Решение № 2721 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2011 г.

Решение № 2721 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4804/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Метин Османов Османов, от гр. Сливен, против решение № 7 от 07.02.2011 г., постановено по адм. дело № 334/2010 г. по описа на Административен съд гр. Сливен. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което оспорената заповед да се отмени. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР гр. Сливен не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Сливен е отхвърлил жалбата на Метин Османов Османов против заповед № 1341/05.11.2010 г. на директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на ЗМВР на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Установено е, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена. Дисциплинарно наказващия орган е образувал дисциплинарно производство със заповед, съдържащата реквизитите по чл. 239, ал. 1 от ППЗМВР и е определил дисциплинарно-разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил проверка, събрал е доказателства и е оценил същите. Изготвена е обобщена справка. Служителят е запознат с нея 25.10.2010 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като му са разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения. На 03.11.2010 г. дисциплинарно-разследващия орган е изготвил и становище. На 29.09.2010 г. и 26.10.2010 г. жалбоподателят е депозирал писмени обяснения, с който дисциплинарно-наказващия орган е запознат, видно от поставените резолюции. Дисциплинарното наказание е наложено в законоустановените срокове, съгласно чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Ето защо доводите на касатора, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са неоснователни. Фактът, че по време на висящото дисциплинарно производство касаторът е подал молба за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание, не води до незаконосъобразност на оспорената заповед. Разпоредбата на чл. 230, ал. 5 е отменена с ДВ бр. 88 от 09.11.2010 г., а оспорената заповед е издадена на 05.11.2010 г. т. е. по време на действието й, като съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, към който момент е била в сила отменената норма. Освен това при висящо дисциплинарно производство в рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да прецени на какво основание да прекрати служебното правоотношение на служителя. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Доводите на касатора, че след като в оспорената заповед са описани фактическия основания, сочещи на осъществяване на състав на престъпление по НК, то е следвало съдът да спре производството по делото до приключване на наказателното производство срещу Метин Османов, са неоснователни. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, съгласно който държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Освен това осъждането за умишлено престъпление от общ характер е самостоятелно основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнението съгласно правилото на чл. 227, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Ето защо и представеното в касационното производство постановление за прекратяване на наказателното производство срещу жалбоподателя е неотносимо към законосъобразността на оспорената заповед. Фактът, че в наказателното производство не са събрани доказателства Османов да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 6 вр. чл. 194, ал. 1 и по чл. 294 от НК, не обосновава тезата, че същият не е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. По несъмнен начин по делото е установено, че жалбоподателят по време на служба като постови на пост № 1 е взел два мобилни телефона от автомобил, спрямо който се е извършвал оглед на местопроизшествие от разследващи полицаи, като телефоните са взети без знание и разрешение на последните. С поведението си служителят е създал опасност от опорочаване на следствените действия и възможност за укриване на факти и обстоятелства относими към разкриване на престъпление по чл. 234 от НК. С действията си Метин Османов е нарушил служебните си задължения да работи по осигуряване на обществения ред и да оказва съдействие при разкриване на престъпления, вместо това същият е съдействал на задържаните лица (който факт е възприето в постановлението за прекратяване на а наказателното производство). В този смисъл обстоятелството по какъв повод жалбоподателя е взел двата мобилни телефона от мястото на извършване на оглед на местопроизшествие, е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед. С неизпълнение на служебните си задължения жалбоподателят е осъществил деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, нарушил е разпоредбите на чл. 5, 7, 36, 47 и 67 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с които е уронил престижът на службата, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание уволнение (чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР.) Ето защо като е направил извод, че жалбоподателят е извършил, описаните в оспорената заповед дисциплинарни нарушения, Административен съд гр. Сливен е постановил решение, което е обосновано и съответно на материалния закон. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,