Решение № 23 от 5.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2977/2020 г.

Решение № 23 от 5.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2977/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Образувано е по молба на С. К. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 114 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 77 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд. Молителят твърди, че решението противоречи на други влезли в сила преди това решения на ВКС, цитирани в молба вх. № 261608 от 14.09.2020 г. Ето защо желае решението на Кюстендилския окръжен съд да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Ответникът по молбата ГД "Гранична полиция" я смята за недопустима, а по същество-за неоснователна. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, като разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание, приема следното: С решение № 114 от 7.07.2020 г. по гр. д. № 77 по описа за 2020 г. на Кюстендилския окръжен съд е отменено решение № 1049 от 16.12.2019 г. по гр. д. № 1459 по описа за 2019 г. на Кюстендилския районен съд и е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от С. К. Н. срещу Главна дирекция "Гранична полиция" искове за заплащане на 3 7018 лв. обезщетение по чл. 106, ал. 1, изречение второ от ЗДсл. във връзка с параграф 72 от ПЗР към ЗИД на ЗМВР и за 151, 81 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2019 г. до 16.07.2019 г. Въззивният съд е приел, че при определяне на обезщетението не следва да се зачете стажът на ищеца за периода от 17.09.1990 г. до 30.09.2000 г., тъй като е по трудово, а не по служебно правоотношение. Молителят твърди, че е налице противоречие между това решение и решения № 56 от 29.04.2015 г. по гр. д. № 4325 по описа за 2014 г. на IV ГО и № 211 от 12.12.2014 г. по гр. д. № 7769 по описа за 2013 г. на III ГО на ВКС. Тези решения касаят обезщетения по чл. 252, ал. 1 от ЗМВР от 2006 г. (отм.); на служители в Гражданска защита. В мотивите си съставите на ВКС са приели, че в тези случаи, когато се изчислява обезщетението в зависимост от прослужените години, стажът по трудовото правоотношение е приравнен на стажа по служебното правоотношение. Решенията на ВКС са постановени между други страни, по друго искане и на различно основание в сравнение с решението на Кюстендилския окръжен съд. Предметът на делата е различен по основание и период, ищци са други лица, а Главна дирекция "Гранична полиция" не е ответник. Затова липсва пълен обективен и субективен идентитет между спора, разрешен от Кюстендилския окръжен съд и споровете, по които са се произнесли съставите на ВКС. Не е налице и другата хипотеза като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, посочена в т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС- разрешаване по различен начин на правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. В тази хипотеза разрешаването на спора по единия иск имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск. В случая такава връзка между делата не би могла изобщо да съществува, тъй като те касаят различни страни. По тези съображения настоящата инстанция приема, че решенията на ВКС не влизат в противоречие с решението на Кюстендилския окръжен съд по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което молбата за отмяна е неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Изложените в пледоарията и в писмените бележки на пълномощника на молителя доводи не следва да се обсъждат, тъй като касаят съществото на спора, който не може да бъде пререшаван в настоящото производство. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение