Решение № 2594 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7579/2010 г.
ВАСVI отделение21.02.2011 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/22.04.2010 г. по адм. дело № 103/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 2594 от 21.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7579/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Венцислав Янков Орлинов, от с. Ковачево, област Пазарджик против решение № 140/22.04.2010 г. по адм. дело № 103/2010 г. на Административен съд - Пазарджик. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 140/22.04.2010 г. по адм. дело № 103/2010 г. Административен съд - Пазарджик е отхвърлил жалбата на Венцислав Янков Орлинов, от с. Ковачево, област Пазарджик срещу решение № 2/08.02.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № Ра - 514/16.12.2009 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ досежно прекратяване на получавана от лицето лична пенсия за военна инвалидност. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон за неоснователни. По делото е установено, че жалбоподателят е получавал лична пенсия за военна инвалидност на основание експертно решение на ТЕЛК № 0161 - 016 от 24.01.2007 г. при определен процент трайно намалена работоспособност (ТНР) 60%. Срокът на инвалидността е изтекъл на 01.01.2009 г. С ЕР на ТЕЛК № 0174 - 009 от 15.01.2009 г. Венцислав Янков Орлинов е преосвидетелстван като са му определени 33% ТНР. При осъществения административен контрол по почин на лицето НЕЛК с ЕР № 0612 - 078 от 29.05.2009 г. му е определила 44 % ТНР. Определеният процент ТНР е дал основание на органите на НОИ да постановят прекратяване на получаваната от освидетелстваното лице лична пенсия за военна инвалидност и да не отпуснат осигурителни плащания по чл. 98, ал. 7 от КСО до приключване на съдебното производство във връзка с контрола на акта на органа на медицинската експертиза на работоспособността. Позовали са се на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето. Визираната разпоредба сочи, че обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. С разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО е предвидено, че ако решението на ДЕЛК, ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия или по реда на чл. 112 от Закона за здравето, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска, възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия за старост. Визираната разпоредба намира приложение само в случаите, при които се обжалват експертни решения на органите на медицинската експертиза с определени 50% и над 50% ТНР, както при освидетелстване, така и при преосвидетелстване на лицата с увреждания. Това разрешение е детерминирано и от чл. 72 от КСО, съгласно който, за да бъде отпусната пенсия за инвалидност на едно лице трябва да му е определена 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, като осигурителното плащане се дължи от датата на придобиване на правото при условията на § 22м от ДР на КСО. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е поставил своето решение при точно издирване и прилагане на материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение