Решение № 7701 от 15.8.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на С. Иванова срещу решение 14 от 21.03.2022 г. по адм.д. 42/2022 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу наложена от служител в ОП Комунални дейности" при община Русе принудителната административна мярка спрямо личния й лек автомобил Киа Соренто" по чл.171, т.5, б. в" от Закон за движение по пътищата : преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е - без табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места". Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Не оспорва, че собствения й автомобил е бил без регистрационни номера и в този смисъл е било налице основание за налагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.5, б. в" от ЗДвП. Счита, че са нарушени съответните наредби и заповеди на кмета на общината. Излага доводи, че съгласно чл.24, ал.1, т.б от Наредба 3 на ОбС Русе, МПС, което не може да бъде идентифицирано, тъй като няма регистрационен или друг идентификационен номер, се счита за излязло от употреба МПС и за неговото преместване следва да бъде спазен редът по чл.25 от същата наредба, а именно: да бъде дадено предписание за преместването на автомобила, което се прави чрез залепване на стикер по образец, одобрен от ОбС. С предписанието се дава 14-дневен срок на собственика да премести автомобила си, като при липса на доброволно изпълнение в този срок, след неговото изтичане автомобилът се репатрира. Сочи, че в настоящия случай липсва дадено предписание с указан срок за доброволно преместване. В чл.23, ал.1, т.2 от Наредба 18 на Общински съвет Русе с която се въвежда забрана за разполагането по уличните платна, тротоарите и зелените площи на излезли от употреба моторни превозни средства извън определените от кмета на Община Русе места, също е предвидено, че при неизпълнение на разпореждането за премахване в определен срок, превозните средства се репатрират. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че на 05.01.2022 г., лек автомобил Киа Соренто", без регистрационни номера е бил паркиран на ул. Опълченска" пред блок 309, ж.к. Чародейка", гр. Русе. При обход на репатриращия автомобил служителите в него установили това и в 15.50 часа на същия ден л.а. е бил репатриран до определения за тези цели паркинг, намиращ се на ул. Котовск" 4 в гр. Русе. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че са спазени административнопроизводствените правила, разписани в глава IX "Принудителни мерки" на Наредба 18 за обществения ред при ползване на превозни средства на територията на Община Русе, както на заповедите на кмета, към които се препраща в посочения подзаконов нормативен акт. Приел, че принудителната административна мярка е в съответствие с материалния закон, налице е първата хипотеза на на чл.171, т.5, б. в" ЗДвП - моторното превозно средство е без табели табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателката. За неоснователни са приети доводите на жалбоподателката, че лекият автомобил е следвало да се третира като като излязъл от употреба. Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.171, т.5, б. в" от ЗДвП не прави разлика какво е състоянието на МПС, нито изисква да бъде извършена проверка за това състояние /в движение или изляло от употреба МПС/. За неоснователни са приети твърденията, че след като лек автомобил Киа Соренто", без регистрационни номера е излязло от употреба МПС по смисъла на чл.24 от Наредба 3 друг е бил редът за неговото преместване-след предписание. Решението е правилно. Съдът правилно е приложил материалния закон при безспорно установени фактически обстоятелства и е обосновал решението си. Основателно не е възприел възраженията на жалбоподателката, че автомобилът е бил излязъл от употреба и е следвало да се премести по друг ред. Видно от представения с административната преписка договор за частна продажба на употребявано моторно превозно средство, автомобилът е закупен от жалбоподателката на 16.11.2021 г. в Щутгард и към датата на проверката на 05.01.2022 г., по- малко от два месеца след това, все още е бил без регистрационни табели, поради което е било налице правното основание по чл.171, т.5, б. в" от ЗДвП за налагане на процесната принудителна административна мярка. Видно и от снимковия материал е и че не се касае за автомобил излязъл от употреба, поради което законосъобразно е приложената принудителната административна мярка по чл.171, т.5, б. в" от ЗДвП. Разпоредбата на чл.171, т.5, б. в" от ЗДвП не изисква предупреждение за принудително преместване на автомобила, в този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба. Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение