Решение № 9069 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2013 г.

Решение № 9069 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6138/2013 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Данка Атанасова Стоянова от гр. Варна, срещу решение № 725/21.03.2013 г., постановено по адм. д. № 4097/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което да се уважи жалбата й срещу Решение № 551-6 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, за одобряване на ПУП-ПУР в частта за СО "Траката", касаеща поземлени имоти с идентификатори 10135.2520.3283 и 10135.2520.9575. Ответникът, Общински съвет гр. Варна, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на срещу Решение № 551-6 от 26 и 27.07.2012 г. на Общински съвет гр. Варна, за одобряване на ПУП-ПУР в частта за СО "Траката", касаеща поземлени имоти с идентификатори 10135.2520.3283 и 10135.2520.9575. За да постанови решението си съдът приел, че по отношение на имота на жалбоподателката решението е законосъобразно, като се позовал на заключенията на вещото лице и приел, че предвидените улици, в които попада имотът й, той се засяга в най-минимална по възможност степен и след уважаване на възражението й преди приемането му, поради което не са нарушени разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6, ал. 3 АПК. Приел също така, че предвидената улица на север от имота е и за предвиждане на лице за имоти, които нямат такова към улицата в южна посока от имота. Решението е правилно. Предвиждането на улици е въпрос по целесъобразност, която в конкретния случай е и в рамките на оперативната самостоятелност, предоставена на административния орган, който е одобрил уличната регулация по чл. 16, ал. 7 ЗУТ, с която се засяга и имота на жалбоподателката. Освен това предвидената улица на север от имота й с идентификатор 10135.2520.3283 е и с оглед осигуряване на лице не само на имот 6966, но и за имот 3287, което се вижда и от приложените по делото скици. От заключенията на вещото лице е установено безспорно, че имотът на жалбоподателката се засяга минимално от предвидената улична регулация, както и че са спазени изискванията за проектирането на улиците в южна и северна страна, предвидени в Наредба № 2/2004 г., Наредба № 7/2003 г. и Наредба № 8/2001 г., имащи отношение за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи. Освен това с отнетите части от имот 3283, същият остава с площ по-голяма от 500 кв. м., което е в рамките на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ, както и с тях не се засяга законно изпълнено строителство в него. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението, които настоящата инстанция споделя, при правилно прилагане на материалния закон и обосновано съдът е приел, че одобреното решение в оспорената му част е законосъобразно и не са нарушени разпоредбите на чл. 108, ал. 5 ЗУТ и чл. 6, ал. 3 АПК. Първоинстанционният съд е постановил решението си при правилно прилагане на материалния закон, правните му изводи кореспондират на установените релевантни факти и обстоятелства по делото, поради което не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед на това обосновано и при правилно прилагане на закона съдът е приел, че по отношение на имота на жалбоподателката не е нарушен чл. 108, ал. 5 ЗУТ, както и чл. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на решението на първоинстанционния съд, които настоящата инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Н Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК