Решение № 6083 от 17.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор в отдел Държавен здравен контрол при Дирекция Обществено здраве в Регионална здравна инспекция Пазарджик, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Р. Велчева, против Решение 793/27.04.2023 г., постановено по адм. дело 2960/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. С оспорения съдебен акт по жалба на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Янко Сакъзов 35, представлявана от директора В. Узунов, е отменено Предписание с изх. 56/25.10.2022 г., издадено от В. Разсолкова инспектор в отдел Държавен здравен контрол при Дирекция Обществено здраве в РЗИ Пазарджик, с което са дадени предписания за провеждане на задължителни хигиенни и противоепидемични мерки на извор на минерална вода находящ се в гр. Велинград. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение, а именно нарушения на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Счита, че в оспорения съдебен акт липсва задълбочен анализ на фактическите обстоятелства по конкретния случай, което е довело до формирането на погрешен правен извод относно уведомяването на адресата на административния акт, респективно за участието му в административното производство. Посочва, че разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК не е нарушена, тъй като процесното предписание е издадено в установената форма бланка по образец на Министерство на здравеопазването. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди като правилно и законосъобразно Предписание с изх. 56/25.10.2022 г. за провеждане на задължителни хигиенни мероприятия. Ответникът Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез процесуален представител юрк. Р. Петрова, с писмена молба - становище оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е основателна, по следните съображения: Пред административния съд е било оспорено Предписание с изх. 56/25.10.2022 г. издадено на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) от В. Разсолкова инспектор в отдел Държавен здравен контрол, Дирекция Обществено здраве в РЗИ Пловдив, с което на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е предписано: 1) да се извърши дезинфекция на съоръжението КЕИ 6 и хиперхлориране на водата от водоизточника, със срок на изпълнение 25.11.2022 г. и 2) да се проведат оздравителни мероприятия на територията на първи пояс на СОЗ, включително и на КЕИ 6, с цел осигуряване на неговата непроницаемост по отношение на повърхностни води и подобряване качеството на минералната вода, със срок на изпълнение 30.03.2023 г. По делото от фактическа страна е прието, че при извършена проверка на 17.10.2022 г. от инспектор в РЗИ Пазарджик на обект Минерален водоизточник КЕИ 6 (район Вельова баня, гр. Велинград), в присъствието на И. Илиев главен експерт в БДИР Пловдив, е установено, че територията на първи пояс на СОЗ на минерален водоизточник КЕИ 6 е разположена на по ниско ниво от околните терени, в резултат на което при дъжд се получава завиряване и заблатяване на терена, което би могло да бъде причина за влошаване качествата на водоизточника. Посочено е, че минералната вода от цитирания водоизточник се използва за лечебни, профилактични и хигиенни цели, а краен потребител е хигиенна баня Вельова баня в гр. Велинград. В процеса на проверката е извършено и пробонабиране от минералната вода, резултатите, от което са обективирани в Протокол 11-405/20.10.2022 г. на ОК от вид А при РЗИ Пазарджик. Резултатите от извършените анализи на минералната вода са нестандартни по микробиологични показатели. При тези данни, инспекторът в отдел Държавен здравен контрол, дирекция Обществено здраве в РЗИ Пазарджик е установил нарушение на чл. 31, ал. 1, ал. 2 ЗЗ и чл. 7, ал. 5 от Наредба 14 за курортните ресурси, курортните местности и курортите обн. В ДВ бр. 79/1987 г., изм. ДВ бр. 70/2004 г., респ. е дал цитираните предписания. За да отмени процесния административен акт, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че предписанието е издадено от компетентен орган, извършващ държавен здравен контрол в обема на предоставените му правомощия по чл. 19, ал. 2, т. 3 от Закона за здравето, но в нарушение на изискването за форма на административен акт, доколкото не съдържа мотиви, както и в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Приел е, че административният орган, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е посочил фактическите и правните основания за издаване на акта. Като се е позовал на събраните по делото доказателства, административният съд е преценил, че липсват констатирани нарушения. На следващо място Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БДИБР) е била лишена от възможност за участие в производството по издаване на оспореното предписания, в това число да прави искания и възражения и да представя доказателства. Посочил е, че не може да установи в какво се състоят нестандартните резултати от пробонабирането, отразени в Протокол 11-406/20.10.2022 г. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но неправилно. Необоснован и неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че предписанието е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като адресатът му, не бил уведомен за производството по издаване на акта. Видно от представения Протокол от микробиологичен контрол на минерална вода 11/405.20.10.2022 г., (неоспорен от Басейнова дирекция Източнобеломорски район) и от оспореното предписание по време на проверката, както и по време на пробонабирането от обществения минерален източник е присъствал И. Илиев гл. експерт отдел ПУВ, Дирекция БДИБР. В този смисъл не са налице сочените нарушения на чл. 26 от АПК. Не е нарушено правото на защита в хода на производството и адресатът е бил уведомен за неговото образуване, съответно взел е участие при протичането му. Представените по делото доказателства, вкл. и в административната преписка, съдържат данни, че за всички действия по установяване на фактите и обстоятелствата от значение за спора, РЗИ - Пазарджик е информирала БДИБР. Всички проверки, измервания и изследвания са били извършвани в присъствието на нейн представител. Неправилното посочване на проверявания обект се дължи именно на участието на този представител, който с оглед заеманата длъжност е бил длъжен да даде коректни данни по отношения на минералния водоизточник. Неправилен е изводът на съда, че е налице нарушение на формата при издаване на предписанието. Оспореният акт е издаден в писмена форма бланка по образец на Министерство на здравеопазването и съдържа нормативно установените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, като също така са посочени обективно и пълно фактическите основания за издаването му, съответстващи и на събраните и приложени по делото доказателства. Не се споделя констатацията на първоинстанционния съд, че процесното предписание е издадено на основание несъществуваща правна норма. Видно е, че административния акт е допусната техническа грешка, като вместо чл. 7, ал. 5 от Наредба 14 от курортните ресурси, курортните местности и курортите е посочен чл. 7, т. 5 от същата наредба, но това не сочи на липса на правни основания при издаването на акта. Даденото предписание е ясно формулирано, както и волята на административния орган, поради което не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На следващо място, по делото са представени Протокол 231/17.10.2022 г. за вземане на водни проби от пункт за пробонабиране КЕИ 6, взета от инспектор В. Разсолкова, в присъствието на И. Илиев гл. експерт отдел ПУВ, дирекция РП БДИБР и Протокол от микробиологичен контрол на минерална вода 11/405/20.10.2022 г. от обществен минерален водоизточник в гр. Велинград, КЕИ 6. Съгласно чл. 7, ал. 5 от Наредба 14 от 03.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, изм. ДВ. бр. 70 от 10.08.2004 г., минералните води от водоизточници, използвани за питейни, лечебни, профилактични, хигиенни и спортно-рекреативни цели следва да отговарят на микробиологичните норми и изисквания, посочени в приложение 5. В последното са уредени микробиологичните норми и изисквания за минералните води от водоизточници, трапезни минерални води, лечебни и лечебно профилактичните минерални води. В т. 1 е посочено, че общият брой мезофилни аеробни микроорганизми - колонообразуващи единици в куб. см. (КОЕ/см), не трябва да е повече от: а) в минерални води при водоизточника при температура 20°С + 2°С за 72 часа - 20 КОЕ/cm при температура 37°С + 1°С за 24 часа - 5 КОЕ/cm и б) в бутилирани минерални води при температура 20°С + 2°С за 72 часа - 100 КОЕ/cm при температура 37°С + 1°С за 24 часа - 20 КОЕ/cm. Предвид горното, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че от цитирания протокол не става ясно в какво се състои нестардността на взетите микробиологични проби, което е довело до извод за липса на мотиви в процесното предписание. Отклонение от референтните стойности в Приложение 5 от Наредба 14 от 03.08.1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, изм. ДВ. бр. 70 от 10.08.2004 г. и взетите проби, се наблюдава в последните два реда общ брой колони на жизненоспособни микроорганизми при водоизточника. Резултатът от взетата проба от КЕЙ 6 е 12 КОЕ/1см3 при 37 °С + 1°С за 24 часа при допустима стойност от 5 КОЕ/cm и 66/КОЕ/1см3 при 20°С + 2°С за 72 часа, при допустими стойности от 20 КОЕ/cm. По изложените съображения, касационната инстанция преценява като неправилно обжалваното решение. Постановено е при необоснованост на изводите и неправилно приложение на материалния закон. Поради неправилността му, решението следва да се отмени, а вместо него се постанови от касационната инстанция решение по съществото на спора, с което жалбата срещу предписанията да се отхвърли като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,