Решение № 13413 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15660/2014 г.

Решение № 13413 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15660/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Силвия Неделчева Тодорова против решение № 6326 от 23.10.2014 г. по адм. дело № 11824/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Тодорова против заповед № 139/31.10.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателката поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, тъй като не са взети предвид допуснатите при издаване на заповедта съществени нарушения във формата на акта, на административнопроизводствените правила и противоречието с нормите на чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, които не включват посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение. Моли да бъде отменено и да се постанови ново съдебно решение по същество, с което административният акт да бъде отменен. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Административният акт е постановен от компетентен орган (съгласно чл. 5, ал. 1, т. 15 от Устройствения правилник на Агенцията по заетостта изпълнителният директор е орган по назначаването на държавните служители в агенцията), в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административно производствените правила. Възраженията за допуснати съществени нарушения във формата на административния акт правилно са приети от първоинстанционния съд за неоснователни. Заповедта е в писмена форма, подписана е от органа - издател и в нея са посочени фактическото и правно основание за постановяването й. По същество това са мотивите, обосноваващи взетото от административния орган решение. Обстоятелството, че оригиналът на заповедта е връчен на служителката на 11.11.2013 г., не опорочава административния акт, тъй като същият е съобщен своевременно на адресата при условията на чл. 61, ал. 2 от АПК (твърдения в жалбата). Ето защо доводите на жалбоподателката за допуснати съществени нарушения на формата на акта и на административнопроизводствените правила са неоснователни. При правилно тълкуване и прилагане на закона е направен и извода, че заповед № 139/31.10.2013 г. на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта, с която служебното правоотношение на жалбоподателката Тодорова е прекратено, е издадена в съответствие с условията, предвидени в чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст предоставя право на органа по назначаваното да прекрати без предизвестие служебното правоотношение със служител, назначен за първи път на държавна служба, в едногодишен срок от датата на встъпване в длъжност. В случая жалбоподателката е назначена на за първи път на държавна служба на длъжност "началник на отдел" на отдел "Активна политика на пазара на труда" към дирекция "Бюро по труда- Шумен" в Агенцията по заетостта, считано от 21.01.2013 г. (заповед № 4/18.01.2013 г. декларация от 08.01.2013 г.). На 31.10.2013 г. е постановена заповедта, предмет на оспорване в настоящото производство, с която служебното правоотношение на Тодорова е прекратено на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, в едногодишния срок за изпитване. При тези данни административният съд аргументирано приема, че заповедта е издадена при спазване на материалния закон. Жалбоподателката е назначена за първи път на държавна служба, а заповедта е издадена в едногодишен срок от възникване на правоотношението, поради което правилно първоинстанционният съдебен състав приема, че условията на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл са изпълнени и правото на административния орган да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с нормативните изисквания. Ето защо като достига до извод в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводът на жалбоподателката, че посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение не е предвидено в чл. 107, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, поради което заповедта е незаконосъобразна, е неоснователен. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл съдържа самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител. Нормата предоставя право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение с държавен служител в едногодишен срок от първото назначаване на държавна служба, без да излага конкретни съображения. Прекратяването на служебното правоотношение в рамките на този срок е правомощие на органа по назначаването, който няма задължение да мотивира взетото решение. Преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Тази преценка не се обосновава от годишната оценка за изпълнение на длъжността от служителя, поради което доводите на жалбоподателката за нарушения при изготвяне на тази оценка са ирелевантни. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до извода, че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,