Решение № 6445 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2020 г.

Решение № 6445 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8276/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, представляван от юрисконсулт, срещу Решение № 3317/26.06.2020 г. по административно дело № 4980 по описа на Административен съд София-град за 2019 г. Твърди се, че решението е неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От съда се иска да отмени атакувания съдебен акт. Ответната по касационната жалба – С. А., лично и като законен представител на М. А. и И. А., всички граждани на Република Ирак, се представляват от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за допустима и за основателна. Твърди, че съдът след като е анализирал материалноправните предпоставки за предоставяне на международна закрила, неправилно е интерпретирал доказателствата по делото. Счита, че по делото не са представени доказателства за наличието на релевантни за производството обстоятелства, свързани с възможността за предоставяне на търсения от лицата статут. Счита, че атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, макар и на основания различни от твърдяните от касационния жалбоподател. В хода на производството пред първоинстанционният съд са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение. Производството пред АССГ е образувано по жалба на С. А., лично и като законен представител на М. А. и И. А., всички граждани на Република Ирак, срещу Решение с № 1980/29.03.2019 г. на председателя на ДАБ към Министерския съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут и на трите, търсещи закрила лица. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС по жалбата на С. А. /като това обстоятелство е изрично посочено в т. 1 от решението/ с което му е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут лично и като баща и законен представител на малолетните му деца М. А. и И. А., всички граждани на Република Ирак. В диспозитива на решението е описано, че по отношение на детето Ш. С. жалбата е в отделно производство, в което та се представлява от своята майка. Както по горе беше описано, съдът е сезиран с жалба срещу решение № 1980/29.03.2019 г. на председателя на ДАБ към Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на три лица – едното пълнолетно, а другите две представлявани от техния баща и законен представител. В жалбата липсва твърдение за оспорване на административния акт единствено и само в частта, касаеща С. А., а се иска неговата пълна отмяна, в това число и по отношение на двете малолетни деца, представлявани от техния родител. При произнасянето си първоинстанционният съдебен състав не е формулирал каквито и да е констатации относно относимите към производството факти и обстоятелства, свързани с възможността за предоставяне на закрила на двете деца на А., като се е ограничил единствено и само до описание на обстоятелствата, свързани с необсъждане от страна на административния орган на доклад на органите на "Закрила на детето". Изложена е констатация за допуснато от решаващия орган нарушение, изразяващо се в несъобразяване на "правното положение на и защитата на интересите на жалбоподателите като законни представители на малолетните М. А. /[възраст]/ И. А. /[възраст]/ и Ш. С. /[възраст]/", но липсва описание за каквито и да е приети или установени от съда факти, свързани с положението на малолетните деца, и значението им за административното и съдебното производство. Напълно липсват и мотивирани от фактически констатации правни изводи относно възможността и необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на двамата, засегнати от административния акт малолетни. Съгласно текста на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Чрез формулиране на мотиви в съдебното решение се дава отговор на важните и съществени за решаване в делото въпроси. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства. Съобразно установеното от фактическа страна, следва да бъдат формулирани съответните правни изводи, които имат отношение към предмета на производството в неговата цялост при съобразяване с изложеното в жалбата, а не по отношение само на някой от жалбоподателите. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него са описани отчасти твърденията на С. А. и приложимите разпоредби от българското и приложимото европейско законодателство, като липсват изводи за тяхното значение за воденото пред административния орган и пред съда производство, връзката им със законовите изисквания за приложение на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Най общото посочване, че са налице предпоставките на описаните разпоредби на ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец, съответно на хуманитарен статут на търсещите убежище, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. При постановяване на оспорения пред настоящия съд съдебен акт е допуснато и съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 172а, ал. 1, т. 6 от АПК, изразяващо се в липса на произнасяне по цялото искане на жалбоподателите, формулирано в жалбата с рег. № УП19851/18.04.19 г. по описа на Държавна агенция за бежанците при МС. Както по горе беше описано, съдът се е произнесъл по отношение на С. А., но не и по отношение на двамата му малолетни сина М. и И., представлявани от него в качеството му на техен баща и законен представител. Това нарушение не може да бъде преодоляно по реда на чл. 176 от АПК поради констатираните и описани по – горе съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с липсата на фактически и правни изводи на съда, касаещи интересите на двамата малолетни. Допълване на решението е допустима когато са налице надлежно и своевременно изложени фактически и правни изводи, но липсва поради опущение произнасяне "какво постановява съдът". При тези обстоятелства, решението на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на приложимите процесуални правила и е необосновано, което води до необходимост от отмяната му и връщане на производството за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид описаното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение