Решение № 8855 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2010 г.

Решение № 8855 от 29.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3524/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Венелинка Иванова Спасова от гр. Вълчедръм против решение от 28.01.2010 г. на Административен съд - Монтана, постановено по административно дело № 766/2009 г. по описа на АС - Монтана. Посочените пороци в жалбата от касатора и от повереника му в писмена защита и в съдебно заседание въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Ответникът - Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е правилно и не страда от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първостепенният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Монтана е Решение № 112 от 10.11.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Венелинка Спасова срещу Разпореждане № МП-10491-3 от 01.09.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване на РУСО - Монтана, с което на жалбоподателката й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Решението на Административен съд - Монтана, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната норма на чл. 76, т. "е" от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Съдът обосновано е приел, че оспорващата е извън кръга на лицата с право на трудов стаж на основание чл. 76, т. "е" от ППЗП (отм.). Разпоредбата на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) съдържа две хипотези за зачитане на трудов стаж. Първата изисква лицето да е работило като член-кооператор за времето след 01.01.1957 г. и не е налице в настоящия случай. Втората допуска ползването на положен осигурителен стаж на член-кооператор от лице от неговото домакинство, в случаите, когато и то е работило. Липсват доказателства за придобиване на осигурителен стаж и на това основание. Спасова не представя доказателства, с които да установи, че лично тя е работила в ТКЗС за процесния период от 29.10.1964 до 14.07.1968 г. в качеството и на чл. от домакинството на член-кооператор. Но и наличието на признат такъв стаж не е достатъчно основание да се отпусне пенсия, защото липсват другите предпоставки на КСО за това - ако и да е навършила 60 г., жалбоподателката няма изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО минимум от 94 точки, представляващ общ сбор от осигурителен стаж и възраст. В тази връзка не може да бъде споделено изложеното в касационната жалба, че спорът е бил свързан само и единствено с искането за признаване на трудов стаж по смисъла на чл. 76, б. "е" ППЗП (отм.), и че било ирелевантно за делото наличието или не на изискуемия минимум от точки, съобразно КСО. Спорът действително е свързан с приложението на чл. 76, б. "е" от ППЗП (отм.) в конкретния случай, но във връзка с отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3 от КСО. Наведените доводи от касатора по отношение на указанията на НОИ също не следва да се кредитират, защото тези указания не са сами по себе си достатъчно основание за превратно тълкуване и прилагане на закона (ако му противоречат), а и съдът не се е позовал в мотивите си на тях. От друга страна, развитите съображения от процесуалния му представител в насока, че от значение са само моментът на навършване 16-годишна възраст на чл. от домакинството на член-кооператор в ТКЗС, както и наличието на споразумение между членовете на домакинството, че са работили в ТКЗС, са именно такова превратно тълкуване на приложимата в случая законова норма. Това, че бащата на Спасова е бил член-кооператор и е работил в ТКЗС, не и дава право на осигурителен стаж, ако тя лично не е положила труд в ТКЗС. Освен това, наличието на споразумение между жалбоподателката и брат й по никакъв начин не доказва, че тя лично е полагала през релевантния за казуса период труд в ТКЗС. Именно затова и с оглед пълното изясняване на фактическата обстановка по случая, съдът правилно е указал да се събират допълнително доказателства. Събраните по делото доказателства удостоверяват единствено, че жалбоподателката е била чл. на домакинството на своя баща до сключването на граждански брак през 1968 г., но не се установява тя да е полагала труд в ТКЗС и да има изработени трудодни. Ето защо оспорените административни актове, с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст поради незачетен осигурителен стаж за процесния период 1965 - 1968 г. в ТКЗС, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност. Достигайки до същите изводи и като е отхвърлил подадената до него жалба, Административен съд - Монтана е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,