Решение № 8082 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2014 г.

Решение № 8082 от 2.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8018/2014 г., III о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с по чл. 80а от Закона за държавна собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на "Вария трейд" ЕООД, ЕИК 130870517, представлявано от управителя Ангел Фидосов Колов срещу заповед № ЗС-137/02.06.2014 г. на министъра на отбраната на Република България, с която е разпоредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, находящ се в гр. София, район "Красно село", ж. к. "Лагера", бл. № 5, вх. В, ет. 1 (подблоково пространство), представляващ магазин № 4, с обща застроена площ 123,10 кв. м. Към жалбата са приложени писмени доказателства, относно участието на жалбоподателя в търг с тайно за процесния магазин. В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби, в частност на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК, и следва да се отмени по изложените в жалбата съображения. Ответникът по жалбата - Министърът на отбраната на РБ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова застъпва становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и при наличие на правен интерес, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед административният орган на основание чл. 80а, ал. 1 от ЗДС е постановил да се изземе от "Вария трейд" ЕООД недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ магазин № 4 със застроена площ от 123.10 кв. м, находящ се в гр. София, район "Красно село", ж. к. "Лагера", бл. 5, вх. В, ет. 1. В мотивите на административният акт е отразено, че при извършени проверки на място, последната от която на 20.01.2014 г. е установено, че имотът се ползва от "Вария трейд" ЕООД на отпаднало правно основание. Срокът на договора за наем № 521 от 01.04.1997 г. е изтекъл на 01.04.2000 г. Видно от АЧДС № 07920/09.04.2012 г. магазин № 4, състоящ се от търговска зала, складови площи и сервизно помещение, с обща застроена площ от 123.10 кв. м, находящ се в гр. София, район "Красно село", ж. к. "Лагера", бл. 5, вх. В, ет. 1 е частна държавна собственост и е в управлението на Министерство на отбраната. От приложения договор за наем от 01.04.1997 г. е видно, че наемодателят - Министерството на отбраната, е сключил договор с от ЕТ "Вария трейд-Татяна Йорданова", прехвърлена на "Вария трейд" ЕООД (съгласно решение № 2/19.04.2002 г. на СГС) за отдаване под наем на държавен недвижим имот - помещения и сервизи на обща площ от 164 кв. м, находящ се на ж. к. "Лагера" за разкриване на хранителни стоки за срок от три години - до 31.03.2000 г. С писмо рег. № 21-30-287 от 27.08.2012 г. на директор на Дирекция "Инфраструктура на отбраната", изпратено до управителя на "Вария трейд" ЕООД, ползвателят е поканен да освободи имота. Писмото-предизвестие, отправено до дружеството е получено от дружеството по електронната поща на дружеството е даден 14-дневен срок за освобождаване на имота. На 20.01.2014 г. е извършена проверка от служители на дирекция "Инфраструктура на отбраната" на място, които констатират, че имотът не е освободен и все още се ползва. Приложените към жалбата писмени документи по опис, отнасящи се до участието на дружеството в търг с тайно наддаване за процесния магазин, както и тези за твърдяното преустройство на обекта са неотносими към настоящият спор и като такива не следва да се обсъждат от настоящият състав. Видно от протокол за принудително изземване от 25.06.2014 г. обжалваната заповед е изпълнена. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Съгласно чл. 80а, ал. 1 ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Заповедта е издадена от компетентен административен орган, в задължителната в случая писмена форма, при спазване на изискването за мотивиране на акта. Основният довод в жалбата за отмяна на заповедта като незаконосъобразна е, че според жалбоподателя след изтичането на срока на договора, наемодателят не се е противопоставил на ползването на обекта и на това основание наемното правоотношение се е трансформирало в безсрочно при условията на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Тези доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 24 във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗДС е неприложима за конкретния административен спор. Страните са сключили договор за наем на имот - частна държавна собственост за недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, който срок е изтекъл на 01.04.2000 г. Този договор не може да бъде продължен с мълчаливото съгласие на наемодателя поради специалния правен режим на управление на имотите - държавна собственост (арг. от чл. 19 ЗДС). Разпоредбата на чл. 24 ЗДС е приложима само за настаняването под наем в имоти по реда на чл. 22 ЗДС и разпоредбата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД, на която се позовава жалбоподателят за прекратяване на договора, не е приложима за прекратяване на срочния наемен договор, сключен между страните. Заплащането на наемната цена след изтичането на срока на договора следва да се преценява като заплащане на обезщетение в размер на наемната цена до опразване на имота. Неоснователно е твърдението за допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Към административната преписка са приложени доказателства, че жалбоподателят е поканен да освободи имота, като писмото-предизвестие е получено на адреса на дружеството, включително и на електронния му адрес. В хода на съдебното производство дружеството не е представило доказателства за наличието на основание за ползването на имота, от което следва, че имотът се държи без правно основание и подлежи на изземване по административен ред. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на Министерството на отбраната разноски по делото в размер на 300 лв., представляващи минимално адвокатско възнаграждение за явилия се по делото юрисконсулт като негов представител. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение