Решение № 146 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 94/2009 г.

Решение № 146 от 8.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 94/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Подсъдимият Илиян Бисеров Илиев обжалва по касационен ред въззивно решение № 220/30.ХII.2008 г. по внохд 262/2008 г. на АС-В. Търново без конкретни доводи за касационни основания, но изразява несъгласие с доказателствените изводи на съда. Оплаква се и че не му била дадена възможност да си ангажира защитник-адвокат, за какъвто сега имал финансова възможност. И в допълнението не навежда конкретни касационни основания, а прави искане да се разпитат нови свидетели, да се съберат и проверят тези нови доказателства. Искането си конкретизира: делото да се върне за ново разглеждане. Защитата му прави доводи за необоснованост на присъдата и исканията са в алтернатива: или делото да се върне за ново разглеждане, или подсъдимия да бъде оправдан, или да се намали наложеното му наказание. Нито доводите, нито исканията се аргументират. Прокурорът е на становище жалбата да остане без уважение като неоснователна изцяло. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 НПК ВКС, I-во н.о. в настоящия състав намира: Подсъдимият И. Б. И. е признат за виновен и осъден за грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" НК на 6 (шест) години лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване за това, че на 31.V.2007 г. при условията на опасен рецидив в Плевен отнел от владението на Е. Д. З. златен синджир 8 гр., 14 карата на стойност 256 лв., като за това употребил сила. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразявайки и нормата на закона. Посочени са основанията, поради които не са възприети доводите на въззивния жалбоподател, така че при постановяване на решението спазен чл. 339 НПК. Анализът на доказателствата не противоречи на правилата на формалната логика и връзката между отделните обстоятелства, установени от тях. Неоснователно подсъдимият поддържа, че е ограничено правото му на защита в производството пред първата инстанция, защото не му била дадена възможност да си ангажира защитник. Производството в тази инстанция е протекло в три заседания, така че той е могъл да ангажира защитник, който да му окаже необходимата правна помощ и защити интересите. Пред втората има назначен защитник. Следва да се отбележи, че необосноваността не е касационно основание, както и че въпросите за пълнотата на доказателствата и исканията за събиране на нови могат да се поставят до касационната проверка, т. е. изчерпват се пред въззивния съд. В случая, в това производство не са правени исканията събиране и проверка на нови доказателства. Напротив изрично е било становището, че нови доказателства не се искат от подсъдимия и защитата му. При приетото за установено от фактическа страна законът е приложен правилно - подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението грабеж по чл. 199, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 198, ал. 1, чл. 29, ал. 1, б. "а" от Наказателния кодекс. Други доводи в законния срок в настоящето производство не се поддържат. Заявеното в пледоарията на защитата за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание е ново касационно основание, но то е заявено след срока за обжалване, поради което и не подлежи на разглеждане. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК съдът