Решение № 2543 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2012 г.

Решение № 2543 от 21.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5733/2012 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Амер Адам Иса - гражданин на Ирак, чрез процесуален представител адв. Илиана Савова, против решение № 1310 от 12.03.2012 г. по адм. д. № 382/2012 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В жалбата поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил решението по дело № С-465/07 на Съда на Европейския съюз и поради това е направил изводи, които не кореспондират с мотивите на решението. Изтъква, че фактът за наличие на въоръжен конфликт в Ирак е общоизвестен и информационните източници свидетелстват, че обстановката в страната е напрегната. Изразява страх за живота и сигурността си, поради това че различните групировки не могат да бъдат контролирани от представители на официалната власт. Твърди, че в решението липсва мотивирано произнасяне относно ситуацията в страната по произход, а това е в противоречие с принципа, забраняващ връщане на чужденец на територията на държава, в която е застрашена неговата свобода или живот. Ответникът по жалбата, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кулинова. Оспорва касационната жалба и счита решението за правилно. Твърди, че по отношение заявените лични причини от чужденеца, съдът е изложил подробни мотиви. От приложените справки се установява, че в Ирак се извършват терористични актове, но те не са въоръжен конфликт съгласно определението, дадено в Женевската конвенция. Това са спорадични актове на насилие, които не представляват тежки посегателства по смисъла на закона. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението на съда е постановено при допуснато съществено процесуално нарушение и е необосновано. Личната бежанска история следва да се прецени на фона на ситуацията за сигурност в страната по произход и съобразно специфичните характеристични данни за съответната категория лица. Счита, че необосновано е оставен в сила отказа за ползване на защитата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отхвърлена жалбата на Амер Адам Иса, гражданин на Ирак, против решение № 624/23.11.2011 г. на заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 9 от ЗУБ е отхвърлена молбата на иракския гражданин за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. 3а да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за правилен извода на административния орган за липсата на приложение на материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като по отношение на чужденеца не са налице конкретни данни и доказателства, които да обосноват извод за основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение, респ. за осъществена спрямо него принуда да напусне страната по произход. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут спрямо чужденеца по чл. 9 от ЗУБ съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно. Посочил е, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне Ирак поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, нито е застрашен от такива посегателства при завръщането си в страната по произход. Съдът е констатирал, че при издаването на оспорения административен акт органът се е съобразил със задължителното тълкуване на чл. 15 в от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението на Съда на Европейската общност по дело № С - 465/07. Приел е, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че в града, в който е живял кандидата - гр. Рамади, не се наблюдава такова напрежение и насилие, характерно за областите на Централен Ирак. Представените по делото доказателства установяват, че положението в южните провинции на страната е спокойно и стабилно. Съдът е изследвал цялостната обстановка в Ирак, съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което е приел, че са правилни изводите на административния орган за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира че решението на Административен съд - София-град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Изводът за сигурния характер на страната на произход е направен от първоинстанционния съд обосновано, предвид представените официални справки за обстановката в страната на Държавната агенция за бежанците. Същата е актуална, поради което и информацията съдържаща се в нея като такава следва да се приеме като годна за установяване на релевантните факти по случая. И представените пред касационната инстанция писмени доказателства, съдържащи факти за обстановката в Ирак, не водят до различни правни изводи. Извършването на самоубийствени атентати в страната, преследването на преводачите като особена социална група в обществото, по никакъв начин не може да се свърже с бежанската история на касационния жалбоподател. Нито обосновава наличие на въоръжен конфликт н страната. Както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция е останало недоказано твърдението на жалбоподателя, че в Ирак той е подложен на тежки посегателства. Единственото посегателство, за който той свидетелства, е отвличането му по време на престоя му в Сирия. Правилна е преценката на административния орган, че фактите от бежанската история на чужденеца са противоречиви. На въпросът колко души са участвали в групата при отвличането му той дава различни отговори. Първоначално посочва, че е напуснал страната по причина на Ал Кайда, а след това заявява, че в групата са участвали негови техни далечни роднини, които били от Ал Кайда, но не афиширали принадлежността си към организацията. Пояснява, че отвличането му е било за пари. За да бъде предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут чужденецът следва да представи доказателства, имащи отношение лично към него в каквито смисъл са дадените указания на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) и мотивите на Съда на ЕО в решението по дело № С-465/07 относно задължителното тълкуване на чл. 15в от Директива 2004/83/ЕО. Според общоприетите критерии на ВКБООН преценката за разрешаване на пребиваване на търсещи убежище граждани на Ирак трябва да бъде строго индивидуална и да бъде съобразена с конкретните твърдения на търсещия закрила. В проведено интервю на 25.05.2011 г. касационният жалбоподател е заявил, че след отвличането му е бил задържан три дни, бит и изтезаван. "Разбраха, че нямам общо с американците. Поискаха 100 000 долара, за да ме пуснат. Ние нямахме толкова пари. Обадих се на майка ми, тя събра". Всичко това идва да обоснове извода, че в конкретния случай няма доказателства спрямо Амер Адам Иса да е осъществено насилие, което се основава на раса, религия или политически убеждения. По отношение на него не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на закрила по Закона за убежището и бежанците. Като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразна, административният съд е постановил решението си в съответствие с материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,