Решение № 12301 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2020 г.

Решение № 12301 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6162/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба, подадена от пълномощника на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" против решение № 100/11.03.2020 г. постановено по адм. дело № 824/2019 г. по описа на Административен съд – В. с доводи за неправилност поради необоснованост, съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – С. С., чрез пълномощника си адв. М. С., в писмени бележки и в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и претендира присъждане на разноски, за които представя списък по реда на чл. 80 ГПК вр. чл. 144 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/2763 от 24.10.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., издадено от зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с което С. С. е уведомен за оторизирана субсидия по посочената мярка, съгласно подадено от него заявление за подпомагане с УИН 06.31.0517/69829 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2017 г. в размер на 0 лева. За да отмени оспорвания акт съдът е приел за безспорно установено следното от фактическа страна: С. С. е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ 584202 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, като за кампания 2017 г., пета поредна година от поетия агроекологичен ангажимент, е подал Заявление за подпомагане с Уникален идентификационен номер /УИН/ 06.31.0517/69829 от 22.05.2017 г., с което кандидатства за финансово подпомагане, като в схемата за единно плащане е декларирал 2 парцела с обща площ от 4. 00 ха, заявени за подпомагане с код на дейност АП03 – за биологично растениевъдство – трайни насаждения, лоза и маслодайна роза, съгласно Приложение № 1 б от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания". Към заявлението са представени изискуемите документи, в това число и договор за контрол на биологичното производство, сключен с "Балкан Биосет" ООД със срок на действие, съгласно Анекс към същия, до 28.12.2017 г. В отговор на заявлението, на 24.10.2019 г., зам. изпълнителният директор на ДФЗ е издал оспореното уведомително писмо с изх. № 02-060-6500/2763 за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007 – 2013 г. за кампания 2017 г., с което изцяло му е отказано подпомагане за декларираните в заявлението за подпомагане за 2017 г. площи. Преценявайки установените фактически обстоятелства, релевантни за правния спор и анализ на приложените по делото доказателства - решения на управителния съвет на ДФЗ от 15.02.2017 г. и 15.06.2017 г.; заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която са делегирани правомощия на зам. изпълнителен директор да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания, както и заповед № 03-РД/4509/27.06.2017 г. на изпълнителния директор, с която също са делегирани правомощия на зам. изп. директор; заповед № РД-46-428/13.12.2017 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен проекта на специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2017; заповед № РД 46-139/28.02.2018 г., с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" за кампания 2017 и Заповед № РД-09-243/17.03.2017 г., с която е утвърдена Методика за намаляване и отказване на плащания по мярка 214 "Агроекологични плащания" съдът, съобразно критериите на чл. 146 АПК, е направил извод за допустимост и основателност на жалбата. Макар и издаден от компетентния административен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предписаната от закона форма, същият е произнесен в нарушение на материалния закон. В подкрепа на този си извод съдът е посочил, че с него е формирано волеизявление, съгласно което на жалбоподателя е отказано финансово подпомагане за кампания 2017 г., която се явява и последна година от поетия агроекологичен ангажимент по мярка 214 "АЕП", направление "Биологично растениевъдство". В таблица 1 от извършените проверки по чл. 37 от ЗПЗП е посочено, че парцел № 12259-195-2-1, заявен с код АП03 и площ 3. 00 ха не попада изцяло в специализирания слой "площи допустими за подпомагане", като за допустима площ е приета 2.99 ха. След извършване на всички административни проверки е установено, че от общо заявената площ от 4 ха, допустимата за подпомагане площ е 3.99 ха, при което 0. 01 ха се явяват наддекларирани, което в процентно отношение се равнява на 0.25%. За правно основание за отказ на субсидията по мярка 214 "АЕП", органът е посочил разпоредбата на чл. 19 от Делегиран Регламент ЕС 640/2014 г., съгласно който, ако декларираната за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане на площ, надвишава установената при проверките, размерът на помощта се изчислява въз основа на установената площ, намалена с двойния размер на установената разлика, ако тази разлика превишава 3% или два хектара, но не повече от 20% от установената площ. Ако разликата превишава 20 % от установената площ, за съответната група култури не се отпуска помощ или подпомагане на площ. В случая от доказателствата по делото се установява, че разликата между декларираната и установената площ е 0.01 ха, които се явяват 0.25%, което е далеч под посочените в регламента 3% или 2 ха, за да бъде намален двойно размерът на помощта и очевидно не превишава 20% за да бъде отказана в пълен размер търсената помощ или подпомагане на площ. От друга страна съдът е констатирал неправилно позоваване на т. V от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания - "Намаления при неспазване на базови изисквания за дейностите от мярка 214 от ПРСР 2007-2013", в която не са посочени конкретните базови изисквания, при неспазването на които се отказва финансово подпомагане на кандидатите. В тази връзка административният орган е следвало да конкретизира кое или кои базови изисквания не са изпълнени от конкретния заявител, което не е сторено. Съдът е обсъдил възражението на ответника по жалбата, изразено в представеното по делото становище по допустимостта и основателността на жалбата, в което е посочено допълнително основание мотивирало органът да откаже плащането, а именно че не е заявено цялото БЗС по направление "Биологично растениевъдство", с което е нарушено изискването на чл. 30, ал. 1 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "АЕП". Приел е аргументите в тази насока за напълно неоснователни, тъй като мотиви в този смисъл изобщо не са изложени в оспорения акт, а становището е изготвено на 13.12.2019 г., т. е. след като уведомителното писмо вече е било издадено. Въпреки това е изложил мотиви, че не е налице нарушение на изискването на посочената разпоредба от подзаконовия нормативен акт, въпреки че в представената "Таблица на заявените площи по направление и дейности от мярка 214", за 2017 г. парцел с № 12259-195-2-2, с площ 0.06 ха не е заявен. Същият е бил заявен през 2016 г. с код АП00 "Биологично растениевъдство - угар", като останалата площ от 4.00 ха е заявена с код АП03, така както е заявена и през 2017 г. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г., одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В случая намалението с 0.06 ха се явява 98.52% от тази площ, при което условието е изпълнено. От друга страна в ал. 3 от същата подзаконова разпоредба е посочено, че при намаляване на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по ал. 2 подпомаганите лица не поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период и финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ. На последно място съдът е посочил, че условията за отказ от финансова помощ по мярка "АЕП" са изчерпателно изброени в чл. 17 от посочената по-горе Наредба № 11, като административният орган не се е позовал на нито едно от тях в оспорения акт, поради което същият е незаконосъобразен и е постановил своя акт. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва бъде оставено в сила. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е изяснил фактическата обстановка по делото, анализирал е релевантните за правния спор доказателства в тяхната съвкупност и в съответствие с останалите доказателства по делото, обсъдил е възраженията на ответната страна, които се припокриват с изложеното в касационната жалба, и въз основа на това е достигнал до правилни правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК. Правилно съдът приема, че в оспорвания административен акт не са изложени мотиви за нарушение на чл. 19 от Делегиран Регламент ЕС 640/2014 г., тъй като в конкретния случай разликата между декларираната и установената площ е 0.01 ха или 0.25 %, което е значително под посочените в регламента 3%, за да бъде намален двойно размерът на помощта и значително под 20%, за да бъде отказана такава в пълен размер. На второ място административният орган не е посочил също кои от базовите изисквания, посочени изчерпателно в чл. 17 от Наредба № 11, кандидатът за финансово подпомагане в конкретния случай не е спазил. С утвърдената със заповед на министъра на земеделието и храните Методика не могат да се въвеждат за базисни изисквания условия, които не са нормативно регламентирани в подзаконовия нормативен акт - Наредба № 11/06.04.2009 г. Недопустимо е с вътрешнослужебен акт, какъвто е Методиката, да се извършва първична правна уредба на базови изисквания като се дописва Наредба № 11 и се създава правило, което не съответства на смисъла на европейското право. Затова констатациите на съда, че в случая не са налице нарушения по смисъла на чл. 17 от Наредбата са обосновани и кореспондират на установените факти. Административният орган нито е посочил, нито е доказал обстоятелства, които да обосноват приложението на този текст. На последно място чл. 30, ал. 1 от Наредба № 11 визира условията за подпомагане на парцели, животни и пчелни семейства и е приложим само за първоначално заявеното участие по съответното направление. В следващите години кандидатите, подаващи заявление за подпомагане имат право да намалят одобрената площ за извършване на агроекологични дейности с не повече от 10%, като всяка година поне 90% от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, по аргумент от чл. 24, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата. В случая се касае за заявено желание за подпомагане за петата година от поетия от г-н Стойчев ангажимент и заявената за подпомагане площ е намалена едва с 0.06%, което отново води до извода за нарушение на материалния закон. Предвид изложеното следва да се споделят правните изводи на съда, че оспореното уведомително писмо е постановено при неправилно приложение на материалния закон и като такова е отменено, а преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по приложението на закона. Решението следва да се остави в сила като се уважи искането на ответната страна за присъждане на направените за касационното съдебно производство разноски в размер на 500 лева. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение