Решение № 12861 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7835/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 6324/13.06.2023 г. по адм.д. 5294/2020 г. на тричленен състав на ВАС, Трето отделение, е отхвърлена жалбата на Водоснабдяване и канализация ЕАД, гр. Бургас, [ЕИК], срещу т. 7, т. 8 и т. 9 от Раздел ІV. Условия на Заповед РД-947 от 17.12.2019 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, б. у, подб. вв и § 144а от Закона за водите, във връзка с проведена процедура за определяне на санитарно-охранителна зона, съгласно чл. 38-39 от Наредба 3/16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди /Наредба 3/2000 г./ са определени санитарно-охранителни зони /СОЗ/ около повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване язовир Ясна поляна, язовир Ново Паничарево и речно водохващане Зелениковска на река Зелениковска, предназначени за питейно-битовото водоснабдяване на Бургаски регион общ. Приморско, общ. Созопол, общ. Царево, общ. Средец, общ. Карнобат, общ. Айтос и общ. Камено с подробно описан в заповедта охранителен режим за всяка СОЗ. Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба от Водоснабдяване и канализация ЕАД. Касаторът релевира доводи за неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение. Излага съображения за неправилност на изводите на тричленния състав, че процедурата по Наредба 3/2000 г. осъществява и конкретизира общите изисквания на разпоредбите на АПК относно процедурата при издаване на общи административни актове. Счита, че оспорената заповед е и материално незаконосъобразна, тъй като възложените от Министъра на околната среда и водите със Заповедта финансови задължения за инвестиции при прилагане на календарния план график на СОЗ, не са били съобразени с действащия Бизнес план на дружеството, респективно те не могат да бъдат изпълнени от страна на ВиК ЕАД. Посочва нарушение на чл. 71 АПК при издаването на оспорената заповед, което незаконосъобразно и неправилно не е било съобразено от тричленния състав при постановяване на обжалваното пред настоящия състав решение. Моли за отмяна на решението, като се постанови друго, с което да бъде отменена в оспорената част незаконосъобразната Заповед РД-947 от 17.12.2019 г. на министъра на околната среда и водите. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Подробни съображения излага в допълнително представени писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, преценява касационната жалба за допустима, като подадена от страна по делото, /чл. 210, ал. 1 АПК/ и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна поради следните съображения: В първоинстанционното производство са били оспорени т. 7, т. 8 и т. 9 от Раздел ІV. Условия на Заповед РД-947 от 17.12.2019 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 151, ал. 2, т. 2, б. у, подб. вв и § 144а от Закона за водите, във връзка с проведена процедура за определяне на санитарно-охранителна зона, съгласно чл. 38-39 от Наредба 3/16.10.2000 г. са определени СОЗ около повърхностни водоизточници за питейно-битово водоснабдяване язовир Ясна поляна, язовир Ново Паничарево и речно водохващане Зелениковска на река Зелениковска, предназначени за питейно-битовото водоснабдяване на Бургаски регион общ. Приморско, общ. Созопол, общ. Царево, общ. Средец, общ. Карнобат, общ. Айтос и общ. Камено с подробно описан в заповедта охранителен режим за всяка СОЗ. Съгласно оспорените текстове, в тежест на ВиК ЕАД, гр. Бургас са вменени три задължения: По т. 7. На основание чл. 53, ал. 2 от Наредба 3/16.10.2000 г., във връзка с чл. 5, ал. 2 от Закона за горите, да предприеме действия за прекатегоризиране на горските площи, попадащи в пояс II и пояс III в гори със специално предназначение.; По т. 8. В срок до една година от учредяването на СОЗ да се организира актуализация на териториално-устройствения план, обхващащ територията на зоната, съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба 3/16.10.2000 г.; и По т. 9 ВиК ЕАД, гр. Бургас да изпълни календарния план-график за изграждане и маркиране на СОЗ. Тричленният състав е обосновал изводи, че обжалваната заповед представлява общ административен акт, издаден от компетентен орган, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма. При издаването ѝ не са допуснати нарушения на административно-производствените правила, включително и такива по чл. 66, чл. 71 и чл. 72 АПК, каквито се твърдят от оспорващия. Мотивирал е извод за съответствието ѝ със закона. Решението е правилно. Касаторът твърди неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, в частта с която е прието, че оспорената заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. Счита, че е налице неспазване на изискванията на чл. 66-72 АПК, като не излага конкретни съображения кое точно изискване не е спазено. Заповедта е издадена по инициатива на оспорващото дружество, което е взело участие в процеса на издаването ѝ, като неговото право на участие не е нарушено и не се твърди. Министърът на околната среда и водите е изпратил заявлението на дружеството на директора на съответната басейнова дирекция, който от своя страна го е препратил до всички компетентни регионални органи. За започването на производството са уведомени и кметовете на общините, на територията на които се разполага СЗО, които от своя страна са го обявили на видно място в общината и на сайта ѝ. В дадения едномесечен срок от датата на обявлението писмени възражения и становища срещу проекта на СОЗ не са постъпили. С това, както правилно е приел и тричленният състав, при спазване на разпоредбите на Наредба 3/16.10.2000 г., всъщност е осъществено и надлежно уведомяване по чл. 66 АПК за откриването на производството по издаване на общ административен акт. По същия ред е извършено и оповестяване за издаването на заповедта, като не представлява съществено нарушение на процесуалните правила евентуалното посочване, че в едномесечен срок могат да се подават възражения срещу нея, вместо да се обжалва, тъй като всяко едно подобно възражение следва да бъде разгледано като жалба. Такива не се твърди да са подадени, а дружеството-касатор своевременно е упражнило правото си на жалба, поради което не са нарушени негови права. Не е налице и твърдяното нарушение на чл. 71 АПК, при издаването на оспорената заповед, което касаторът счита, че незаконосъобразно и неправилно не е било съобразено от тричленния състав при постановяване на обжалваното пред настоящия състав решение. В касационната жалба се заявява, че не се оспорва правният извод на съда, че дадените в т. 7, т. 8 и т. 9 от Раздел ІV. Условия на Заповедта се основават на предвидените в законите и подзаконовите актове задължения. Касаторът обаче счита, че при възлагане на тези задължения и определянето на сроковете за изпълнението им министърът е следвало да прецени дали същите са съобразени с Бизнес плана на дружеството, който не предвижда в 12 месечен срок да се извършат инвестиции в общ размер на 691 993,19 лв. с ДДС, които средства са необходими за изпълнение на предвидените задължения за дружеството, съгласно оспорените точки от заповедта. Не е посочена правна норма, която да задължава министъра на околната среда и водите да съобразява посочените обстоятелства, поради което, както правилно е посочил тричленният състав в обжалваното решение, наличието или липсата на финансови средства за осъществяване на дейностите изрично предвидени в закона, не обосновава незаконосъобразност на оспорения акт. Графикът на дейностите е съобразен с проекта на СОЗ, възложен, приет и предложен за одобрение от министъра от самото дружество-жалбоподател. Като няма законова пречка при невъзможност за вместване в този календарен график, дружеството да поиска удължаване на срока за извършване на тези дейности. По изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС, Първа колегия, счита, че първоинстанционното съдебно решение е законосъобразно, обосновано и правилно, и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Такива се претендират в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, съгласно надлежно представен списък. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,