Решение № 6425 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2014 г.

Решение № 6425 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9015/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП" - София моли да бъде отменено решение № 3260/15.05.2014 г. по адм. д. № 10305/2012 г. на АССГ в частта, с която е отменен РА № 291200159/04.06.2012 г. на ТД на НАП - София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Дили ню" ЕООД, "Илияна 2007" ЕООД, "А. Д. - Пламен Петров" ЕООД, "Карелия" ЕООД и "Агровики" ЕООД за периоди м. 10 - 12.2007 г., м. 2, 8 - 12.2008 г., м. 1, 3 и 8.2009 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици и периоди, и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. По съображения в писмен отговор оспорва жалбата на другата страна. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Втора касационна жалба, имаща характер на частна жалба, е подадена от "Бисер олива"АД против решението в частта, с която не са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Моли да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение или да му бъдат присъдени авансово заплатените суми за адвокатско възнаграждение. По съображения в писмен отговор моли решението в останалата му част като правилно да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и на частната жалба, и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната и частната жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 291200159/04.06.2012 г. на ТД на НАП - София в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Дили ню" ЕООД, "Илияна 2007" ЕООД, "А. Д. - Пламен Петров" ЕООД, "Карелия" ЕООД и "Агровики" ЕООД за периоди м. 10 - 12.2007 г., м. 2, 8 - 12.2008 г., м. 1, 3 и 8.2009 г., като е отхвърлил жалбата против РА в частта за непризнато право на приспадане на данъчен по фактура № 27/31.10.2007 г. . на "Дили ню" ЕООД и е обявил за нищожен РА в частта за определени задължения по ЗДДС за м. 9.2007 г. Съдът е обсъдил събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за незаконосъобразно определени задължения по ЗДДС на ревизираното лице за периода м. 10 - 12.2007 г., м. 2, 8 - 12.2008 г., м. 1, 3 и 8.2009 г. В съответствие със закона съдът е приел, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит следва да е налице осъществена доставка. Правилен е изводът на съда, че не е доказано основание да не се признае право на приспадане на данъчен кредит по доставките, които са осъществени, поради недобросъвестност на ревизираното лице. Приложените приемо-предавателни протоколи и вносни бележки установяват прехвърляне на собствеността върху тоновете слънчоглед от доставчиците в патримониума на ревизираното лице по чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, както правилно е приел административния съд. Данните в тях се потвърждават от приложените анализни свидетелства и пътно-прехвърлителни разписки. Последните установяват от кой град или село е натоварен слънчогледа, макар, че не посочват организацията, която е произвела слънчогледа. Неоснователен е доводът на касатора, че след като не е установен произхода на стоката, не е доказано да е била притежавана от доставчика и поради това да е предмет на процесните доставки. Предвид чл. 189 от ЗЗД продажбата на чужда вещ не е нищожна, поради което обстоятелството дали доставчика е бил собственик на слънчогледа, който е доставил на получателя, няма значение за делото. За доказване осъществяването на доставките са представени приемо-предавателни протоколи и вносни бележки, установяващи предаването на стоката от доставчиците на ревизираното лице, с което осъществяването на спорните доставки е доказано. Те се потвърждават от заключението на вещото лице, възприето от съда в тази част като обосновано. Вещото лице е проследило технологичния процес по приемане на слънчогледа, анализ на качеството, претегляне, издаване на направление за разтоварване в конкретен силоз, съставяне на вноска бележка, експедиране на слънчогледа за износ или за производство на олио. Във вносните бележки е посочено, че се предава слънчогледа от доставчика на ревизираното лице. Данните във вносните бележки, подписани за предал от шофьора, транспортирал слънчогледа до завода, се потвърждават от представените приемо-предавателни протоколи, подписани за предал от представител на доставчика и от частично представените товарителници, от които е видно, че доставчиците са предали за превоз слънчогледа с получател - ревизираното лице. Вещото лице е дало заключение, че за процесните периоди няма значителни доставки от други доставчици, поради което без процесните доставки дружеството не би имало суровина, с която да работи. Не е направил извод, че без процесните доставки дружеството не би могло да произведе осчетоводената продукция и изнесе осчетоводените количества слънчоглед, но е посочил в таблици какво количество от доставеното от петимата доставчици е вложено в производството и какво количество е изнесено, с което фактически прави този извод. Обосновано съдът е приел, че доставките са осъществени и е отменил РА в посочената по-горе част. Съдът е обсъдил възраженията на касатора и обосновано се е позовал на относимата практика на СЕО и СЕС, за да отхвърли доводите относно липсата на данни за кадрова обезпеченост и липсата на данни кой е извършил натоварването и разтоварването на слънчогледа. Вещото лице е дало заключение за липса на осчетоводени разходи на ревизираното лице за наети товарни автомобили, както и за липса на такива ДМА, поради което, за да се поддържа, че транспортът е извършен от ревизираното лице следва да се представят доказателства за този положителен факт от данъчната администрация. Правилно съдът е посочил при какви условия органите по приходите могат да пристъпят към приложение на чл. 177 от ЗДДС. Решението е правилно и в частта за разноските и следва да бъде оставено в сила и в тази част. В производството пред административния съд не са представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение по банков път, както е договорено, поради което правилно съдът не е присъдил разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не е доказано такива да са направени. Доводът за неправилно приложение на тълк. р. № 6/2012 г. на ВКС, издадено на 6.11.2013 г. е неоснователен. И преди постановяване на тълкувателното решение, за да се уважи искът за разноски, следва да е доказано извършването им. Искането за присъждане на 11 000 лв, платени на 25.03.2013 г. е неоснователно, тъй като документът за плащането се представя едва с жалбата против решението в частта за разноските. Плащането на тази част от договореното адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид при определяне на разноските по настоящото дело, присъждането на които е поискано в писмения отговор по касационната жалба. Внесена е и останалата договорена сума от 99 000 лв от адвокатското възнаграждение на 31.05.2014 г. - след постановяване на първоинстанционното решение. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от касатора е основателно. За сложността на делото и положения труд за касационното производство от пълномощника на дружеството следва да се присъдят 55 000 лв адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,