Решение № 2764 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2011 г.

Решение № 2764 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10200/2011 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрк. Захариева, против решение № 2596 от 30.05.2011 г., постановено от Административен съд - София - град, Второ административно отделение, 37 състав, по адм. д. № 8248/2010 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касационния жалбоподател неправилно са приложени разпоредбите на Наредба № 8/03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Касаторът оспорва изводите на съда за недобросъвестност на органа и въвеждане в заблуждение на заявителката, тъй като тя не попада в "гарантирания бюджет" и се позовава на приетата експертиза, доказваща неналичието на финансов ресурс по "негарантирания бюджет" още към датата на подаване на заявлението. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на разноските на ответника по касационната жалба. Ответникът - ЕТ "Каливана - Иванка Георгиева" със седалище с. Каменец, община Стралджа, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Кожухарова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила на съдебното решение, като претендира заплащане от касатора на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, предвид нормата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 8/2008 г., която изисква административният орган своевременно след изчерпване на бюджета да издаде заповед за приключване приема на заявления за подпомагане, което в случая не е направено. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 2596 от 30.05.2011 г. е отменена заповед № 01 - РД/2483 от 16.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане ид. № 28/121/03373 на ЕТ "Каливана - Иванка Георгиева" по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства" поради недостатъчен бюджет по мярката и преписката е изпратена на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за произнасяне съобразно указанията, дадени в същото решение. За да достигне до този резултат Административният съд - София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния за това орган в установената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на администартивнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалноправните разпоредби. Първоинстанционният съд е разгледал оплакванията на жалбоподателя и е установил, че процесната заповед не съдържа мотиви и административният орган не е упражнил правомощията си добросъвестно и в несъответствие с принципите, регламентирани в чл. 6, ал. 1, ал. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 11 от АПК. В мотивите на атакуваното съдебно решение е констатирано неизпълнение от сезирания административен орган на изискванията, предвидени в чл. 29, ал. 3 и чл. 34, ал. 1 от приложимата Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. От тук съдът е извел заключение, че установените нарушения са съществени и те налагат отмяна на процесната заповед и връщане преписката с указание за провеждане на процедурата по чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от горепосочената наредба. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и в съответствие с изискванията на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото по делото е безспорно установено, че ЕТ "Каливана - Иванка Георгиева" е подал заявление ид. № 28/121/03373 от 26.09.2009 г. за подпомагане по мярка "Модернизация на земеделските стопанства" за закупуване на земеделска техника, като искането е подадено в четвъртия прием на заявления, който срок е до 30.09.2009 г. Няма спор относно факта, че към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи, направена е предварителна проверка за допустимост на кандидата и други проверки по заявлението не са извършвани. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според която към датата на подаване на процесното заявление и към момента на постановяване на оспорения отказ не е бил наличен бюджет по мярка 121 извън гарантирания фонд, като назначеният експерт е установил, че за периода от 01.01.2007 г. - 17.08.2010 г. за финансиране на заявленията извън гарантирания бюджет, същият е надвишен с 33918195 лв., които са по одобрени, но незаплатени проекти. При тези точно констатирани относими към спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е извел верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е установено по делото, че процесната заповед е немотивирана, защото съдържа само посочване на правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Издателят на индивидуалния административен акт само е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, което обаче не е фактическото основание, защото не съдържа никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на процесното заявление - кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или за негарантиран бюджет и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания бюджет, както и за предоставяне на средства от друг прозорец по същата мярка 121 или от друга мярка към процесната мярка. В обжалваната заповед не е отразено нито едно от визираните правнорелевантни обстоятелства, като не е цитиран и няма препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или на негов помощен орган, в който евентуално да се сдържат някакви фактически основания. С оглед на това първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че в случая оспорената заповед е немотивирана, с което е осъществено нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Освен това в мотивите на обжалваното съдебно решение точно е установено, че процесната заповед е постановена в противоречие и в отклонение от нормите на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., които разпоредби изискват изпълнителният директор да издаде решение за спиране на приема на заявления и съобщението за това следва да се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено, въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е изисквал издаване на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. Вместо това заявлението на ЕТ "Каливана - Иванка Георгиева" е било прието и по него не е постановен отказ в законоопределения тримесечен срок. От съществено значение е и обстоятелството, че при издаване на обжалваната заповед касаторът не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от приложимата Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съобразно които норми при надхвърляне на наличния бюджет по мярката, се извършва класиране на заявленията за подпомагане по критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 и те се одобряват в низходящ ред. В случая няма спор за това, че класиране на заявленията по процесната мярка не е извършвано, като касаторът се аргументира с обстоятелството, че в случая се касае за пълна липса на бюджет, а не за надхвърляне на наличния бюджет. Решаващият съдебен състав не споделя така развитата теза, защото в основанието, което е цитирано от издателя на заповедта - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. не е посочено като правно основание "пълна липса и изцяло изчерпан бюджет", а е вписано "недостатъчен бюджет по мярката". Следователно при постановяване на приложимата наредба двете хипотези са приравнени, с оглед на което правните последици при липсата на бюджет и при недостатъчен бюджет следва да са едни и същи, като се има предвид и това, че самият издател на оспорената заповед никъде не се е позовал на пълна липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката". Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че касаторът е нарушил изискванията на чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9 и чл. 11 от АПК, тъй като изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" не е упражнил правомощията си добросъвестно и е въвел в заблуждение заявителя, като е приел заявлението му и не се е произнесъл по него в продължение на 11 месеца, въпреки, че е знаел, че още към датата на подаване на заявлението негарантираният бюджет по мярка 121 е бил изчерпан. Посочените по-горе нарушения на административнопроизводствените правила не са несъществени, защото с гореописаните норми са формулирани основополагащите начала на АПК и ако се приеме, че несъобразяването с тях е несъществено отклонение, това би довело до обезсмисляне на основните принципи на АПК. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания, което налага отхвърлянето й като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение. Относно искането за осъждане на касатора да заплати на ответника по касационната жалба на направените разноски по делото - адвокатско възнаграждение, решаващият съдебен състав счита, че то следва да се уважи изцяло в размер на 200 лв. - договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Стойността на посоченото възнаграждение не е прекомерна и е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото, предвид на което не следва да се намалява. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение