Решение № 3134 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2015 г.

Решение № 3134 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1721/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "А. Г." ЕООД със седалище и адрес на управление Х. е подало касационна жалба срещу решение № 524/3.12.2014 г. по адм. дело № 100/2014 г. по описа на Административния съд-Х., с което е била отхвърлена исковата претенция на дружеството против Националната здравноосигурителна каса с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на сумата от 404 523, 65 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и претенцията за заплащане на сумата 124 682,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода 25.03.2011 г. - 25.03.2014 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове и се присъдят направените разноски. Националната здравноосигурителна каса е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по подадената от "А. Г." ЕООД със седалище и адрес на управление Х. срещу Националната здравноосигурителна каса искова молба, с която са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 5000 лева или общо в размер на 15 000 лева, за причинени вреди, представляващи пропуснати ползи за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г. по договор № 26/ РД-29-516/2.03.2006 г., договор № 26/РД-29-514/2.03.2006 г. и договор № 26/РД-29-574/6.12.2006 г., във връзка с прилагането на Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса, издадено от директора на Националната здравноосигурителна каса, отменено с решение от 30.03.2009 г. по адм. дело № 2762/2008 г. по описа на Върховния административен съд. Предявен е и иск за присъждане на сумата 3000 лева, преставляваща изтекла лихва върху главницата за забава за периода 23.03.2011 г. - 23.03.2014 г., както и искане за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба - 23.03.2014 г. С определение от 4.11.2014 г. съдът е допуснал изменение на исковите претенции, като първата от тях е била увеличена от 15 000 лева на 404 523,65 лева, а втората от тях - от 3000 лева на 124 682, 05 лева. Административният съд установил, че между Националната здравноосигурителна каса, като възложител, и "А. Г." ЕООД със седалище и адрес на управление Х., като изпълнител, били сключени договор № 26/РД-29-514 от 2 март 2006 г., договор № 26/ РД-516 от 2 март 2006 г. и договор № 26/РД-29-574 от 6 декември 2006 г. за отпускане на задължително здравноосигурени лица на лекарства, медицински изделия и диетични храни, заплащани напълно или частично от касата, включени в лекарствения списък по чл. 33, т. 1 от Националния рамков договор за 2006 г. Договорите се отнасяли за аптеки на дружеството, находящи се в Х., на адрес, както следва: бул. "С." ..№..., бул. "С." ..№... и бул. "Б." ..№.... Според чл. 17, ал. 1 на всеки договор, изпълнителят начислява надценка върху продажната цена до нормативно определената за търговец на дребно съгласно Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм. ДВ, бр. 102 от 30.12.2010 г., в сила от 30.12.2010 г.). На основание чл. 397 от решение № РД-УС-04-127/27.12.2007 г. на Управителния съвет на Националната здравноосигурителна каса към договорите били подписани анекси, според който изпълнителят продава продукти от лекарствения списък на Националната здравноосигурителна каса по цени съгласно приложение № 1 към договора. С Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса директорът на Националната здравноосигурителна каса утвърдил пределни цени, по които аптеките отпускат медицински продукти. С решение от 06.06.2008 г. по адм. дело № 2762/2008 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 30.03.2009 г., била отменена колона 7 "пределна цена за Националната здравноосигурителна каса" и колона 9 "максимална стойност, заплащана от задължително здравноосигурено лице в лева" от Приложение 2 - "Лекарствен списък на НЗОК, в сила от 01.02.2008 г. - работна версия за аптеки", неразделна част от Указание РД16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса. Според заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, разликите между фактурираните цени на лекарствените средства, които били отпуснати в в аптеките на "А. Г." ЕООД по посочените три договора и цените, определени съобразно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм. ДВ, бр. 102 от 30.12.2010 г.) възлизат, както следва: по договор № 26/РД-29-514/02.03.2006 г., за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г. - 323 571,71 лева; по договор № 26/РД-29-516/02.03.2006 г., за периода 01.02.2008 г. до 31.05.2009 г. - 35 512, 15 лева; по договор № 26/РД-29-574/06.12.2006 г., за периода 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г. - 45 439, 79 лева. Лихвата за забава върху главницата, изтекла за периода 25.03.2011 г. - 25.03.2014 г. по всеки от договорите, възлиза общо на 124 682,05 лева. От правна страна административният съд приел, че предявените искове са неоснователни, независимо че аптеките на дружеството биха реализирали по-висока печалба, ако не бяха продавали медицински продукти на цени, посочени в анекс № 4/6.01.2008 г. и анекс № 5/16.01.2008 г. към договор № 26/РД-29-516/02.03.2006 г., анекси № 4 и № 5/16.01.2008 г. към договор № 26/РД-29-514/02.03.2006 г. и анекси № 2 и № 3 от 16.01.2008 г. към договор № 26/РД-29-574/02.03.2006 г. С подписването на договорите изпълнителят доброволно приемал цените, по които ще се отпускат включените в списъка на Националната здравна осигурителна каса лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински нужди. Възприетите цени били елемент от съществуващи между възложителя и изпълнителя облигационни отношения. След определянето на цените Националната здравноосигурителна каса не разполагала с властови механизъм, чрез който да въздейства пряко в отношенията си с изпълнителите по сключените договори и затова не можела да се разглежда като орган на държавната власт. Касата действала като орган на власт само в случаите, на упражняване на санкционни правомощия за неизпълнение на договорите. Липсвала и пряка причинно-следствена връзка между отмененото от съда указание на директора на Националната здравноосигурителна каса и претендираната от ищеца вреда. С тези мотиви предявените искове били отхвърлени. Касационната инстанция намира, че решението е правилно по резултат, макар по съображения, различни от тези, които е изложил първоинстанционният съд. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С. Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, поради което за времето на неговото действие той поражда правни последици и регулира възникналите правни отношения. Указание № РД-16-3/10.01.2008 г. за работа с лекарствен списък на Националната здравноосигурителна каса, издадено от директора на Националната здравноосигурителна каса, е било отменено със съдебно решение, влязло в сила на 30.03.2009 г., поради което за периода 01.02.2008 г. - 30.03.2009 г., който е част от исковия период 01.02.2008 г. - 31.05.2009 г., не може да се направи извод за настъпили за "А. Г." ЕООД имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храни с по-ниска от нормативно допустимата надценка, предвидена в чл. 7 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). В изложението си по съществото на спора касационният жалбоподател застъпва становище, че исковите претенции следва да бъдат уважени за периода 30.03.2009 г. - 31.05.2009 г. тъй като отмененият подзаконов акт продължил да се прилага по силата на сключените между ищеца и Националната здравноосигурителна каса договори за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от Националната здравноосигурителна каса, които били съобразени с него. В тази връзка следва да се отбележи, че административният съд незаконосъобразно е характеризирал тези договори като облигационни. В действителност договорите са административни, тъй като изразяват отношения, регулирани от административното право, при което едната страна се намира в подчинено положение спрямо другата страна. Независимо от административноправния характер на договорите обаче ищецът не може да претендира обезщетение на това основание. Твърденията му сочат на изменение на исковите претенции, което е недопустимо в тази фаза на процеса и по начина, по който се предприема. Фактите, които се излагат в исковата молба и по които съдът е длъжен да се произнесе, обосновават претенции за вреди, произтичащи не от подписаните с Националната здравноосигурителна каса договори, а от отмененото от съда като подзаконов нормативен акт указание. В тази насока е и направеното в касационната жалба изявление, че предмет на исковете са не последиците от сключените три договора, а "... последиците от отменения от Върховния административен съд подзаконов административен акт, издаден от директора на Националната здравноосигурителна каса". Отделно от това следва да бъде отчетено, че административноправният характер на договорите предполага прилагането на правилата за индивидуалните административни актове, включително, възможността да бъдат оспорени пред съд. При положение, че договорите не са били предмет на съдебен контрол и съответните техни разпоредби, които се отнасят до цените, по които изпълнителят продава на здравноосигурени лица лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели., не са били отменени, исковите претенции биха били отхвърлени, дори да се основаваха на твърдения за вреди, произтичащи от сключените договори. На последно място, неоснователността на исковите претенции за исковия период, включително и за този след отмяната на подзаконовия нормативен акт, се извежда от липсата на доказателства, че по причина на отменения подзаконов нормативен акт ищецът е пропуснал да реализира сигурна облага в претендирания от него размер от продажбата на лекарства, медицински изделия и диетични храна, ако би прилагал предвидената в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (отм.). Тъй като не е установено, че в аптеките на дружеството "А. Г." ЕООД лекарствата, медицински изделия и диетични храна биха се продавали на пределния размер на нормативноопределената надценка, така че да се постигне печалбата, за която се твърди, че е била пропусната да се реализира, исковете подлежат на отхвърляне и само по тази причина. При липсата на основание за присъждане на обезщетение за вреди, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск за заплащане на лихва върху претендираното обезщетение. Постановеното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна, която не е била представлявана от юрисконсулт в проведеното по делото съдебно заседание, а е представила писмено становище, и в зависимост от фактическата и правна сложност на делото, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд