Решение № 12337 от 2.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ол Ин 16 ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], общ.Своге, [адрес], представлявано от С. Станимирова управител, чрез адв.Цветкова, срещу решение 211/12.03.2021 г. постановено по адм.д.882 по описа на Административен съд София област за 2020 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед ФК-С-598-0406017/12.08.2020 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности София в Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която му е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект за срок от 14 дни и същото е осъдено да заплати разноски в производството. В подадената касационна жалба се твърди, че са налице всички основания по чл.209, т.3 от АПК за отмяна на първоинстанционното решение, което е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и е необосновано. Касаторът отново поддържа твърденията си, че обжалваната заповед е постановена при нарушение на материалния закон и не е съобразена с целта на закона. Първоинстанционният съд не е отчел тези пороци на административния акт и в мотивите на съдебното решение не е извършена пълна и обстойна проверка относно неговата законосъобразност. Не са обсъдени наведените твърдения за липса на мотиви и несъобразяване на принципа на съразмерност при прилагане на ПАМ за срок от 14 дни. Възразява се срещу изводите на съда, че ЗПАМ е мотивирана, тъй като са изложени общи изявления от страна на органа, които нямат характер на конкретни мотиви. Не е ясно как е формирана волята на органа да определи мярка около средния размер на срока предвиден в чл.186, ал.1 от ЗДДС. Съдът не е взел предвид събраните гласни доказателства относно местонахождението на обекта, неговият оборот и предлаган асортимент. Приетите писмени доказателства не са обсъдени също. Представените два протокола са негодни документи за установяване данните от проверката те са неясни и нечетливи. Освен това в тях липсва установено административно нарушение. Не е отчетена и причината поради която не е издадена касова бележка липса на ролка, като проверяващите са били уведомени за това обстоятелство и въпреки това са отказали да изчакат подмяната. Не е съобразено и обяснението относно касовата разлика оставени пари от управителя на дружеството за плащане на стока. Срокът на запечатване на обекта за 14 дни е очевидно несъразмерен за констатацията за нефискализирана продажба на стойност 1.38 лв. Въз основа на горното се иска решението да бъде отменено като бъде поставено друго, с което ЗПАМ да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Началник отдел Оперативни дейности в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП оспорва касационната жалба и намира, че същата е неоснователна. Моли, да бъде постановено решение по силата на което решението на АССО да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител намира касационната жалба за процесуално допустима, но неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно и предлага да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените с нея отменителни основания съобразно чл.218, ал.1 и чл.220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването по чл.218, ал.2 от АПК , за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл.211, ал.1 от АПК , с оглед на което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебна проверка пред АССО е била заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ФК-С-598-0406017/12.08.2020 г. издадена от Началник отдел Оперативни дейности София, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която по отношение на Ол Ин 16 ЕООД е приложена мярка запечатване на търговски обект заведение за бързо хранене, находящ се в гр.Своге, ул.Цар Симеон 35 и е забранен достъпът до него за срок от 14 дни на основание чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС и чл.187 от ЗДДС. При осъществената проверка от съдебния състав е прието, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат самостоятелно основания за неговата отмяна. По отношение на материалната законосъобразност на акта е прието следното: правното основание за прилагане на ПАМ е чл.118, ал.1 във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС и следователно по делото е било необходимо да се докаже безспорно извършване на административно нарушение изразяващо се в неиздаване на фискален касов бон за извършена продажба в търговски обект. Такова нарушение е констатирано на 05.08.2020 г. от органите по приходите, които са извършили контролна покупка в търговския обект и не им е издадена касова бележка. Приложена е ПАМ за срок от 14 дни, при максимално възможен такъв от 30 съгласно чл.186, ал.1 от ЗДДС. При определяне на срока не следва да се ограничават правата на субекта в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Като неоснователни са преценени твърденията на жалбоподателя, че срокът е несъразмерен. Не е установено, че с издадената ПАМ се засягат права и интереси на дружеството в по-голяма степен от най необходимото за целта, за която се издава актът. Въз основа на тези мотиви съдът е приел, че ЗПАМ е законосъобразна и е отхвърлил подадената срещу нея жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. Предпоставките за налагане на ПАМ, съгласно чл. 186, ал. 1, т.1, б."а" са: констатиране на нарушение свързано със установеното в чл.118, ал.1 от ЗДДС задължение за издаване на фискална касова бележка. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". Обосновано и в съответствие с доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел, че цитираното нарушение е безспорно установено, при което заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. Неоснователно касаторът поддържа, че при издаване на заповедта не са изложени мотиви, които да обосноват основателността на ПАМ и продължителността на срока й. В настоящия случай нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е установено от органите по приходите при извършена проверка, обстоятелствата от която са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА 0406017 от 05.08.2020 г. Протоколът, съставен по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50, ал. 1 от ДОПК. Само по себе си установяването на нарушението е достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ. Съдът в съответствие с указанията, които е дал на административния орган е изключил от доказателствата по делото нечетливите копия и не ги е ценил. Основал е изводите си на повторно приложените четливи копия на съставените в хода на проверката протоколи. По делото не са представени доказателства от касатора, че не е извършено процесното нарушение. Посочените проблеми с ролката за касовия апарат са аргумент изтъкнат едва в хода на съдебното обжалване. При наличието на обективна пречка за издаване на фискален бон, е било необходимо тя да се впише в протокола за извършена проверка. Той е подписан от продавач-консултанта и не е имало пречка същият след запознаване със съдържанието му да впише своите възражения. Фактът, че се е свършила ролката в касовия апарат е посочен от продавач-консултанта едва пред съда, когато е разпитан като свидетел и е с цел обосноваване защитната теза на търговеца. Наличието на нарушение макар и косвено се подкрепя и от установената от органите по приходите касова разлика в размер на 45.90 лв. Подобна разлика е индиция за системно неиздаване на касови бележки и създадена организация на работа, която не позволява нормалното отчитане на продажбите и разчитането с бюджета. Твърденията за това, че сумата е оставена от управителя на дружеството също са свързани единствено със защитната теза поддържана пред съда и не са доказани. Не са представени доказателства например, че в обекта в деня на проверката е доставена стока на стойност 45 лв. При съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението, административният орган е определил 14-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, административният орган е действал целесъобразно при упражняване на предоставената му оперативна самостоятелност. ПАМ е наложена за срок от 14 дни, който е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца. Настоящия състав споделя мотивите в обжалваното решение, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид. В случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Вярно е, че административният орган се е позовал на клиентопотока, мястото на което се намира търговския обект, както и асортимента на предлаганите стоки, които според касатора не са обективно описани в акта. В множество свои решения ВАС е посочвал, че обстоятелствата свързани с местоположението на търговския обект, неговият оборот и клиентопотока са такива, които, ако не установени с надлежни доказателства не следва да бъдат съобразявани при преценка на съразмерността на наложената ПАМ. От значение за налагането на ПАМ е единствено фактът на извършване на нарушението, което е констатирано от длъжностните лица, а преценката за продължителността на срока се мотивира констатираната касовата и при обща преценка за тежестта на нарушението и неспазване на установения законов ред за отчитане на продажбите. Приходният орган, прилагайки дискреционната си власт, с оспорената заповед е определил срок за запечатване на обекта и забраната за достъп до него в рамките на средната продължителност, поради което не е извършено соченото от касатора нарушение на принципа на съразмерност. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски, представляващи дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените по-горе съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение