Решение № 1832 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2011 г.

Решение № 1832 от 7.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4728/2011 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуален представител юриск. Д. Колева против Решение № 784 от 21.12.2011 г., постановено по административно дело № 7911 по описа за 2010 г. на Административен съд - София град. В жалбата са релевирани доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се претендира за неговата отмяна. Твърди се, че преди издаването на оспорваното от жалбоподателя ново уведомително писмо, ДФ "Земеделие" е извършил допълнителна преценка на събраните по административното дело факти и писмени и гласни доказателства, вследствие на което е преразгледал изцяло процедурата по подаденото от Стоян Шиеков заявление за кандидатстване за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2008 г., но при извършените допълнителни проверки не са намерени достатъчно основания за различно произнасяне, предвид установените при проверката на място нередности по подаденото заявление. Ответникът по касационната жалба - Стоян Шиеков от гр. Златица в писмено становище оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, IV-то отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалбата на Стоян Иванов Шпеков против уведомително писмо (УП) за извършено плащане изх. № 01-6500/15440/08.07.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА), с което е уведомен, че Разплащателната агенция (РА) отказва финансово подпомагане по подаденото общо заявление за плащане на площ (ОЗПП) с УИН 22/09062008/15371, за финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за 2008 г. С решението си първоинстанционният съд е отменил отказа, обективиран в уведомително писмо изх. № 01-6500/15440/08.07.2010 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и е изпратил преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на това решение в сила, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе. За да постанови този резултат съдът е установил, че след предходна проверка е било издадено предходно уведомително писмо (УП) изх. № 01-6500/14650 от 20.08.2009 г. на ОРА - София област, което е обявено за нищожно с решение № 420/26.05.2010 г. по адм. д. № 862/2009 г. на Административен съд (АС) София област. С това решение, преписката е била изпратена на административния орган за ново произнасяне, при което на основание чл. 173, ал. 2 АПК дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона са били задължителни за адресата. Видно обаче както от преписката, така и от съдържанието на процесното УП, съдебното решение не е обсъдено от органа при преценката, кои площи следва да се приемат за допустими за подпомагане, и кои са недопустими, нито същото решение е споменато в мотивите. Установено е, че в обжалваното УП липсват мотиви за посочените релевантни обстоятелства, предвид което същото се явява повторно постановен акт за една и съща кампания, несъобразен със съдебното решение и поради това - незаконосъобразен на това основание. Така постановеното решение е неправилно. Производството по издаване уведомително писмо (УП) за извършено плащане изх. № 01-6500/15440/08.07.2010 г. не отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Съдът неправилно и в противоречие с фактите по делото е установил липса на мотиви - фактически основания за издаването му, като е съобразил като недопустимо позоваването на факти от предишното административно производство, които дори на са приобщени по надлежния ред към новото производство по издаване на оспорения акт. Изводите са неправилни. В обжалвания ИАА като фактически основания за издаването му са посочени начина на изчисление чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) - таблиците са приложени по преписката, извършени проверки на място по данните от заявлението (протоколите от проверките са приложени по преписката), сравнения с външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им (макар и не съвсем обстоятелствено - номера, дати и т. н.), с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото УП. Позоваването на цитираните справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност, представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическия факт (респ. фактическия състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. При извършването на проверката по чл. 168 АПК за законосъобразност на оспорения ИАА, първоинстанционният съд се е ограничил с обсъждането само на едно от основанията, без да разгледа спора по същество. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което ведно с констатираната незаконосъобразност на изводите, ангажира като последица отмяна на решението като неправилно и връщане на същия съд за ново разглеждане от друг състав по съществото на спора и съобразно чл. 168 АПК. Мотивиран така и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, IV-то отделение