Решение № 12022 от 6.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3902/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на ТП на НОИ Шумен, чрез процесуален представител юрисконсулт срещу Решение 33/13.03.2023г. на Административен съд Шумен по адм. дело 12/2023г. С него се отменя Решение 2153 27- 254/21.12.2022г. на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което отхвърля жалба срещу разпореждане 2113-27-862#5 от 11.11.2022г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от А. Чакърова от 25.07.2022г. Поддържат се в касационната жалба доводи за нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата, А. Чакърова чрез процесуален представител адвокат Сабриева от АК Шумен взема становище в писмен вид за неоснователност на касационната жалба в отговор и молба становище, приложени по делото. Участващият в производството представител на Върховна административна прокуратура дава становище по спора за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, отговора и писменото становище от ответницата, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена от страна в процеса, за която решението е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Чакърова против Решение на Директора на ТП на НОИ Шумен, с което се отказва отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 КСО. Мотивите са, че е налице необходимата възраст, към момента на подаване на заявлението, но стажът по време на майчинството, макар и зачетен като осигурителен стаж, не следва да се отчита като действителен стаж по смисъла на 1, 12 от ДР на КСО, поради което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за основателна. При безспорна фактическа обстановка с оглед доказателствата за стаж и възраст е спорен въпросът за квалификацията на стажа като действителен такъв по смисъла на § 1, т.12 от ДР на КСО. Съдът е приел, че нормативната уредба преди 2000г. и към настоящият момента налага извода, че периодът на майчинството следва да се зачита като действителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, поради което отменил решението и разпореждането и върнал преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество при спазване указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на решението. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни мотиви към решението си, в които е извел правилен извод, че разпоредбите на КСО, Конституцията на РБ и съдебната практика еднозначно определят периода на майчинството, включително и за неработещите майки като действителен стаж. Съгласно чл. 68, ал. 3 КСО съобразно навършената възраст и осигурителен стаж правото на пенсия се придобива през 2022г. при възраст [възраст] действителен осигурителен стаж. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО дефинира понятието действителен осигурителен стаж, като разпоредбата е в сила от 1.01.2015г. Приложимата уредба към стажа е тази, действала преди 2000г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО се преценява съобразно действалите до 31.12.1999г. нормативни разпоредби. Правилно е приложена разпоредбата и на чл. 9 КСО и разпоредбите на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията на Република България и тълкуването им съобразно Решение 2 от 4.04.2006г. по конституционно дело 9/2005г. на КСРБ. Съдебната практика на Върховен административен съд е неизменна по тези спорове и правилно съдът се е съобразил с нея при постановяване на решението си. Мотивите на съда се споделят напълно от настоящата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 800 лева, съгласно приложен списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК Върховен административен съд, шесто отделение