Решение № 13093 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2010 г.

Решение № 13093 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5372/2010 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "МДТ" при община Стара Загора, подадена от мл. експерт В. Стамболова срещу решението от 1.03.2010 г. по адм. д. № 41/2010 г. на Старозагорския административен съд, с което по жалба на Стойчо Колев от гр. Стара Загора е отменен Акт за установяване на задължение по декларация № 4210/14.10.2009 г. на мл. експерт при отдел "МДТ" на община Стара Загора. В жалбата се поддържа недопустимост на решението, тъй като съдът бил излязъл извън пределите на сезирането - в мотивите е прието, че жалбоподателят оспорва размерите на установените с акта данъци, като алтернативно се поддържа и неправилност. Моли да се отмени решението. Ответникът - Стойчо Колев лично моли да се отхвърли жалбата като неоснователна. В писмено възражение против жалбата счита, че не дължи исканата сума, поради това, че няма вина и умисъл да извърши нарушението - лично и чрез органите на МВР и прокуратурата издирвал автомобила напразно от 2001 г. и накрая вече КАТ прекратил регистрацията му. Същевременно в писменото възражение се позовава на изтекла давност. Прокурорът от ВАП е взел становище за основателност на жалбата, по съображения развити в съдебно заседание. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. АС Стара Загора, след като е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания Акт за установяване на задължения за данъци по декларация, по-точно за дължимост на данък върху превозно средство - марка "Ифа" в размер на 498,95 лв., от които главница 300 лв. за периода от 2002 г. /погрешно изписано в решението 2003 г./ до 2008 г., определени по реда на чл. 107 ДОПК е приел, че в случая липсват техническите характеристики на МПС, релевантни за определяне на размера на данъка. Този порок - липса на фактически мотиви за определяне размера на данъка и доказателство, което ги установява води до невъзможност да се извърши съдебен контрол върху обосноваността на акта. Още повече, че в съответствие с чл. 52 ЗМДТ за облагане с данък на превозните средства, регистрирани за движение в Република България, който се събира от техните собственици, но в размер, определен по чл. 55 от същия закон, която норма е променяна през 2002, 2003, 2004, 2005, 2006 и 2007 г., в случая може само да се гадае, че се касае до товарен автомобил "Ифа", но за техническите му характеристики няма данни в акта за установяване задължението за данъци. Липсва и декларацията, която пък се сочи като основание за издаването на акта. Съгласно чл. 55, ал. 6 ЗМДТ, отнасящ се до товарни автомобили с технически допустима максимална маса до 12, т. данъкът е определен в размер на 10 лв. за всеки започнат тон товароносимост със съответните изменения, обнародвани съответно през 2002 г. и 2007 г., но в случая липсват характеристиките на МПС за определяне размера на данъка. Постановеното решение е законосъобразно. При данните по делото, че процесното МПС-товарен автомобил "Ифа" е дадено през 2001 г. на лице, което е починало през 2005 г. и наследниците му /двама сина/ са отказали да предадат документите и автомобила, с обяснението, че е продаден на трето лице, а от 22.12.2009 г. автомобилът безспорно е с прекратена регистрация - като издирван автомобил и при положение, че в ТДД Стара Загора не е представена /приложена/ декларация № 2408001005, която поначало е без посочена дата, но е вписана в акта като основание по чл. 107 ДОПК за издаването му-въз основа на подадена декларация, то явно установеният данък с АУЗД върху превозното средство и спрямо лицето /жалбоподател/ не се основава на документи, представляващи част от административната преписка. Както обосновано е приел АС Стара Загора в случая може само да се гадае за вида на превозното средство, а релевантните за определяне на данъка технически характеристики са неизвестни - не е приложена декларацията, подадена от данъчно задълженото лице, въпреки че същата /без дата/ е записана като основание за издаване на Акта за определяне на размера на дължимия данък по реда на чл. 107 ДОПК. При тези установени данни законосъобразен е правният извод на съда, че липсата на фактически мотиви, служещи за определяне размера на данъка и посочване на доказателство, което ги установява води до незаконосъобразност на издадения и оспорен акт. Съдът не се е произнесъл извън пределите на сезирането от жалбоподателя, както неправилно се поддържа в жалбата, защото процесният акт е оспорван както по основание, така и по размер, т. е. не е оспорван само размерът на установените с акта данъчни задължения. Ето защо постановеното решение е допустимо и законосъобразно и следва да са с остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,