налице са предпоставките за отпускане на ПОБ и с разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г., издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при СУСО, на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО й е отпуснато парично обезщетение за безработица. На 10.05.2011 г. касационната жалбоподателка е подала декларация за промяна в обстоятелствата за изплащане на ПОБ, като представя копие на граждански договор, сключен на 02.05.2011 г. с Фондация институт "Отворено общество", поради което с разпореждане № 212-00-1343-2/10.05.2011 г., считано от 02.05.2011 г., е прекратено изплащането на ПОБ на жалбоподателката. В последствие при извършената проверка административният орган е установил от Регистъра на осигурените лица, че за Ваня Григорова е подадена информация на 11.05.2011 г. от осигурителя Териториално статистическо бюро - София, от която се установявало, че на същата е изплатена сума в размер на 164,10 лева за периода 01.02. - 28.02.2011 г. за участието й като преброител по Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. Въпреки че разпореждане № 212-00-1343-2/10.05.2011 г. за прекратяване изплащането на ПОБ поради започване на трудова дейност от жалбоподателката по договора от 02.05.2011 г. с институт "Отворено общество" е било влязло в сила, за участието й в преброителния процес в ограничен период от време 01.02. - 28.02.2011 г., за което й е изплатена сума в размер на 164,10 лв., ръководителят на контрола по разходите на ДОО е издал: разпореждане № 212-780912 от 09.06.2011 г., с което е разпоредено Григорова да възстанови полученото парично обезщетение за безработица за целия период от 07.02. - 30.04.2011 г. в размер на 2690,40 лева главница и 82,41 лева лихва като недобросъвестно получено; разпореждане № 212-00-1343-3 от 07.06.2011 г., с което отменя разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г. за отпускане на ПОБ и разпореждане № 212-00-1343-4 от 07.06.2011 г., с което е отказано отпускане на ПОБ. В чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО е предвидено, че изплащането на парично обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по чл. 4. В съответствие с цитираната разпоредба законосъобразно с разпореждане № 212-00-1343-2/10.05.2011 г., считано от 02.05.2011 г. е прекратено изплащането на отпуснатото с разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г. парично обезщетение за безработица. Последвалите разпореждания № 212-780912 от 09.06.2011 г., № 212-00-1343-3 от 07.06.2011 г. и № 212-00-1343-4 от 07.06.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при СУСО, са издадени в нарушение на чл. 54д, ал. 1, т. 1 и чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО. С разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО законодателят е определил, че задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Тази разпоредба се отнася за случаите, при които лицата са получили възнаграждение за труд без трудово правоотношение, т. е. случаите, при които възнаграждението е получено по граждански договор, какъвто е и настоящият. Поради естеството на конкретното правоотношение, с оглед клаузите на договор № П-005611/24.01.2011 г. (л. 61 на първоначалното дело), възнаграждението е уговорено за цялостно изпълнение на предмета на договора и е дължимо за определен резултат (за брой качествено попълнени преброителни карти), за което от Териториалното статистическо бюро - София на жалбоподателката е изплатена сумата 164,10 лева за м. февруари 2011 г. Тази сума не надвишава минималната работна заплата за страната, която за съответния период възлиза на 240 лева и не представлява основание за задължително осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО. Следователно, не е налице хипотезата на чл. 54д, ал. 1, т. 1 КСО и се налага извода, че за процесния период 07.02.-30.04.2011 г. жалбоподателката добросъвестно е получила отпуснатото й с разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г. парично обезщетение за безработица и не е налице основание за възстановяване на получените за този период суми. По изложените съображения, настоящият тричленен състав на ВАС, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение № 5169 от 14.11.2011 г. по административно дело № 7728 от 2011 г. на АССГ следва да бъде отменено като неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК. Налице е условието на чл. 222, ал. 1 от АПК за постановяване на решение по същество от касационния съд, с което да се отмени оспореното от Ваня Руменова Григорова решение № 417 от 28.07.2011 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърдените с него разпореждания № 212-780912 от 09.06.2011 г. за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от 07.02. - 30.04.2011 г. в размер на 2690,40 лева главница и 82,41 лева лихва; разпореждане № 212-00-1343-3 от 07.06.2011 г. за отмяна на разпореждане № 212-00-1343-1 от 23.02.2011 г., с което е отпуснато ПОБ; и разпореждане № 212-00-1343-4 от 07.06.2011 г., с което е отказано отпускане на ПОБ поради упражняване на трудова дейност. Предвид изхода на спора в тежест на ответника по касационната жалба следва да бъдат поставени направените от касаторката разноски в размер общо на 640 лв. за двете съдебни инстанции, от които 320 лв. - разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 27.10.2011 г. по първоинстанционното дело и 320 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 02.03.2012 г. (л. 10 от настоящото дело). Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,