Решение № 645 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6356/2007 г.

Решение № 645 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6356/2007 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на "И НОВАЛИС" ЕООД. гр. П., подадена ч. пълномощника му адв. Г. Д. от АК-Пловдив, срещу решение № 1* от 18.06.2007 г. година по гр.д. № 2547/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 57 от 22.05.06 г. по гр. д. № 1506/06 г. на районен съд - Пловдив. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради допуснати нарушения на материалния закони необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Счита, че ищецът не притежава материалноправна легитимация да води иск за собственост на процесния имот, тъй като не е представил доказателства да го е стопанисвал към момента на влизане в сила на Закона за Б. а. на н. (ЗБАН) през 1991 г. Възразява и срещу начина на тълкуване на чл. 10, ал. 2 от с.з., по силата на който текст според него не възниква право на собственост ex lege. Оспорва и собствената си пасивна легитимация на владелец или ползувател на имота. Ответниците Б. а. на н., София и И. по о. х. с център по фитох., Пловдив, оспорват касационната жалба и молят да се остави в сила въззивното решение. Д., в качеството си на помагач в процеса, ч. Министерство на регионалното развитие и благоустройство, София, не е заявил становище. Жалбата е постъпила своевременно в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й Върховният касационен съд, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на ответниците и данните по делото, намира следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е уважен иск на Българската а. на н. (БАН) срещу касатора - "И НОВАЛИС" Е., гр. П., с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, съставляващ дворно място с обща площ от 8450 кв. м, находящо се в гр. П., бул. ... № 63, което е УПИ VI-Лаборатория към БАН от кв. 26 по плана на гр. П., ведно с построените в него две масивни лабораторни сгради. Неговата материалноправна легитимация произтича от закона и се основава на чл. 10, ал. 2 от Закона за Българската а. на н. (ЗБАН). Със заповед № ИК-183/24.02.1987 г. на Председателя на ОбНС-Пловдив на БАН е предадено управлението и стопанисването на процесния имот. По този начин е изпълнено изискването от фактическия състав на текста, според което в собственост на Българската а. на н. се предоставят стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. По отношение на пасивната материалноправна легитимация е приел, че въпреки изтичането на сроковете на два наемни договора от 94 г. и 98 г., сключени със собственика на "И- Н.; Е. - Л. Т., който е собственик и на наемателя "Марко П.; Е., първото дружество е продължило да осъществява фактическа власт върху имота, административно се е регистрирало на адреса и е направило редица искания до държавни и общински органи от този адрес и за дейности, свързани с него. Решението е законосъобразно и обосновано. Пловдивският окръжен съд е обсъдил всички доказателства, които са относими към правния спор поотделно и в тяхната взаимовръзка. Направил е съответстващи правни изводи и правилно е приложил материалния закон, като е намерил за неоснователни защитните възражения на ответника. Ищецът е собственик на имота по силата на закона. Фактическият състав на чл. 10, ал. 2 ЗБАН изисква към момента на влизането му в сила Българската а. на н. да стопанисва вещите, предоставени й от държавата за осъществяване на дейността й. Прехвърлянето на собствеността не е свързано с допълнителни административни процедури, а проверка за осъществяване на транслативното му (действие ще се осъществи от съда при евентуален спор за възникване на правото, какъвто е и настоящия. В този смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Налице са всички елементи от приложимата правна норма - чл. 108 ЗС, тъй като съдът е обсъдил доказателствата, относими към пасивната легитимация по иска и правилно е приел, че ответникът осъществява фактическа власт върху имота, регистрирал се е на административния му адрес и дори извършва правни и административни действия за извършване на строителство и узаконяване на такова, както и за поставяне и преместване на съоръжения. Ответникът не са е справил с доказателствената тежест в процеса, която изисква страната да докаже твърденията, на които основава защитните си възражения - чл. 127, ал. 1 ГПК. По изложените съображения и в съответствие с правомощията си по чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето г.о.