Решение № 5772 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1998/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 135 от 27.01.2026 г. по адм. д. № 435/25 г. Административен съд – Ямбол (АС-Ямбол) е отхвърлил жалбата на Ю. С. К. от гр. Ямбол срещу решение № 2153-28-66 от 22.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й против Разпореждане № 2113-28-568#1 от 11.09.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол. Срещу съдебния акт е подадена касационна жалба от Ю. С. К., чрез адв. И. Димитрова от АК-Ямбол, в която са изложени оплаквания за постановяване на решението при неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се наличие на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, както и за приложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението й за отпускане на пенсия. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът- директорът на ТП на НОИ – Ямбол, чрез гл. юрк. Михова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмено становище от 16.02.2026 г. Претендират се разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Ямбол е решение № 2153-28-66 от 22.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Ю. С. К. против Разпореждане № 2113-28-568#1 от 11.09.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Ямбол, с което на лицето е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна първоинстанционният съд приема, че заявление вх. № 2113-28- 568 от 16.07.2025 г. Ю. С. К. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО. във връзка с придобит осигурителен стаж от първа категория като военнослужещ по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). С разпореждане № 2113-28- 568#1 от 11.09.2025 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Ямбол, с което на основание чл. 69, ал. 1 и чл. 69б, ал. 1 от КСО, вр. чл. 18, ал. 4 от НПОС на Ю. С. К. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с мотив за липсата на навършена от Ю. С. К. изискуема от закона пенсионна възраст от 54 години и 04 месеца към датата на подаване на заявлението, което изискване е кумулативно наред с това за наличие на осигурителен стаж от 18 години действително изслужени като военнослужещ по ЗОВСРБ и общ осигурителен стаж от 27 години. Направено е и позоваване на чл. 18, ал. 4 от НПОС, даващ възможност за пенсиониране по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО единствено на лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО поради недостигащ осигурителен стаж, какъвто не е конкретният случай. Разпореждане е оспорено по административен ред пред директора на ТП на НОИ Ямбол, който го е потвърдил със свое решение № 2153-28-66 от 22.10.2025 г. За да отхвърли жалбата на Ю. С. К., първоинстанционният съд изложил мотиви, че решението на директора на ТП на НОИ Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 2113-28- 568#1 от 11.09.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Ямбол са издадени от материално и териториално компетентни органи, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Възприема изцяло съображенията на органите по пенсионно осигуряване за липса на основания по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с писмените доказателства по делото и относимата към казуса материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда. Мотивите на първоинстанционния съд напълно се споделят от настоящия съдебен състав на Върховния административен съд и не следва да бъдат повтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Неоснователни са касационните доводи за наличието на нормативно установените материалноправни предпоставки за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б, ал. 1 КСО, както и за приложимост на разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС. Съгласно чл. 69, ал. 1 КСО, военнослужещите придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи по ЗОВСРБ, като резервисти на активна служба и/или като резервисти на срочна служба в доброволния резерв по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България. Разпоредбата на ал. 2 на чл. 69 КСО също регламентира хипотеза за ранно пенсиониране на включените в нея категории лица, включително държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по този закон. Нормата на чл. 69, ал. 9 КСО предвижда, че от 31.12.2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по два месеца до достигане на 55-годишна възраст за лицата по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. Изискуемата възраст за 2025 г. е 54 години и 4 месеца. От друга страна, чл. 69б, ал. 1 от КСО дефинира, че лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при навършване на определена възраст, която по силата на чл. 69б, ал. 1, т. 2 от КСО за 2025 г. за жените е 51 години. Разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС определя, че лицата, които не са придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО. От анализа на нормата на чл. 69 КСО следва извод, че тя въвежда изключение за определена категория осигурени лица относно правото им на пенсия за осигурителен стаж и възраст спрямо общото правило на чл. 68, ал. 1 и 2 КСО при наличие на разлика в пенсионните възрасти по чл. 69 и чл. 69б, ал. 1 КСО. От своя страна изискванията за придобиване право на пенсия при условията на чл. 69б КСО са различни, като законодателят задължително изисква реалното и действително полагане на осигурителния стаж при условията на първа категория труд. Изложеното означава, че разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО съдържат различни материалноправни предпоставки, обуславящи упражняването на правото на пенсия за ОСВ по отношение на лицата. Тези от тях, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 КСО специални закони, могат да се възползват от чл. 18, ал. 4 НПОС и да им бъде отпусната пенсия по чл. 69б, ал. 1 или 2 от КСО, но само когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, като за целта трябва да са навършили необходимата възраст по чл. 69 КСО. По делото е безспорно установено, че към датата на подаване на заявлението (16.07.2025 г.) за отпускане на пенсия, Ю. С. К. има навършени [възраст], както и че към този момент има придобит общ осигурителен стаж от 45 години, 05 месеца и 18 дни, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104 от КСО, 21 години, 02 месеца и 23 дни от който е положен като военнослужещ по ЗОВСРБ. Правилно АС-Ямбол приема, че съгласно чл. 222 от ЗОВСРБ трудът на военнослужещите при пенсиониране се зачита като първа категория. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС - с ПКТП, понастоящем отменен, действал до 31.12.1999 г., и с НКТП (в сила от 01.01.2000 г.). В чл. 1 от НКТП изчерпателно е посочено на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот - сред тях не попадат военнослужещи по ЗОВСРБ.Вв тази категория се включват лица, които упражняват тежък труд и чийто живот е изложен на пряка опасност, но не фигурират лицата, работещи на длъжностите и по законите, посочени в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване. При тези данни обосновано и в съответствие с актуалната практика на Върховния административен съд първоинстанционният съд е приел, че Ю. С. К. попада в обхвата на чл. 69, ал. 1 КСО, а не в този на чл. 69б, ал. 1 КСО, касаещ лицата, придобили осигурителния стаж при реалното и действително полагане на труд при условията на първа категория такъв. Трудът от първа категория, съгласно чл. 104, ал. 1 от КСО, се определя с акт на МС, а именно с ПКТП-отм., действал до 31.12.1999 г. и НКТП (в сила от 1.01.2000 г.). Нормата на чл. 1 от НКТП посочва изчерпателно на кои лица и при какви условия на труд стажът следва да се зачете от първа категория труд. Това са лица, полагащи труд под земята, във въздуха, в атомна електроцентрала, в металургията, екипажи на кораби, специализирани в превози на химически вещества, нефтопродукти и въглища; работещи в машинното отделение на плавателни съдове от морския флот. Правилно АС-Ямбол приема, че водещ е характерът на действително заеманата от Ю. С. К. длъжност и извършваната дейност, която не попада в обхвата на ПТКП (отм.) и на НКТП. Предвид изложеното, Ю. С. К. разполага с изискуемия стаж като държавен служител по ЗОВСРБ, но няма навършена изискуемата възраст по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от КСО за 2025 г. - 54 г. и 4 месеца, поради което не може да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За нея изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НПОС, е неприложимо, както правилно е прието и в оспореното решение, и в потвърденото с него разпореждане. Действително, сочената норма е обвързана с изискванията за пенсиониране по чл. 69 от КСО и е облагоприятстваща за лицата от специалните ведомства, като се отчита специфичният характер на труда, но поради определени обстоятелства трудовият стаж на тези длъжности не е достатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 69 от КСО. При сравнението на последователните редакции на чл. 69 и чл. 69б КСО е видно, че чл. 18, ал. 4 НПОС е обусловена от измененията им и всъщност по никакъв начин не противоречи на КСО като нормативен акт от по-висока степен. По тези съображения обжалваното решение на АС-Ямбол е правилно и законосъобразно. За него на са налице пороци, които да представляват касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото за касационната инстанции се явява основателна. Следва да се осъди Ю. С. К. да заплати на НОИ разноски за касационната инстанция в размер на 102,26 евро за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,