Решение № 8643 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2009 г.

Решение № 8643 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3588/2009 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина против решение от 26.03.2008 г. по административно дело № 4955/2006 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответната по жалбата страна, Свобода Костадинова Колова, от гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. По делото е установено, че Свобода Костадинова Колова е лице с трайно намалена работоспособност 91.9%, определена с ЕР на ТЕЛК № 2365 от зас. № 093/18.05.2004 г. . Със социална оценка от 20.05.2005 г. са и признати права по чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 7 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). Към заявеното искане за отпускане на добавка за балнеолечение и рехабилитационни услуги са приложени всички изискуеми документи по чл. 32, ал. 4 от ППЗИХУ. Със заповед № 3640/07.09.2006 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Слатина е отказал на Свобода Колова отпускане на добавка за социална интеграция за балнеолечение и рехабилитация на основание чл. 28, ал. 5 (ред. ДВ, бр. 54/2006 г.) от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ). Посочил е, че услугите "Храна" и "нощувка" получени в Медицински институт - МВР - филиал Хисар са заплатени по преференциални цени за служители и бивши служители на министерството по ценоразпис с изх. № 451/2006 г., утвърден с министерска заповед № МЗ-I-140/07.2006 г., поради което претендираното балнеолечение е ползвано на друго основание и не се дължи при условията на чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ). След изчерпване на задължителния административен контрол, актът е оспорен пред Софийския градски съд. С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е уважил оспорването, приемайки че атакуваният индивидуален административен акт е незаконосъобразен като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира съдебния акт за постановен при точно приложение на материалния закон вярна преценка на фактите. Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ хората с трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според вида и степента на увреждането и индивидуалните им потребности. Извършено е балнеолечение, за което е платена определена цена. Получените от лицето отстъпки независимо дали са в качеството му на бивш служител на Министерството на вътрешните работи не попадат в хипотезата на чл. 28, ал. 5 от ППЗИХУ ( ред. ДВ, бр. 54/2006 г.). Не е налице ползване на добавката на друго основание и същата следва да бъде изплатена по представените разходооправдателни документи за извършеното балнеолечение и рехабилитационна услуга. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение