Решение № 16315 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11443/2012 г.

Решение № 16315 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11443/2012 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационни жалби на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и НК "Железопътна инфраструктура" - поделение ЖС1, София срещу решение № 3881 от 09.07.2012 г. по адм. д. № 9157/2011 г. на Административен съд - София град. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответниците не ангажират становища по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същите за основателни. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на НК "Железопътна инфраструктура" срещу заповед № РД-18-40/20.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър /АГКК/, с която са одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри за землището на с. Волуяк, район "Връбница", СО, в частта относно записване в регистрите на имоти с идентификатори 12084.2701.282, 12084.2701.285, 12084.2701.294, 12084.2701.1081, 12084.2701.1082, 12084.2701.1320, 12084.2701.1321, 12084.2701.1322, 12084.2701.2609, 12084.2701.2628 и 12084.2701.2632.Прието е, че записванията в регистъра за всеки конкретен имот, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, отговарят на тези по действащия кадастър от 1980 г., поради което оспорването е неоснователно. Така постановеното решение е незаконосъобразно, като постановено при съществено процесуално нарушение и неправилно приложение нормата на чл. 41, ал. 2 - 4 ЗКИР. В нарушение на служебното начало по чл. 9 не е извършена преценката за законосъобразност на оспорения административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията, визирани в чл. 146 АПК. Мотивите на решението се изчерпват с изброяване на имотите с отделни идентификатори, попадащи в обхвана на имота, визиран в АДС № 00411/06.11.1997 г. и установяване на записването в кадастралния регистър за всеки от тях по данните от предходния кадастър от 1980 г. Решаващия правен извод се базира на установено съответствие на записването в регистъра с това по кадастъра от 1080 г., който извод е в противоречие с изискванията на чл. 41, ал. 2 - 4 ЗКИР, които касаят събиране и отразяване на актуалните данни за собственост, а не пресъздаване на съществуващите такива. Кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се осигуряват както от собствениците на поземлените имоти, така и от административния орган. Неизпълнението на задължението на собствениците да представят данни по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР не освобождава административния орган от неговото задължение да осигури необходимите такива по реда на чл. 41, ал. 2 - 4 ЗКИР във връзка с чл. 14 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Предвид това и установеното от съда и съдебно-техническата експертиза вписване на данните в кадастралния регистър от кадастъра от 1980 г. съставлява нарушение на посочените разпоредби от органа, което води до незаконосъобразност, още повече, че от жалбоподателя е подадено възражение, разгледано от комисията по протокол № КД-10-20-9/27.04.2011 г. В тази връзка следва да се вземе предвид и задължението по чл. 41, ал. 2, т. 3 ЗКИР за изискване и преценка на данните от службите по вписванията. Липсва произнасяне и по представените доказателства за собственост, с оглед данните за вписване в кадастралния регистър и преценката по ал. 4 във връзка с ал. 2, чл. 41 ЗКИР за конкуренция на права и дължимото вписване в кадастралния регистър за всеки от имотите с идентификатори 12084.2701.282, 12084.2701.285, 12084.2701.294, 12084.2701.1081, 12084.2701.1082, 12084.2701.1320, 12084.2701.1321, 12084.2701.1322, 12084.2701.2609, 12084.2701.2628 и 12084.2701.2632.От тази преценка зависи и процесуалната легитимация на страните по делото. Непроизнасянето в тази насока препятства решаването по същество от настоящата инстанция и е основание за отмяна на решението с връщане на делото за ново разглеждане по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което следва да се прецени правилно ли е записан всеки един от процесните имоти в кадастралния регистър по критериите, визирани в ал. 2 - 4, чл. 41 ЗКИР. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение