Решение № 472 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2008 г.

Решение № 472 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1354/2008 г., II г. о., докладчик председателят Елса Ташева Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.), образувано по молбата на Н. Н. Г. от гр. С. за отмяна на влязло в сила решение № 745/9.08.2007 г. по гр. дело № 2862/2007 г. на Софийския градски съд. Молителката поддържа оплаквания за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд при постановяване на съдебния си акт, без нейното призоваване и допускане на доказателства, поради което моли за отмяната му. Ответникът по молбата за отмяна Н. К. К. от гр. С. не изразява становище по нея. Молбата за отмяна е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 232 ГПК (отм.), но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: атакуваният с молбата за отмяна съдебен акт е постановен по реда и условията на чл. 332, ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно действащата към момента на постановяването му процесуална норма на чл. 334, ал. 1 ГПК (отм.) жалбите, подадени от страните по изпълнителното производство се разглеждат в закрито съдебно заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели, или вещи лица. Видно от съдържанието на жалбата, с която молителката Г. е сезирала въззивния съд тя е поискала разпит на двама свидетели за факти, ирелевантни за образуваното производство по чл. 332 ГПК (отм.), с предмет - обжалване на постановената от съдебния изпълнител сума, в размер на 1020 лева-разноски по изпълнителното производство, поставени в нейна тежест. Видно от постановения резултат по гр. дело № 2862/2007 г. на СГС, въззивният съд е извършил корекция в присъдената сума за разноските, която намалил от 1020 лева, на 140 лева, от които 120 лева адвокатски хонорар и 20 лева-разноски по изпълнението. Не е налице порок на съдебния акт, който правилно и съобразно процесуалната норма на чл. 334, ал. 1 ГПК (отм.) е постановен в закрито съдебно заседание, затова не е налице основанието за неговата отмяна, по чл. 231, ал. 1, б. "е" ГПК (отм.). Водим от горните съображения, ВКС на РБ, II-ро г. о. и като констатира, че молителката дължи допълнителна държавна такса за настоящето производство, в размер на 10 лева, я присъди и