Решение № 1925 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2009 г.

Решение № 1925 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12028/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Реджеп Халилов Камберов от гр. Сърница, чрез процесуалния представител срещу решение № 938 от 8.7.2009 г., постановено по адм. дело № 1712 по описа за 2007 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 136-172 от 21.5.2007 г. на ТД на НАП Пазарджик, потвърден с решение № 791 от 16.08.2007 г. на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения по ЗДДС за дейността му като едноличен търговец ЕТ "Камбера-Реджеп Камберов" за данъчни периоди от 2002, 2003 г. в общ размер на 16353,13 лв. и начислени лихви. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска решението да бъде отменено и да се отмени ревизионния акт. Претендира заплащане на направените по делото разноски за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на Д"ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е РА № 136-172 от 21.5.2007 г. на ТД на НАП Пазарджик, потвърден с решение № 791 от 16.08.2007 г. на Д "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения на касатора по ЗДДС за дейността му като едноличен търговец ЕТ "Камбера-Реджеп Камберов" за данъчни периоди от 2002, 2003г в общ размер на 16353,13 лв. и начислени лихви поради непризнаване на право на данъчен кредит по доставки на различни доставчици. За да отхвърли жалбата съда с е приел, че не са доказани предпоставки за признаване правото на данъчен кредит по ЗДДС (отм., действащ за различните периоди) по нито една от процесните доставки като е разгледал събраните по делото доказателства, включително изготвените заключения на съдебно-счетоводната експертиза, представените три броя данъчно-ревизионни и ревизионен актове. Решението е правилно. Постановено е при анализ на всички събрани по делото доказателства и законосъобразни правни изводи. Твърденията за касатора за необоснованост не намират опора в данните по делото и мотивите на решението. Съдът много подробно е установил в коя част ревизионния акт е била обжалвана, фактическите и правни основания по актовете на данъчната администрация, обсъдил е всички относими към спора доказателства и законосъобразно е приел, че не са налице предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит. Установено е, че се спори за правото на данъчен кредит по ЗДДС по фактури на 11 доставчика - ЕТ "Тодор Костадинов", ЕТ "Кемил Сали Стамболи", ЕТ "Крис Турс-Райчо Райчев, ЕТ "Шанс-Светослав Апостолов", "Ченито 90" ЕООД "Чикаго-2" ЕООД, ЕТ "Балган-Реджеп Османджиков"-Велислав Узунов, "Катоди-Марин Сървиз" ЕООД, "Крнекс-Комерс" ООД, ЕТ "Напредък" и "Риана" ЕООД за данъчни периоди на 2002 и 2003 г.. Тези доставчици не са били намерени или не са представили никакви доказателства, изисквани в ревизионното производство. Не са били представени в достатъчна степен и такива в съдебното производство, тъй като установена съдебна практика е, във връзка с счетоводното отразяване на всички фактури да бъде изготвяна счетоводна експертиза, която да направи проверка на счетоводствата на доставчиците. Така проверка по делото е не била направена тъй като, видно от заключението на експерта, същият не е могъл да намери представители на нито един от посочените доставчици. Всички останали доказателства не биха могли да бъдат достатъчни за оформяне на извод за надлежно счетоводство на всеки един от тях. От друга страна наистина би могло да се приеме, че при някои от проверките са били допуснати нарушения на процедурата, но това би имало значение само ако лицето докаже твърденията си, че са изпълнени всички изисквания по ЗДДС (отм.) за признаване правото на данъчен кредит - т. е. че могат да бъдат намерени търговците-доставчици или е налице надлежно счетоводно отразяване, както и са налице необходимите писмени доказателства. Доказателствената тежест е разпределена правилно - по ДОПК всеки доказва положителните си твърдения, а при всички положения данъчно-задълженото лице събира данни за изпълнение на предпоставките по ЗДДС (отм.). Представените три броя данъчно-ревизионни и ревизионен акт не могат да променят изводите, тъй като ДРА № 451 от 4.2.2003 г. на "Карнекс-комерс" ООД е за данъчни периоди от 12.10.2001 г. - до 30.9.2002 г., а процесните фактури са от м. 12.2002 г., т. е. проверката по него не обхваща и процесния период. Другият акт № 280 от 8.10.2002 г. на ЕТ "Кемил Сали Стамболи" е за периода 1.6.2002г-30.6.2002 г. и е с изрично отбелязване на процесната фактура за м. 6.2002 г. на касатора Реджеп Камберов, че по същата няма начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) поради което също не може да бъда доказателство, годно да промени установените факти. Колкото до последния акт РА № 774/29.1.2007 г. същият е издаден на основание чл. 122 от ДОПК и не може да се приеме нито, че е проверено счетоводство, нито други факти, установени с него. Няма отношение към процесните периоди и представеният в касационното производство ДАПВ № № 359 от 25.3.2002 г., тъй като същият се отнася за м. 2.2002 г., а този период не е бил предмет на проверка от административния съд, тъй като за този период РА е бил отменен от директора на Д"ОУИ" Пловдив. Решението е изцяло правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение