Решение № 12338 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2010 г.

Решение № 12338 от 22.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5371/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на "ЗИМ" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от Запрян Иванов Маврудиев, чрез процесуални представители срещу решение № 237 от 19.02.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 57 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 2597 от 5.11.2008 г. на началника на Митница Пловдив, потвърдено с решение № I-4412-1001 от 11.12.2008 г. на директора на РМД - Пловдив, с което е определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ митническа стойност на оформените на режим внос стоки по ЕАД № 3000/4-63848 от 21.10.2006 г., като жалбоподателят е бил задължен да доплати 84 лв. - мито и 277 лв. - ДДС, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2006 г. до датата на плащане. Твърди се, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3. Твърди се, че при правилно възприета фактическа обстановка първоинстанционният съд е формулирал необосновани изводи, неподкрепящи се от събраните доказателства. Твърди се, че липсват доказателства за извършени транспортни разходи по процесния внос, които да не са декларирани с процесния ЕАД. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на ново, с което жалбата против процесния митнически акт бъде уважена, както и присъждане на разноски. Ответниците Митница Пловдив и Агенция Митници, чрез процесуалния представител оспорват жалбата с факс- становище. Искат оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Върховен административен съд, първо "А" отделение, с оглед разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била законосъобразността на посоченото решение на началника на Митница - Пловдив за определяне на нова митническа стойност. За да отхвърли жалбата против процесния административен акт, първоинстанционният съд, след като е изяснил фактите по делото, е приел, че решението на началника на Митница Пловдив е издадено при спазване на посочените текстове на Закона за митниците. Приел е, че е уговорено и посочено в кл. 20 на ЕАД при процесния внос условие на доставката /франко борд /уговорено пристанище за натоварване/. При това условие на доставката продавачът е изпълнил задълженията си по доставката, когато стоката е преминала на борда на посочен от купувача кораб в уговорено пристанище на натоварване и транспортът до пристанището на вносителя е за сметка на купувача. В административното производство е представена фактура № 06-10-10-II от 22.11.2006 г. на стойност на "Българско морско дружество" ЕООД, осчетоводена от получателя за транспорт на стоките по процесния ЕАД до Солун. При вноса обаче вносителят е декларирал само частична транспортни разходи. С разликата от недеклараните транспортни разходи е увеличена митническата облагаема стойност. По делото не е било спорно, че с посочения по-горе ЕАД касаторът е декларирал внос на детски играчки от Китай, при което е приложил фактура за частична стойност без в нея да е била включена стойността на деклариран транспорт по фактура № 06-10-10-II от 22.11.2006 г., издадена от "Българско морско дружество" ЕООД на стойност 4 200 лв. с предмет - международен превоз до Солун. При последваща проверка на декларацията по реда на чл. 84а ЗМ, митническите органи, предвид посоченото в кл. 20 условие на доставката, установили, при преглед на транспортните документи, придружаващи стоката, че декларираната стойност по фактурата за транспорт е по-ниска от действително платената. В съответствие с Международните правила за тълкуване на търговските термини ИНКОТЕРМС 2000, уговорените условия на доставка означават, че продавачът е изпълнил задълженията си по доставката, когато стоката е преминала на борда на посочен от купувача кораб в уговорено пристанище на натоварване и транспортът до пристанището на вносителя е за сметка на купувача. При установени данни от митническите органи в процедура по последваща проверка по реда на чл. 84 от Закона за митниците, за заплатени от купувача транспортни разходи за стоката в по-голям размер от декларирания с основание е коригирана митническата облагаема стойност с разликата. Възраженията, поддържани от жалбоподателя в хода на оспорване на административния акт, че той не е извършил плащане на разходи за транспорт в по-голям размер противоречат на уговорените условия на доставка. Други доказателства за плащане на транспорт от Нанжинг до Солун и обработка на товар, освен процесната фактура, издадена на "Българско морско дружество" ЕООД-София по делото не са представени. Оспорването на тази фактура от жалбоподателя не е проведено успешно с ангажиране на насрещни доказателства, опровергаващи съдържанието на този документ. Плащането е от жалбоподателя. Тази фактура, открита при насрещната проверка в процедурата по последващ контрол, установява митническа облагаема стойност, различна от декларираната. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38. Корекцията по чл. 38, ал. 1 от ЗМ, във връзка с определяне на митническата стойност по чл. 35 се състои в задължението по закон към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки да се прибавят разходите по т. 5 за: а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България; б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България. При установено с надлежно издадени първични счетоводни документи плащане от страна на дружеството-получател на разходи за транспорт и за обработващи операции, свързани с транспортиране на стоката до местоназначението й, с тези разходи следва да се коригира договорната стойност, която е декларирана от вносителя. Предвид договорните уговорки с продавача относно задължението на купувача за плащане на спорните транспортни разходи, се налагат изводите за наличие на установени предпоставки за коригиране на митническата облагаема стойност по реда на Закона за митниците. Спазена е и процедурата по повторна проверка. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗМ след разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Оспореният административен акт е издаден при спазване процедурата по закон. По изложените съображения оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е законосъобразен и като отхвърлил жалбата против него Административен съд Пловдив е постановил правилно решение, което следва да остане в сила. Претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, поради липса на процесуално представителство за него пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение