Решение № 13314 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2009 г.

Решение № 13314 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6999/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на адв. Георгиев, пълномощник на Георги Любомиров Минковски от гр. Русе, бул. "Съединение" № 8 А, срещу решение № 15/2.04.09 г., постановено по адм. д. № 42/09 г. по описа на Административен съд-Русе с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът по касационната жалба, Христо Петров Христов, в писмен отговор излага доводи за нейната неоснователност с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Ответникът ДНСК - София не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: Със Заповед № ДК-02-РС-13/19.11.2007 г. началникът на РДНСК - Русе е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) строеж "Стоманобетонова площадка с покрив от метална конструкция и стоманобетонов балкон". С обжалваното решение оспорването по жалбата на Георги Любомиров Минковски, посочен като възложител на строежа и адресат на заповедта, е отхвърлено. Този правен резултат съдът е възприел въз основа на доказателствата по делото, при безспорни установявания относно характера на извършените строителни и монтажни работи и квалификацията им като строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, както и относно наличието на влязъл в сила отказ за узаконяване на същия строеж. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Доводът на касатора , че стоманобетоновата площадка с покрив и стоманобетоновия балкон не представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ е неоснователен. Строеж е всяка извършена в резултат на човешка дейност трайна съществена промяна на субстанцията на земята или сградата, свързана с използването им, каквато в случая е налице. Допълнително изградените стоманобетонови площадка и балкон (т. III-та от констативния акт) сочат на извършена промяна в конструкцията и вида на жилищната сграда, представляваща по естеството си строеж. Обстоятелството, че незаконният строеж е осъществен от предишен собственик е правно ирелевантно. Към датата на съставяне на констативния акт и издаване на процесната заповед собственик на строежа е касационният жалбоподател, предвид което законосъобразно е квалифициран като "възложител" и спрямо него е насочен разпоредителния диспозитив на заповедта. В тази връзка без опора в данните по делото се поддържа, че разпорежданията на заповедта е следвало да бъдат насочени и спрямо ответника Христов, тъй като е установено, че след извършване на съдебна делба дяловете на двамата съсобственици на поземления имот в жилищната сграда са напълно самостоятелни и процесният строеж е извършен след одобряване на инвестиционния проект за разделянето й. С оглед изложеното касационната жалба са явява неоснователна и оспореното с нея решение следва да бъда оставено в сила. Независимо от този резултат, претенцията на ответника Христов за присъждане на разноски не следва да бъде уважена предвид липсата на доказателства, че такива страната действително е сторила в касационното производство. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд