Решение № 10743 от 4.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13641/2017 г.

ОТМЕНЯ решение № 673/13.10.2017 г. по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково в частта, в която е отменено издаденото от председателя на Държавната агенция за бежанците решение № 8425/07.04.2017 г. в частта за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на З. Л. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част решението по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване. Председателят на Държавната агенция за бежанците е подал касационна жалба срещу решение № 673/13.10.2017 г. по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково, с което е отменено издаденото от този орган решение № 8425/07.04.2017 г. за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на 3. Л., лично и като законен представител на малолетното й дете 3. З, и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон е поискано да бъде отменено. Ответницата 3. Л., лично и като законен представител на малолетното ? дете 3. Зу оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с молба № 105450-6456/19.10.2016 г. на Регистрационен пункт-Елхово 3. Л., гражданка на Афганистан, [народност] по народност, по вероизповедание – [вероизповедание], поискала предоставяне на статут за нея и за малолетното ? дете 3. З. С чужденката е проведено едно интервю, по време на което тя е мотивирала молбата си за закрила с причини от личен характер – била е сгодена за против волята ? за мъж, но тя тайно имала връзка със сегашния ? съпруг, поради което двамата избягали заедно. Изрично е заявила, че крайната цел на пътуването ? била Германия, но е била заловена от полицията тук. С решение № 8425/07.04.2017 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал статут на бежанец и хуманитарен статут по молбата на 3. Л., лично и като законен представител на малолетното й дете 3. З, по съображения, че не са налице предпоставките по чл. 8 и чл. 9 на Закона за убежището и бежанците за предоставяне на търсената закрила. Административният съд приел, че решението е издадено от компетентен орган, в съответствие с чл. 59 АПК, но при съществени процесуални нарушения. Съдът посочил, че при издаването на административния акт административният орган допуснал нарушение на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет), изразяващо се в липсата на уведомяване на Дирекция "Социално подпомагане" за производството по молбата на малолетното дете, а също и в това, че 3. Л. не била информирана за възможността за предоставяне на правна помощ за детето. В заключение е посочено, че след приключване на административното производство, но преди приключването на устните състезания пред съда, е настъпил нов факт от значение за делото, а именно, че жалбоподателката 3. Л. е родила още едно дете – Х. З.. Посочено е, че по отношение на детето липсва произнасяне, но същото би било засегнато от произнасянето по отношение на искания статут от страна на майката, което пък е във връзка с запазване на целостта на семейството и затова при новото разглеждане на преписката органът трябвало да има предвид и този факт. С оглед допуснатите нарушения административният съд отменил решението на председателя на Държавната агенция за бежанците по постановения отказ за предоставяне на закрила на 3. Л., лично и като законен представител на малолетното дете 3. З, и върнал преписката за ново разглеждане. Касационната инстанция намира, че решението е правилно в частта за отмяна на административния акт по отношение на малолетното дете и неправилно в частта за отмяна на акта по отношение искането за закрила, подадено от майката. Административният съд е направил законосъобразен извод за допуснато от органа нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Дирекцията изпраща представител, който изразява становище по делото, а при невъзможност-представя доклад. По преписката няма данни за уведомяването на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на малолетното дете. По време на административното производство не е присъствал социален работник, както и не е представен социален доклад. Разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето е императивна и неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Информацията, предоставена от социалният работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземането на решение, което да отчете най-добрия интерес на детето, независимо от специалния характер на производството. Разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето. Този принцип е от основополагащо значение, тъй като малолетните деца са уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на Закона за убежището и бежанците. В този смисъл и разпоредбата на чл. 6а от Закона за убежището и бежанците (нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г., изм. ДВ, бр. 80 от 2015 г., в сила от 16.10.2015 г.), която изисква при прилагането на закона да бъде отчетен най-добрият интерес на детето. Касационната инстанция споделя и извода, че хода на административното производство е нарушен и чл. 15, ал. 8 ЗЗДет, според който детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. В административното производство следва да е гарантирано правото на детето да знае, че има възможност да получи правна помощ във всички производства, засягащи негови права или интереси. Административният орган не е представил доказателства, че е уведомил майката за възможността детето да получи правна помощ и да се представлява от квалифициран правен защитник при положение, че и от негово име е подадена молба за закрила. Административният съд обаче е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е обсъдил законосъобразността на административния акт само в частта относно молбата на малолетното дете. В случаи като разглеждания следва да се има предвид, че малолетното дете едва ли би могло да има собствена бежанска история, която да обуславя подаването на отделно искане. Смисъл от подаването на отделно искане има тогава, когато съществуващият за родителите риск поражда риск и за тяхното дете. Когато кандидатът за статут обосновава риск, който засяга единствено неговата личност, членовете на неговото семейство, които го придружават, могат да се ползват от разпоредбите на чл. 8, ал. 9 ЗУБ и чл. 9, ал. 6 ЗУБ. Съгласно първата разпоредба за бежанци се смятат и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1. Втората разпоредба урежда възможността за предоставяне на хуманитарен статут на членовете на семейството на чужденец с предоставен хуманитарен статут, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 2. В този контекст следва да се отбележи даденото от административния съд неправилно указание, че при новото разглеждане на молбата за статут на 3. З, представлявана от майка си 3. Л., административният орган трябва да вземе предвид раждането на друго дете. От представеното копие от регистрационен лист № УП 13488/20.06.2017 г. е видно, че 3. Л., в качеството ? на законен представител на детето Х. З., вече е поискала от негово име предоставяне на статут и въз основа на молбата е образувано самостоятелно административно производство. При постановяване на решението първоинстанционният съд не е съобразил, че от майката 3. Л. и детето 3. З са подадени две отделни молби, и макар да е издаден общ за двете административен акт, те се разглеждат индивидуално, като се отчита личното положение на всяко от търсещите закрила лица, независимо че става дума за членове на едно семейство. В решението липсват каквито и да е мотиви относно законосъобразността на административния акт в частта, в която е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен по отношение на майката 3. Л. Допуснатите от органа нарушения, свързани с производството по отношение на малолетното дете, нямат отношение към производството, проведено по отношение на 3. Л., поради което не обуславят отмяната на обжалваното решение и в тази част. При отсъствието на отменителни основания решението на административния съд следва да бъде оставено в сила в частта за отмяна на решението на председателя на Държавната агенция за бежанците в частта за малолетното дете 3. З и отменено в частта, в която е отменено решението по отношение на искането за статут, подадено лично от 3. Л. В тази част делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 673/13.10.2017 г. по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково в частта, в която е отменено издаденото от председателя на Държавната агенция за бежанците решение № 8425/07.04.2017 г. в частта за отказ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на 3. Л. и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. ВРЪЩА делото на съда за ново разглеждане от друг състав в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА в останалата част решението по адм. дело № 575/2017 г. по описа на Административния съд – Хасково. Решението не подлежи на обжалване.